Решение № 2979 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2772/2018 г.

Решение № 2979 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2772/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на "Малинели" ООД, представлявано от управителя А. Власева, чрез адв. В. Аркадиева, срещу решение № 2264/15.12.2017 г., постановено по адм. дело № 3092/2016 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 30.08.2016 г., между Я. Янакиев и "Малинели" ООД, поправено с писмо изх. № 16222734/21.10.2016 г. на осн. чл. 62, ал. 2 АПК, изд. от главен инспектор от Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. По същество се правят възражения, съобразно които първоинстанционният съд основава решението си на грешно възприето наличие на елементи на трудово правоотношение и на липсата на доказателства относно наличието на определено работно време и трудови функции. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се прогласи нищожност на процесното Постановление, поради съществен порок на съдържанието му, в условията на алтернативност обжалвания административен акт да се отмени. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски. Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ") – гр. Варна не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците – К. Янакиева и Р. Янакиева не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 30.08.2016 г., изд. от гл. инспектор в Д "ИТ"-Варна, с което на основание чл. 405а от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между Я. Янакиев, изпълняващ длъжността механик в зърнобаза с. Тръстиково, общ. Аврен, и работодателя "Малинели" ООД, представлявано от А. Власева, считано от 14.05.1996 г. С последващо Писмо изх. № 16222734/21.10.2016 г. на осн. чл. 62, ал. 2 АПК е поправена допусната ОФГ като е записано, че началният срок за съществуването на трудовото правоотношение следва да не се чете 14.05.1996 г., а датата – 02.08.2016 г. По делото е приобщено ДП № 129/2016 г. по описа на ОСлО при прок. преп. № 5922/2016 г. на ВОП. В хода на съдебното производство са разпитани лицата, дали показания пред административния орган. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема от фактическа страна за установено, че на 2.08.2016 г. Янакиев е изпълнявал функциите на механик по поддръжка съоръжения на бункера към силоз за зърно, откъдето същият пада и в последствие почива. От правна страна е изведено, че съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ законодателят изрично е посочил, че "отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения". Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд обосновава извод, съобразно който оспорените в производството Постановление по чл. 405а КТ и Писмо за поправка изх. № 16222734/21.10.2016 г. са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на производствените правила, материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което подадената жалба като неоснователна е отхвърлена. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Варна, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Наведените в касационната жалба възражения досежно неправилно обсъждане от първоинстанционния съд на трудовото правоотношение и неговите елементи са неоснователни. По силата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно разпоредбата на чл. 405а от КТ когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В това постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Съществуването на трудово правоотношение е правен извод вследствие преценка на фактите налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес ръководен от негов специалист (технически ръководител), работно време и почивки като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Цитираните разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че предприятието е наело лицето на работа за изпълнение на възложени трудови функции. Наличието на елементи на трудово правоотношение се доказват от събраните писмени и гласни доказателства. Разпитаните по делото свидетели потвърждават изложените факти, удостоверяващи възникването и съществуването на трудово правоотношение между "Малинели" ООД и Янакиев на 2.08.2016 г. – датата на трудовия инцидент, при който същият е пострадал фатално. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че в деня на злополуката пострадалото лице е било наето на работа при наличие на основните характеристики на трудовото правоотношение, престирало е работна сила и е загинало при извършване на работа в интерес на фирмата-работодател без да има сключен писмен трудов договор. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд досежно разграничителния критерий при определяне дали едно правоотношение е трудово или гражданско/облигационно. Отношенията по граждански договор следва да предполагат уговорен резултат от извършената работа, какъвто в настоящия случай не е налице. Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези би било налице нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения. Потвърждава се констатацията, посочена в обжалваното Постановление по чл. 405а от КТ, а именно съществуването на трудово правоотношение между страните Янакиев и "Малинели" ООД както и полагането на труд от същия, в полза на дружеството при определени договорени в устна форма елементи на трудово правоотношение, което е възникнало и съществувало до момента на злополуката. Предоставянето на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ служи като основание по чл. 405а, ал. 1 и 2 от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Изложените в касационната жалба възражения не опровергават констатациите на административния орган в постановлението, потвърдени и от първоинстанционния съд. Доводите във връзка с обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, довела до смъртта на работника, са неотносими към преценката на фактически възникнало трудово правоотношение. Конкретната причина за смъртта на работника и причинно – следствена връзка с извършената работа са относими към разследването по трудовата злополука, което не е предмет на настоящото производство. Възраженията на касатора срещу писмо изх. № 16222734/21.10.2016 г., с което издаденият административен акт е поправен на осн. чл. 62, ал. 2 АПК, като датата следва да се чете не 14.05.1996 г., а 2.08.2016 г., първоинстанционният съд правилно приема за неоснователни. Очевидна фактическа грешка в индивидуален административен акт е налице при несъответствие между действителната и експлицираната воля на административния орган. Актът за поправка на очевидна фактическа грешка няма самостоятелно съществуване, а има акцесорно значение и се инкорпорира в основния/поправения/ акт. С допуснатата очевидна фактическа грешка е установена вече формираната действителна воля, а не е осъществена промяна на фактическите и/или правните изводи на издателя на акта. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение