Решение № 8872 от 27.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на дружество "Здравковстрой" ООД, чрез адв. Мишева против решение 707 от 06.02.2020г., постановено по адм.д. 2331 по описа за 2019г. на Административен съд - София град, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от "Здравковстрой" ООД против Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) искове, с правно основание чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за заплащане обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 114 938, 97 лева (главница и законни лихви) претърпени в резултат на незаконосъобразни административни актове. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да бъдат уважени. Иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва основателността на касационната жалба. Счита решението за правилно и обосновано. Претендира разноски. Постъпила е и частна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране срещу определение 2648/13.04.2020 г. по адм.д. 2331 по описа за 2019г. на Административен съд - София град , в частта за разноските, с което съдът е изменил решение 707 от 06.02.2020г., постановено по адм.д. 2331 по описа за 2019г. на АССГ като е заличил диспозитива, с който дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 300 лева на КЕВР. Ответникът по частната жалба "Здравковстрой" ООД счита същата за неоснователна и моли да бъде оставено в сила определението. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната и частната жалба. С обжалваното решение Административен съд София - град е разгледал по същество и е отхвърлил иска на "Здравковстрой" ООД против Комисия за енергийно и водно регулиране за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 113 894,93 лв., причинени в периода от 27.10.2014г. до 30.11.2018 г., поради незаконосъобразни административни актове, а именно т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила решение 16953 от 17.12.2013 г., постановено по адм. д. 7175/2013 г. по описа на Върховния административен съд и Решение Ц 5/20.02.2015 г. на КЕВР, отменено с влязло в сила решение 4039/15.06.2017 г., постановено по адм. д 2596/2015 г. по описа на Административен съд Софияград. С главния иск е съединен иск по чл.86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на лихва в размер на 1044,04 лева за периода от 12.11.2018г. до 17.12.2018г. , както и до окончателното изплащане на главницата. За да отхвърли исковата претенция, съдът е приел, че не са доказани два от елементите на фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ - имуществена вреда за дружеството-ищец и пряка причинно следствена връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда. Съдът е установил релевантните за спора факти, които, като неоспорени и необорени и на осн. чл. 220 АПК, следва да се възприемат от настоящата инстанция. Административният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с които ищецът е претендирал от КЕВР изплащане на обезщетения в размер на 113 894, 93 за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между определената в т. 7 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия произведена от ВЕЦ Кутела в размер на 112,48 лв./МВтч и т. 3 на Решение Ц-010/30.03.2011 г. в размер на 178,68 лв./МВтч за периода от 27.10.2014г. до 30.11.2018 г., ведно със законната лихва в размер на 1044,04 лева за периода от 12.11.2018г. до 17.12.2018г. представляваща разликата между определената в Решение Ц5 от 20.02.2015 г. на КЕВР преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия в размер на 112,48 лв./МВтч и т. 3 на Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. в размер на 178,68 лв./МВтч за сочения период. По делото от фактическа страна е прието, че ищецът е собственик на Водноелектрическа централа ВЕЦ Кутела в землището на село Кутела, област Смолян. Централата е с инсталирана мощност от 262 KW и нетен пад 83,90м., за производство на електроенергия. По силата на допълнително споразумение 7/11.12.2014 г., към договор за изкупуване на електрическа енергия, 2/02.01.2001 г. с ЕВН България електроснабдяване ЕАД дружеството ищец е (правоприемник продавач) е заместило изцяло АЙ ПЙ ЗЕТООД по договора с електроснабдителното предприятие. Съдът е установил от фактическа страна, а и не се спори, че с решение Ц-010/30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, считано от 01.04.2011 г. е определена преференциална цена за продажба на електрическа енергия /ЕЕ/ от възобновяеми енергийни източници/ВЕИ/ и водноелектрически централи /ВЕЦ/ с мощност до 10 МВт, без ДДС, като в т. 7 за водноелектрически централи под 10 МВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., е определена цена 112.48 лв./МВтч. Това решение на ДКЕВР в частта му по т. 7 е отменено с Решение 2126/13.02.2013 г., постановено по адм. д. 5492/2011 г. на ВАС, потвърдено с Решение 16953/17.12.2013 г., постановено по адм. д. 7175/2013 г. на петчленен състав на ВАС и административната преписка е върната на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на решението. В тези решения е прието, че незаконосъобразно в точка 7 от процесното решение е въведен допълнителен разграничителен критерий за отделните видове водноелектрически централи - "въведени в търговската експлоатация преди 19 юни 2007 г." Преписката е върната на комисията за ново определяне на преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност /ИМ/ до 10 МВт. В останалата част, по точки от 1 до 6 решението на КЕВР е влязло в сила. В частта по т.3 от същото е определена , считано от 01.04.2011г. преференциална цена за производство на електрическа енергия от ВЕИ и ВЕЦ с ИМ до 10 МВт на среднонапорни деривационни ВЕЦ, подязовирни и деривационни ВЕЦ с годишен изпарител с нетен пад от 30 до 100 метра и инсталирана мощност от 200 кВт до 10000 кВт 178, 68 лв / МВтч. С Решение Ц-5/20.02.2015 г. ДКЕВР определя, считано от 01.04.2011 г. преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт в размер на 112, 48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа. Решението на ДКЕВР в частта по т. 7 е отменено с Решение 4039/15.06.2017 г., постановено по адм. д. 2596/2015 г. на АССГ, оставено в сила с Решение 13785/12.11.2018 г., постановено по адм. д. 12851/2017 г. на ВАС. В съдебните решения е отбелязано, че не са посочени фактически и правни основания за въвеждането на разграничителния критерий "съществуващи водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт", като преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне. На 03.04.2019 г. КЕВР приема Решение Ц-14, с което определя преференциална цена за изкупуване на електроенергията, произвеждана от ВЕЦ с инсталирана мощност под 10 МВт, които са въведени в експлоатация до 19.06.2007 г. /датата на влизане в сила на отменения Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата/ в размер на 112, 48 лв./ МВт., считано от 01.04.2011 г. Това решение е обявено за нищожно с Решение 5129/23.07.2019г. по адм. дело 4506/2019г. по описа на АССГ, което не е влязло в сила и към момента. Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебна технико-икономическа експертиза, която изчислява приходите от произведената и продадена електрическа енергия от ВЕЦ Кутела, която съдът кредитира. В хода на производството пред първоинстанционния съд, КЕВР е приела Решение Ц14/03.04.2019 г., с което е определена, считано от 01.04.2011 г., преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч, без ДДС, при средногодишна продължителност на работа 2 500 часа, за изкупуване на електрическа енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 MВт, които са въведени в експлоатация до влизане в сила на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ), отм. При така установеното административният съд е приел от правна страна, че исковете са неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат съдът на първо място е приел, че за претендирания период е налице действаща разпоредба, която определя цената на изкупуване на електрическа енергия, а именно определената с Решение Ц14 от 03.04.2019 г. преференциална цена в размер на 112,48 лв./МВтч. Приел е, че по силата на чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ) този акт има предварително изпълнение. Приел е, че не е налице причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и отменените административни актове, тъй като класификацията на отделните производители не е в правомощията на Комисията, която определя само различните групи производители. В срока за произнасяне за сведение на съда се представя и решение Ц-12 от 26.03.2021г. на КЕВР, с което е определена считано от 01.04.2011г. преференциална цена в размер на 112.48 лв МВтч след обявяване нищожност на Решение Ц14. Решението е правилно. Съдът е анализирал надлежно събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. Крайните правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая претендираните имуществени вреди не са доказани по несъмнен начин, нито е доказана причинна връзка между незаконосъобразен административен акт и твърдените вреди. По силата на чл. 177, ал. 1 АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено решение, но дадените указания от съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за администрацията. Цената, по която касационният жалбоподател продава произведената от водноелектрическата централа електрическа енергия не се формира на енергийния пазар. Сделките с електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, се сключват по регулирани от комисията цени. Затова не може да се направи извод, че дружеството е понесло вреди в пряка причинна връзка с незаконосъобразен административен акт, тъй като иначе би продавало електроенергия на по-висока от отменената цена. След отмяната на решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съдът е изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане, което поражда задължението на органа да определи повторно цената за съответния период. Затова няма основание да се смята, че с отмяната на т. 7 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР, за касатора влизат в сила други, по-високи преференциални цени на изкупуване на електрическата енергия, само защото той се самокатегоризира като ВЕЦ по т. 4 от решението. В мотивите на административния акт, при определяне на преференциалните цени, комисията е изложила съображения, че освен наличието на горен и долен изпарител на централите и схемата на хидроенергийния обект /руслови, подязовирни или деривационни ВЕЦ/ - т.е. специфичните фактори на производство в зависимост от използваните възобновяеми енергийни източници и използваните технологии, при определяне на преференциалните цени се отчита и средният размер на инвестиционните и експлоатационни разходи. За да определи цените, Комисията извършва анализ на инвестиционните разходи за типа технология, разходите за производство според вида технология и нормата на възвръщаемост на капитала. Действително в Решение Ц-010/30.03.2011 г. на ДКЕВР не е посочено как инвестиционните разходи за типа технология, разходите за производство според вида технология и нормата на възвръщаемост на капитала са се отразили на определянето на цената по т. 7 от решението и именно и по тази причина решението е било отменено. Както е посочено и в Решение 2126/13.02.2013 г. на Върховния административен съд по адм. д. 5492/2011 г., допустими и нормативно относими са въведените при определянето на преференциалните цени критерии по т. 2 и т. 3 от обжалваното решение, съгласно чл. 19а, ал. 2 от приложимата редакция на отменената Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия. Но това не означава, че за определяне на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 MW, комисията прилага само критериите, касаещи въпросните изравнители; напротив - изрично е посочено, че тези критерии са специални и се прилагат допълнително. При регулиране на цените, съгласно разпоредбата чл. 31 от Закона за енергетиката в приложимата редакция. (Доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г.), при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране комисията се ръководи, наред с останалото и от принципите по чл. 23 и 24, както и от следните принципи: цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за: а) управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти; б) поддържане на резервни и регулиращи мощности, необходими за надеждно снабдяване на потребителите; в) доставка и поддържане на резервите от горива; г) ремонти; д) амортизации; е) съхраняване и преработка на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и ядрена безопасност; цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Във връзка с изложеното, в Решение Ц-5 от 20.02.2015 г. е добавен технико-икономически анализ, че старите водноелектрически централи изцяло са изплатили направените инвестиционни разходи, като същевременно са натрупали средства за амотризационни отчисления, които да възстановят инвестицията, както и направените амортизационни отчисления. Вместо да обоснове цената по това решение с икономическите съображения, които са изложени в него, като въведе критерий, отразяващ именно икономическите особености на разглежданите централи, КЕВР отново незаконосъобразно в диспозитива на решението е обвързала цената единствено с времеви критерий, което е било и основанието за отмяна и на това решение и за ново връщане на преписката на комисията.