Решение № 53 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10684/2009 г.

Решение № 53 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10684/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Министерство на правосъдието срещу решение № 114 от 30.06.2009 г., постановено от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 138/2008 година. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна КЗД счита жалбата за неоснователна по изложените от пълномощника й съображения. Заинтересованите страни Игор Статев Иванов и Станимир Игорович Иванов не са изразили становище. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по съществото й - за основателна. Производството пред комисията е инициирано на 14.05.2008 г. от заинтересованите страни с твърдения за скандална дискриминация в резултат от бездействието на МП да се произнесе по преписка № 04842/2006 г., образувана по молба на Станимир Игорович Иванов (тогава непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Игор Статев Иванов) за придобиване на българско гражданско на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за българското гражданство (ЗБГ). Няма спор, че роденото през 1991 г. в Москва дете от смесен брак (баща българин и майка рускиня) до момента на подаване на молбата е с руско гражданство и че живее в България, както и че в хода на производството пред КЗД същото е придобило българско гражданство с президентски Указ № 109 от 24.11.2008 година. КЗД е приела в мотивите на решението си, че МП не е спазило законоустановения срок от 12 месеца (арг. чл. 135, т. 4 от ЗБГ) да се произнесе по преписката, излязло е извън границите на т. нар. "разумен срок" съгласно ратифицираната от Република България Европейска конвенция за гражданството (ЕКГ) и не е спазило спрямо молителя по-благоприятната процедура за придобиване на българско гражданство по натурализация преди настъпилите законодателни промени в хода на производството. Въз основа на тези констатации е прието за установено в пункт първи от диспозитива, че на основание на привидно неутралните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от ЗБГ, министерството е осъществило непряка дискриминация спрямо Станимир Игорович Иванов по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 5 от ЕКГ. В пункт втори пък е прието за установено, че с продължителното си бездействие ответната страна МП е засегнала пряко правата и законните интереси на Станимир Игорович Иванов, както и на родителите му, което е довело до тяхното неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. Това е обосновало уважаване изцяло на подадената жалба като основателна и доказана - пункт трети от диспозитива и до даване в пункт четвърти на задължително предписание на МП като надлежен орган в процедурата по обработване на молбите за издаване на указ от Президента на РБългария за придобиване, възстановяване и освобождаване от българско гражданство да спазва нормативно установените срокове и процедури в Глава Пета на ЗБГ и да разгледа постъпилите молби преди законодателното допълнение в чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от ЗБГ (в сила от 01.08.2008 г.) по съществуващия към момента на тяхното постъпване ред. Решението на КЗД е постановено в противоречие на материалния закон, което е основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Безспорен факт е, че преписките в МП във връзка с придобиване на българско гражданство се бавят с няколко години, като е видно от наличните данни, че това е в резултат на обективни причини. След 2003 г. се наблюдава рядко нарастване на броя на молбите, от които над 90 % са по чл. 15, ал. 3 от ЗБГ - на основание български произход или родител български гражданин. Като илюстрация следва да се посочи, че през 2004 г. тези молби са 28 378 от общо 29 493, през 2005 г. са 22 129 от общо 23 200, а през 2006 г. (когато е подадена процесната) - 13 476 от общо 14 468. Тези данни са изнесени от ответника и не са опровергани пред КЗД. Производството по разглеждането на молбите е процес, който обхваща няколко етапа и на практика сроковете по чл. 35 от ЗБГ, в т. ч. и по т. 4 (дванадесет месеца - по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация) не се спазват. След образуването на преписките в дирекция "Българско гражданство" и необходимото проучване по тях, включително и поради представяне на неистински документи, те се разглеждат на заседание на Съвета по гражданството при МП, чийто персонален състав е посочен в чл. 33, ал. 1 от ЗБГ. Освен изключителната натовареност на дирекцията, при заседание веднъж седмично този съвет обективно може да разгледа не повече от около 300 молби, което твърди пълномощникът на министерството. Съветът по гражданството дава мнението си, въз основа на което министърът на правосъдието прави предложение до Президента на РБ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство или за отказ от издаването му. След 01.08.2008 г., освен че като член на Съвета по гражданството присъства и представител на Държавната агенция "Национална сигурност", последната дава и писмено становище съгласно допълнението в разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗБГ, което становище предхожда мнението на съвета. Тази законодателна промяна се е наложила поради преминаването на Национална служба "Сигурност" от МВР към ДАНС, като същевременно самото министерство е запазило самостоятелното си участие в съвета. Всъщност до влизане на Закона за ДАНС на 01.01.2008 г. за член на Съвета по гражданството като представител на МВР е бил определяно лице от НСС при МВР. В случая към датата на образуване на производството пред КЗД - 14.05.2008 г., ответното МП е поддържало твърдение (виж писмо изх. № 90-11-44/17.06.2008 г.), че преписката се намира в ДАНС за становище. Вярно е, че изнесените пред комисията, както и в жалбата данни в тази посока нямат своето документално потвърждение (л. 9 от делото), но това не е определящо за изхода на спора. Категорично се установява, че с Указ № 109 от 24.11.2008 г. са приключили около 140 броя преписки, преобладаващата част от които са образувани през 2004 и 2005 година. По друга, също толкова голяма част (всичките от 2004 г.) е налице постановен отказ за издаване на указ. Това е видно от съдържанието на Протокол 45 от 28.11.2008 г. на дирекция "Българско гражданство" - част от административната преписка, за който КЗД необосновано е приела, че представлява мнението на Съвета по гражданството по чл. 33, ал. 3 от ЗБГ, и то дадено 4 дни след Указа. Извън неточностите във фактическите констатации на комисията и погрешните изводи, направени въз основа на тях, съдът счита, че незаконосъобразността на оспореното решение основно произтича от неправилното тълкуване и прилагане на § 5 от ПЗР на ЗБГ във връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от същия закон. Както вече се посочи, в хода на производството пред МП е налице законодателна промяна в чл. 33 от сега действащия ЗБГ (ДВ, бр. 109 от 2007 г., когато е обнародван ЗДАНС, в сила от 01.01.2008 г.). Като процесуална норма тя императивно следва да се прилага от тази дата, освен ако изрично не е посочено друго в закона. Разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗБГ, която гласи, че молбите, подадени до влизането в сила на този закон, се разглеждат и решават при досегашните условия и по досегашния ред, е действаща правна норма от 19.02.1999 година Тя е част от първоначалната му редакция (ДВ, бр. 136 от 18.11.1998 г.) и въобще няма отношение към чл. 33, ал. 1 и ал. 3, а касае отменения ЗБГ от 1968 година. При това положение изводът на КЗД, че "ответната страна МП на основание на привидно неутралните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 3 от ЗБГ е осъществила непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 5 от ЕКГ спрямо жалбоподателя Станимир Игорович Иванов... като не е спазила... по-благоприятната процедура за придобиване на българското гражданство преди настъпилите законодателни промени", е незаконосъобразен и постановеният установителен диспозитив в тази насока подлежи на отмяна. Същото се отнася и до втория установителен диспозитив от решението на КЗД, предвид липсата на причинно-следствена връзка между "продължителното бездействие" на МП (очевидно прието за виновно и незаконосъобразно, което е неправилно) и "прякото засягане на права и законни интереси" на молителя и семейството му, което е довело до "неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр.". И тъй като при наличните доказателства не се установява наличие на нарушение на антидискриминационния закон, жалбата пред КЗД се явява изцяло неоснователна и недоказана, а даденото на МП задължително предписание въз основа на погрешно приетите за установени факти и обстоятелства, е лишено от законова опора и също подлежи на отмяна. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на МП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и КЗД ще следва да се осъди да му заплати сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение