Решение № 501 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7012/2020 г.

Решение № 501 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7012/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Служба "Военна полиция" срещу решение № 83 от 25.03.2020 г., постановено по адм. дело № 527/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в осъдителния му диспозитив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Служба "Военна полиция", изпраща представител. Ответникът, С. Стоянов, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. К. Андреев по делото са депозирани писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки по същество с подробно развити в тях доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваната част от съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е осъдил Служба "Военна полиция" да заплати на С. Стоянов сумата от 2 500 (две хиляди и петстотин) лева обезщетение за неимуществени вреди за периода от 09.01.2019 г. до 14.06.2019 г. причинени му от Заповед № 3/09.01.2019 г. на директора на служба "Военна полиция" за налагане на дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", отменена с решение № 267/14.06.2019 г. по адм. дело № 45/2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, ведно със законната лихва считано от 14.06.2019 г. до окончателното й изплащане. Административният съд e отхвърлил предявения иск в останалата му част, до размера на претендираната сума от 5 000 (пет хиляди) лева. Със същото съдебно решение ответникът, Служба "Военна полиция" е осъден да заплати на ищеца сумата от 110 лева съдебни разноски. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Велико Търново, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства, в т. ч. и гласните такива, и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото се установява кумулативното наличие на всички изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обосноваващи основателността на предявения иск – налице е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед № 3/09.01.2019 г. на директора на служба "Военна полиция" за налагане на дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение, издадена при упражняване на административна дейност; от незаконосъобразния акт за ищеца са настъпили реално твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални неудобства, душевни болки и страдания – изпитани обида, гняв и възмущение, стрес и затваряне в себе си, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед. За да достигне до този извод административният съд е приел, че ответникът не би понесъл цитираните неимуществени вреди, ако не беше издадена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Административният съд обаче е приел за недоказани твърденията на ищеца / ответник по настоящото касационно производство/ за настъпили като пряка последица от издадената незаконосъобразна заповед неимуществените вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име, чест и достойнство. От събраните по делото гласни доказателства първоинстанционният съд не е установил промяна в отношението от страна на колегите към Стоянов като резултат от наложеното му дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Не са ангажирани и доказателства за негативен отзвук от наложеното дисциплинарно наказание сред приятелите на Стоянов и въобще сред обществото в [населено място]. Не било доказано наличие на дистанциране сред членове на семейството и приятелите на С. Стоянов вследствие на отменената като незаконосъобразна заповед. Административният съд е приел за недоказани и твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние като резултат от наложеното му наказание, доколкото първият от представените по делото болнични листове са с диагноза "вирусна инфекция – неуточнена", а другите шест са с диагноза "увреждане на шийните коренчета – некласифицирани другаде". Според АС-Велико Търново недоказано остава и твърдението на Стоянов, че в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед на директора на служба "Военна полиция" месечното му трудово възнаграждение е изплащано в редуциран размер. Съдът е установил, че С. Стоянов имал предходно наложено дисциплинарно наказание "Строго мъмрене", поради което за периода от 30.10.2018 г. до 29.04.2019 г. определеното му допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н16/30.06.2016 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения при изпълнение на военна служба на военнослужещите от служба "Военна полиция" е изплащано в размер на 50% от определения му размер. Предвид гореизложеното съдът е уважил исковата претенция на Стоянов до размер от 2500 лв, отхвърляйки същата над тази сума до пълния й предявен размер от 5000, ведно със законните последици. Съдебното решение не е обжалвано от С. Стоянов в отхвърлителния му диспозитив, поради което в тази част същото е влязло в сила. Съдебното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо, но частично неправилно по отношение присъдения размер на дължимото обезщетение. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт както по отношение твърдението за липса на причинно-следствена връзка между отменената като незаконосъобразна Заповед № 3/09.01.2019 г. на директора на служба "Военна полиция" за налагане на дисциплинарно наказание и твърдените от същия негативни последици, така и по отношение на изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд относно реалното настъпване на вредите във вид на негативни преживявания- чувство на възмущение, гняв и обида, потиснатост и уязвимост. Неоснователно е и твърдението на касатора относно обстоятелството, че неправилно административният съд не бил приел твърденията на свидетелите на Служба "Военна полиция" в частите, в които същите сочат, че работата на Стоянов била незадоволителна поради служебна зависимост. Административният съд е интерпретирал правилно събраните по делото доказателства, приемайки че показанията на водените от ответника в първоинстанционното производство свидетели се опровергават от представените писмени доказателства. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от Административен съд – Велико Търново фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи за принципната основателност на предявения иск, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща изцяло като мотиви на настоящия съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Настоящият съдебен състав на ВАС, обаче, приема за прекомерно и противоречащо на материалноправните изисквания за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Предвид установената по делото фактическа обстановка, както и предвид обстоятелството, че, за да бъде назначен на подобна длъжност, ищецът е преминал през необходимите тестове за психическа устойчивост / обстоятелство, което следва да минимизира твърдените от същия неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции от налагането на дисциплинарно наказание с процесната заповед/, ВАС, трето отделение приема, че справедливият размер на дължимото на Стоянов обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин / лв. По горните съображения касационната жалба се явява частично основателна. Съдебното решение в осъдителния му диспозитив следва да бъде отменено за сумата над 1500 лв и, вместо него, ВАС в тази му част следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявения от С. Стоянов от [населено място] иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу Служба "Военна полиция" - гр. София за сумата над 1500 /хиляда и петстотин/лв до присъдения размер от 2500 лв. Предвид изхода от спора, касационният жалбоподател няма право на съдебни разноски, като същият следва да заплати на ответника по касационната жалба сторените от него разноски пред касационната инстанция съразмерно на оставената в сила част от съдебното решение, а именно - в размер на 70 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Искра Александрова: Считам, че съдебното решение в обжалваната му част следва да се отмени изцяло. Съображенията ми се следните. Периодът, през който евентуално ищецът е търпял неимуществени вреди от въпросната заповед е от връчването й на ищеца, до нейната отмяна, тоест от 15.01.19 г. (датата на връчване на заповедта на ищеца) до 14.06.19 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта е отменена), т. е, 5 месеца, без един ден. Не се оспорва твърдението на Военна полиция, направено чрез процесуалния му представител, че през този период, на 21.02.2019 г. на ищеца Стоянов му е връчена заповед за ограничаване на достъпа му до класифицирана информация. Тоест, през процесния исков период, емоционалното състояние на ищеца е било повлияно и от друг факт, а не само от факта на наложеното му дисциплинарно наказание. Не се оспорва и твърдението на ВП, че през по-голямата част от този период, а именно от 21.02.19 г. до 02.07.19 г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност (болнични). След като през по-голямата част от периода, ищецът не е бил на работа поради временната му неработоспособност, не може да се прецени като основателно твърдението му в исковата молба, че по време на работа, той се е чувствал подтиснат и лишен от колегиално отношение и уважение. Другият ми аргумент е, че дори да се приеме, че единствената причина за емоционалния дискомфорт, изпитан от ищеца през въпросния период, е единствено и само наложеното му дисциплинарно наказание, то причинените му неимуществени вреди към датата на предявяване на исковата молба вече са възмездени, чрез факта на отмяната на заповедта. Психологическата пригодност на ищеца за изпълнение на службата му при ответника, предполага емоционална стабилност, която от своя страна е индиция, че във връзка с наложеното му дисциплинарно наказание – предупреждение за уволнение, ищецът не е преминал прага на емоционалния дискомфорт, присъщ на налагането на това дисциплинарно наказание, който, както се посочи по-горе, е възмезден с факта на отмяната на заповедта. По тези съображения, считам, че на ищеца не му се следва парично обезщетение за причинените му негативни изживявания във връзка с въпросната заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Мотивирала особеното мнение:....................................................... Съдия: /Искра Александрова/