Решение № 309 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9429/2012 г.

Решение № 309 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9429/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, срещу решение № 4 от 07.05.2012 г. по адм. д. № 78/2005 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ловеч, гражданско отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответниците - Милена Вълчева Димитрова, Павел Димитров Димитров и Виктор Димитров Димитров, и тримата чрез пълномощника си адвокат Миленова, молят решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14- дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 4 от 07.05.2012 г. по адм. д. № 78/2005 г., Окръжен съд - гр. Ловеч, гражданско отделение е отменил Решение № 13 от 01.06.2005 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане № 1096 от 18.04.2005 г. на началник отдел "ОВКО" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч. Съдебният акт e постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че експертно решение (ЕР) № 1817 от 23.08.1999 г. е било постановено от ТЕЛК обща гр. Ловеч в състава, на която са участвали лекарите д-р С. Димитров, д-р Д. Димитров и д-р Иван Иванов. От назначените и изслушани от решаващия състав на Окръжен съд - гр. Ловеч, единична и тройна графически експертизи, безспорно е установено, че подписите за членове са положени от д-р Димитър Пенчев Димитров и д-р Иван Цвятков Иванов. С цитираното ЕР на Василка Мирчева Радева е призната I-ва група инвалидност с чужда помощ. По силата на това решение на експертизираното лице е отпусната пенсия за инвалидност за времето от 03.03.1999 г. до 31.10.2003 г. Решението на ТЕЛК е отменено с експертно решение № 1501 от заседание № 178 от 09.12.2004 г. на НЕЛК по нервни болести. По делото няма данни цитираното експертно решение на НЕЛК да е било съобщено на участващите в постановяване на експертното решение на ТЕЛК лекари. След получаване решението на НЕЛК, контролните органи на РУСО са издали ревизионен акт пореден № 1096 от 2005 г., с който са изискали от Димитър Пенчев Димитров и Иван Цвятков Иванов да възстановят сумите 4661,64 лв. главница и 2777,84 лв. лихва, първата представляваща изплатената на Василка Мирчева Радева пенсия за инвалидност. В този ревизионен акт изрично е посочено кое ЕР на ТЕЛК гр. Ловеч е отменено, както и ЕР на НЕЛК, с което това е извършено. Срещу този ревизионен акт Иванов е подал възражение от 24.03.2005 г. По делото няма данни към кой момент ревизионния акт е бил връчен на Димитър Пенчев Димитров. Но от подадената жалба от Димитров срещу Разпореждане № 1096 от 18.04.2005 г. на началник отдел "ОВКО" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, става ясно, че той е бил запознат със съдържанието на ревизионния акт. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 4 КСО (отм.), в редакцията допълнението, обнародвано в ДВ, бр. 67 от 2003 г., органите на медицинската експертиза на работоспособността могат да обжалват решенията на НЕЛК пред Софийски градски съд по реда на ЗАП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗАП (отм.) този срок е 14-дневен от съобщението. От разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗАП (отм.) се налага извода, че целта на съобщаването е уведомяването за съдържанието на административния акт. То може да бъде устно, което се удостоверява с подпис или чрез отделно съобщение. В случая това е извършено от органите на НОИ с препоръчано писмо с обратна разписка. От съдържанието на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗАП, който е бил в сила към 2004 г. и чл. 61 АПК се налага извода, че законодателят свързва възникването на последиците от издадения административен акт, включително и възникване на правото на обжалване с момента на узнаването му от аресатите. В тази връзка са решение № 3805 от 17.04.2007 г. по адм. д. № 667/2007 г. и решение № 3382 от 03.04.2007 г. по адм. д. № 415/2007 г., и двете по описа на ВАС, VI отделение. Приетото от окръжния съд разрешение води до последиците непораждане на действие и невлизане на административния акт в сила безкрайно дълго във времето, независимо от неговото узнаване от адресата, каквато не е целта на закона. От изложеното се налага извода, че най-късно към 20.04.2005 г. Димитров е бил уведомен за отмяната на решението на ТЕЛК от НЕЛК. Следователно визирания в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 КСО във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗАП (отм.) 14-дневен срок е изтекъл за Димитров на 04.05.2005 г. - сряда, присъствен ден. С жалба вх. № 2323 от 03.05.2005 г. Димитров е упражнили правото си на възражение срещу Разпореждане № 1096 от 18.04.2005 г. на началник отдел "ОВКО" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч. Издадено е решение № 13 от 01.06.2005 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Ловеч, с което подадената жалба е оставена без уважение, а разпореждането е потвърдено. Цитираното решение е издадено от компетентния орган по чл. 117, ал. 3 КСО в установената форма. Същото се предхожда от акт за начет. По последният е направено възражение, по което контролният орган се е произнесъл с мотивирано заключение. За събиране на сумите по ревизионния акт длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на Държавното обществено осигуряване в РУСО - гр. Ловеч е издало разпореждане съгласно изискванията на чл. 110, ал. 3 КСО. Разпореждането е съобщено по пощата с обратна разписка на Димитров на 20.04.2005 г., при спазване на изискванията на чл. 110, ал. 4 КСО. След упражняване на правото на обжалване е било издадено решение № 13 от 01.06.2005 г. Следователно при издаване на административния акт са спазени разпоредбите на чл. 110, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 КСО. Производството по чл. 110 КСО не се проследява по отношение на Иван Цвятков Иванов, тъй като с влязло в сила определение № 1 от 04.05.2012 г., постановено по адм. д. № 78/2005 г., Окръжен съд - гр. Ловеч, е прекратил производството по отношение на този жалбоподател. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО в редакцията му изм. и доп. обн. ДВ, бр. 67 2003 г., който текст е бил в сила към момента на постановяване на отменителното решение на НЕЛК, контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на Държавното обществено осигуряване, произтичащи от отменени актове на медицинската експертиза. По първоначалното дело е било безспорно установено, че д-р Димитров е участвал в състава на ТЕЛК - гр. Ловеч, който е постановил ЕР № 1817 от 23.08.1999 г., което е било отменено с ЕР № 1501 от 09.12.2004 г. на НЕЛК. Също така е било установено, че в следствие на отмененото ЕР на ТЕЛК - гр. Ловеч, лицето Василка Мирчева Радева е получавала пенсия за инвалидност за времето от 03.03.1999 г. до 31.10.2003 г. без правно основание. Следователно на лице е пряка причинна връзка между поведението на Димитров, в качеството му на участник в състава на ТЕЛК - гр. Ловеч, постановил отмененото решение и отпуснатата неправомерно пенсия за инвалидност. Последната несъмнено представлява щета за ДОО. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО произтича от цитираната законова разпоредба. Тя е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД. Тя е независима от реализирането на наказателната отговорност. По делото е било безспорно установено, че процесните суми не са събрани от Василка Мирчева Радева. Както бе посочено по- горе, неправилни са съжденията на окръжен съд гр. Ловеч, които са в смисъл, че ЕР № 1501 от 09.12.2004 г. на НЕЛК не е влязло в сила. Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството, че към 20.04.2005 г. Димитров е узнал за това ЕР. Както по първоначалното дело, така и по настоящето до приключване на устните състезания липсват доказателства решението на НЕЛК да е било обжалвано от Димитров, респективно от неговите наследници. Както бе посочено в настоящите мотиви, 14-дневният срок от уведомяването за това решение е изтекъл. Следователно по отношение на Димитров то представлява един влязъл в сила, стабилен административен акт, който не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗАП влязъл в сила административен акт, който не е обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако такъв няма - от органа, който го е издал само при условията на чл. 231 ГПК (отм.) по молба на заинтересования или по предложение на прокурора. Стигайки до различни фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се отменя и вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което подадената жалба се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,