Решение № 15536 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7047/2014 г.

Решение № 15536 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7047/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Христов Раденков с адрес к. к. Боровец, пансион "Раденков", срещу решение № 1186 от 29 ноември 2013 г., постановено по адм. д. № 196/2013 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ЮЗР-356/15 ноември 2012 г. на началника на РДНСК Югозападен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК Югозападен район, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на Георги Христов Раденков срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-356/15 ноември 2012 г. на началника на РДНСК Югозападен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Вътрешни преустройства на пансион Раденков на втори и трети етаж и изграждане на ВиК инсталации", представляващ обособени санитарни възли в съществуващи стаи и ВиК инсталации за тяхното захранване, находящ се в поземлен имот 65231.919.69, кв. 21 по плана на к. к. Боровец, Софийска област. Съдът е приел, че в оспорената заповед строежът правилно е квалифициран като незаконен поради липса на строителни книжа, както и това, че не са налице предпоставките за неговата търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ. Поради това е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. От данните по делото е установено, че през 1998 - 2000 г. Георги Раденков е извършил описаните в оспорената заповед вътрешни преустройства, като за това не са издавани строителни книжа. Извършеното незаконно строителство Раденков е декларирал на 26 януари 2004 г., като е поискал узаконяването му. С влязло в сила съдебно решение това искане е отхвърлено. От заключението на назначената и изслушана съдебно - техническа експертиза е установено, че процесния строеж е допустим по правилата и нормативите, действали както по време на извършването му, така и съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ). При тези данни обосновано административният съд е приел, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Такива строежи подлежат на премахване съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Незаконосъобразен е извода на административния съд относно приложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ. След като процесния незаконен строеж е изпълнен в периода 1998 -2000 г., което обстоятелство не е спорно по делото, то въпроса за неговата търпимост следва задължително да бъде разгледан. Административният съд е обсъдил предпоставките за търпимост на строежа по трите хипотези на на § 16 от ПР на ЗУТ, като е приел, че първата хипотеза (ал. 1) е неприложима предвид времето на извършване на строителството, а останалите две (ал. 2 и 3) са неприложими поради липсата на доказателства за деклариране на незаконния строеж в посочените срокове. Преди всичко следва да се посочи, че с оглед установения период за извършване на строителството, приложимата в случая хипотеза е тази по § 16, ал. 3 от ЗУТ, като разглеждането на осталите хипотези е неотносимо. Релевантните обстоятелства за търпимост съобразно цитирана норма са допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ, както и декларирането им от собственика пред одобряващия орган в шестмесечен срок от обнародването на закона. В случая тези предпоставки са налице. Допустимостта на строежа е установено със заключението на вещото лице. Налице е - обратно на приетото от административния съд, деклариране на извършеното незаконно строителство от собственика в указания срок, направено с молба вх. № ТС-НС-277/26 януари 2004 г. Действително, с тази молба е направено искане за издаване на акт за узаконяване, но в закона не е предвидена специална декларация, която да бъде подавана. Поради това следва да се приеме, че целта на декларирането е да бъде доведено до знанието на одобряващите органи извършването на незаконен строеж. Тази цел е постигната с подадената от Раденков молба. За пълнота на изложението и във връзка с изразеното от представителя на Върховната административна прокуратура становище, следва да се отбележи, че цитираната молба е подадена и в посочения в закона срок. Изменението на закона (обн., ДВ, бр. 65/2003 г.) е влязло в сила на 25 юли 2003 г. Шестмесечният срок за деклариране на незаконното строителство изтича на 25 януари 2004 г. - неделя, неприсъствен ден, поради което и с оглед правилото на чл. 60, ал. 6 от ГПК, този срок е изтекъл на 26 януари 2004 г., на която дата е входирана молбата на Георги Раденков. С оглед горното процесният строеж отговаря на условията за търпимост по § 16, ал. 3 от ЗУТ. Като е приел неприложимост на посочената разпоредба, установяваща забрана за премахване на търпими строежи, административният съд е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Поради това оспореното решение ще следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което незаконосъобразната заповед на началника на РДНСК Югозападен район ще следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,