Решение № 3658 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2017 г.

Решение № 3658 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11526/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Б. срещу решение № 1449 от 27.07.2017 г., постановено по адм. д. № 625/2017 г. по описа на Административен съд - Б., ХVII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт. Ответницата - В. А. П. от гр. О., не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, макар и по съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд. С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Б. е отменил решение № 1040 - 02 -18 от 17.02.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Б., с което е потвърдено разпореждане № О-02-000-00-0000192246 от 30.12.2016 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ гр. Б.. Изпратил е преписката на Териториално поделение на НОИ гр. Б. за произнасяне по заявлението на В. А. П. за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност и раждане, съобразно мотивите на съдебния акт. Съдът е приел, че спорът е относно продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателката при ЕТ "Ния - Г. К." по договори от 5.06.2009 г. и от 14.07.2010 г., като по делото са налице две удостоверения обр. УП-3. Счел е, че следва да бъдат съобразени данните по първото удостоверение обр. УП-3 под № 002 от 23.07.2016 г., като съответстващо на трудовата книжка и на данните от персоналния регистър на осигурените лица. В тази връзка е приел, че за периодите 5.06.2009 г. - 5.10.2009 г. и 14.07.2010 г. -1.02.2011 г. П. има осигурителен стаж от 5 месеца и 9 дни, положен при четиричасов работен ден, който сумиран с останалия такъв води до извода, че е налице осигурителен стаж, отговарящ на изискванията на чл. 48а КСО. При тези свои изводи съдът не е съобразил, че в трудовата книжка на жалбоподателката по първоначалното дело, за цитираните периоди, изрично е вписано, че осигурителният стаж не е равен на трудовия стаж. Съгласно чл. 40, ал. 4 НПОС, нова ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г., за времето след 31 декември 2002 г., ако продължителността на осигурителния стаж за лицата, работещи по трудово или по служебно правоотношение, е равна на продължителността на трудовия или на служебния стаж, в трудовата или в служебната книжка при прекратяване на правоотношението се вписва от осигурителя следният текст: "Осигурителният стаж е равен на зачетения трудов (служебен) стаж". Ако в трудовата или в служебната книжка не е направено посоченото вписване, осигурителният стаж се установява с документ по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, издаден от осигурителя. В конкретния случай от ЕТ "Ния - Г. К." са издадени две удостоверения обр. УП-3, които са с различно съдържание относно размера на осигурителния стаж - изх. № 002 от 23.07.2016 г. и № 002 от 10.02.2017 г. Следва да бъде отбелязано, че второто е издадено след проверка на контролен орган на ТП на НОИ гр. Б., резултатите от която са обективирани в констативен протокол № КП-5-02-00220695 от 19.01.2017 г. и задължителни предписания № ЗД-1-02-00220713 от 19.01.2017 г. При проверката е било установено, че съгласно информация от регистрите на НОИ за В. А. П. са регистрирани трудови договори при намалено работно време от четири часа от 5.06.2009 г. и прекратяване на 5.10.2009 г., от 14.07.2010 г. и прекратяване на 1.02.2011 г., в каквато връзка е издадено удостоверение обр. УП-3. При проверката е констатирано също така, че за същите периоди на П. е начислено трудово възнаграждение по ведомости, но последните не са оформени по надлежния ред, не са положени подпис/ печат на съставител и/или собственик. Няма положени подписи от лицата по трудови правоотношения, за които има начислени трудови възнаграждения. Не са представени документи за изплащане на трудовото възнаграждение на П. и не е съхранено трудовото й досие. Установено е също така, че за м. август 2009 г. за лицето липсват данни в РОЛ. Контролният орган на ТП на НОИ гр. Б. обаче не е съобразил, че се касае до нарушения на трудовото и на осигурителното законодателство, допуснати от ЕТ "Ния - Г. К.", за които осигуреното лице няма вина. В констативен протокол № КП-5-02-00220695 от 19.01.2017 г. е посочено, че са взети обяснения на собственичката Г. К. и тя е декларирала писмено, че в действителност В. П. е работила при осигурителя ЕТ "Ния - Г. К." през 2009 г. и 2010 г., по два месеца през летния сезон в аптеката в гр. О.. Но поради неосъществен контрол върху счетоводителя на фирмата от управителя, трудовите правоотношения не са били прекратени своевременно и осигурителния стаж на П. е продължил да се води само документално за по-продължителни недействителни периоди, а именно от 1.09.2009 г. до 4.10.2009 г. и от 14.09.2010 г. до 31.01.2011 г. На основание чл. 10, ал. 1 КСО е прието, че на осигурителя следва да бъдат издадени задължителни предписания да подаде за В. П. редовни данни за м. август 2009 г., заличаващи данни за периодите 1.09.2009 г. -4.10.2009 г. и 14.09.2010 г. -31.01.2011 г. В този смисъл са издадени задължителни предписания № ЗД-1-02-00220713 от 19.01.2017 г. Видно от административната преписка тези предписания са били изпълнени от осигурителя и въз основа на новоиздадените документи, с решение № 1040 - 02 -18 от 17.02.2017 г., Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Б. е потвърдил разпореждане № О-02-000-00-0000192246 от 30.12.2016 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ гр. Б.. Към момента на издаване на последното цитираната проверка не е била извършена. Съдът не е съобразил трудовата книжка с оглед изискването на чл. 40, ал. 4 НПОС, както и че въз основа на цитираните задължителни предписания, осигурителят е подал заличаващи данни за периодите 1.09.2009 г. -4.10.2009 г. и 14.09.2010 г. -31.01.2011 г., и е издал ново удостоверение обр. УП-3. При така събраните по първоначалното дело доказателства, последните следва да бъдат преценени с оглед действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според чл. 40, ал. 3 НПОС документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Видно от представените по делото ведомости за работни заплати, в тях няма данни кога са били изготвени, същите не са подписани от управителя на фирмата, от счетоводител и съответно не съдържат подписи срещу полученото трудовото възнаграждение, не само на П., но и на другите лица, работещи във фирмата. За м. август 2009 г. са представени две ведомости - едната с подпис на управителя и подпис единствено на П. -лист 76 от първоинстанционното дело и друга без тези подписи -лист 90 от същото дело. Ведомостите за работни заплати са първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството от 2001 г., поради което следва да съдържат реквизита по чл. 7 от същия закон. След като е констатирал липса на дължимия реквизит във ведомостите проверяващият орган е следвало да направи проверка в счетоводството на фирмата и да издири документи, от които да бъде установено по какъв начин са изплащани трудовите възнаграждания, както на П., така и на останалите работещи във фирмата лица, какъв е общия размер на разходите за заплати и съвпада ли той с посочения във ведомостите, които включват П. за спорните периоди и как са осчетоводявани тези разходи през процесните години. Видно от съдържанието на констативен протокол № КП-5-02-00220695 от 19.01.2017 г., контролният орган се е задоволил само с представените от собственика на фирмата документи, без да извърши посочената по-горе проверка, която е в правомощията на цитирания орган по чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО. В хода на контролното производство не е анализирана стопанската дейност на ЕТ "Ния - Г. К." през 2009 г., 2010 г. и януари 2011 г., като е било съществено да се установи каква търговска дейност е осъществявала аптеката в гр. О. и през кои периоди на тези години. Не е извършена проверка именно в тази аптека и не са направени констатации въз основа на данните по касов апарат, както и кое лице е осъществявало продажбите, с оглед длъжността на П. "продавач- консултант", записана в трудовата книжка. Не са снети обяснения относно периодите на полагания от претендиращото обезщетение лице труд от магистър-фармацевта или помощник-фармацевта, управлявали тази аптека, предвид изискванията на чл. 222, ал. 1 и 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, тъй като видно от трудовата книжка образованието на П. е кинезитерапия. Не е установено кое лице е управлявало аптеката. В тази връзка и предвид липсата на трудов договор и досие е следвало да се изиска от П. да даде сведения какви са били функционалните й задължения като продавач-консултант в аптеката в гр. О., работила ли е на касов апарат, как са отразявани продажбите и какви документи е подписвала при получаване на трудовите си възнаграждения. От цялостното съдържание на констативен протокол № КП-5-02-00220695 от 19.01.2017 г. се налагат изводи, че проверката е извършена формално въз основа на представени от осигурителя документи и твърдения на същия, за съществуването и несъществуването на такива. Периодите в осигуряване са определени само въз основа на обяснения на собственика на фирмата, находящи се на листове 58 и 59 по делото. От съдържанието им се установява, че в него дори не са предвидени санкционни последици. Контролният орган не е съобразил, че Г. К. е заинтересована да твърди по-кратки осигурителни периоди поради размера на осигурителните вноски. Освен това въпреки данните за нарушения от страна на работодателя-осигурител, които са такива не само на трудовото законодателство, но и на осигурителното законодателство, тъй като пряко рефлектират върху определяне на осигурителните вноски, в протокола няма изводи за тези нарушения, нито са изложени съображения за необходимост от задължителни предписания във връзка с нарушенията. Няма констатации за внесени или дължими вноски за П., каквито липсват и в оспорения административен акт. Действително цитираният констативен протокол не е бил предмет на самостоятелен съдебен контрол, но в решение № 1040 - 02 -18 от 17.02.2017 г., Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Б. се е позовал на него и резултатите от проверката, обективирани в протокола, е посочил като част от фактическите основания, обуславящи потвърждаването на разпореждане № О-02-000-00-0000192246 от 30.12.2016 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите за отказ на претендираното обезщетение. Решаващият административният орган не е съобразил, че така изготвения констативен протокол и съобраните в хода на проверката доказателства, не установяват по надежден начин в кои периоди П. реално е полагала труд в аптеката в гр. О., което е съществено за качеството й на осигурено лице. Казаното налага извод, че оспореното решение по чл. 117, ал. 3 КСО е постановено в нарушение на чл. 35 АПК. Тази норма изисква административният акт да се издаде едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, което в случая не е сторено. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на решението на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Б., на основание чл. 146, т. 3 АПК. Приемайки, че оспореният административен акт е назаконосъобразен и отменяйки го, макар по други съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид липсата на претенции за присъждане на разноски, съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,