Решение № 6056 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12514/2020 г.

Решение № 6056 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12514/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Ц. с адрес в [населено място], община М. област М. против решение № 449 от 5.10.2020 г. на Административен съд М. по адм. дело № 192/2020 г. С него се отхвърля жалбата на А. Ц. против решение № 2153-11-11 от 22.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ М., с което е потвърдено разпореждане № 2140-11-135/11.05.2017 г. на ръководителя на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ М.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на касационната жалба се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ М. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение № 2153-11-11 от 22.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ М., с което е потвърдено разпореждане № 2140-11-135/11.05.2017 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ М.. Като спорни въпроси въведени с жалбата са зачитане на стажа за периода от 1.01.1991 г. до 31.12.1997 г. на длъжност "бояджия" в ДФ "Строймашинженеринг" гр. С. и от определянето на категорията като трета, вместо втора за периода от 1.09.1978 г. до 23.10.1980 г. в ППМСПС-с. Г. на длъжност "шлосер-монтажник", от 1.12.1972 г. до 1.07.1973 г. в ТПК "Първи май" с. Г. на длъжност "дърводелец" и периода от 2.07.1984 г. до 10.11.1985 г. в ТК "Балкантурист" гр. М. на длъжност "дърводелец". Съдът от приложената административна преписка и заключение на вещо лице, основно и допълнително е установил стажа на жалбоподателя по приложените трудови книжки, УП и по данни от разплащателните ведомости. По отношение на първия период в ДФ "Строймашинженеринг" гр. - С. не е зачетен стажа като е установено, че жалбоподателя не фигурира в разплащателните ведомости. Установено е, че предадените ведомости, включващи спорния период са с непрекъснати периоди. При липса на отразяване в първичните документи съдът е приел, че правилно този стаж не е зачетен за осигурителен стаж и при несъответствие между тях и останалите документи, които се съставят въз основа на тях. По отношение на останалите спорни периоди съдът е приел от установяванията на вещото лице, че стажът следва да бъде определен от трета категория както е приел и административния орган. Във връзка с със спора за наличието на материалните предпоставки по чл. 69б, ал. 2 КСО съдът се е позовал на фактическите установявания в разплащателните ведомости, които приел за установяващи осигурителния стаж и доход. При изчисляване на стажа от вещото лице съгласно ведомостите е приел, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е с навършена възраст [възраст], а осигурителния му стаж е равен на 23 г., 1 м. и 14 д като сбора от двете величини е 84 г. 6 м. 4 д. След констатация, че към датата на заявлението няма 15 г. при условията на втора категория труд а има 6 г., 9 м. и 24 д. няма и необходимите 100 точки и поради това не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 КСО, каквито са констатациите и на административния орган. Предвид изложеното жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е разгледал по същество жалбата с оглед на доводите в нея и след анализ на доказателствата в приложената административна преписка и заключение на назначената по делото съдебна експертиза. Фактите от съществено значение за правилното решаване на спора от фактическа и правна страна са установени с обосновани изводи и след преценка на доказателствата във връзка едни с други и с приоритет на установяванията от записванията в разплащателните ведомости като първични документи, носители на автентична информация, която отразяват всички останали документи, изброени в чл. 40 НПОС. Съдът е основал изводите си на назначената по делото експертиза с основно и допълнително заключение. Тези заключения не са били оспорени от страните, приети са от съда и правилно мотивите се основават на констатациите в експертизата. По делото са разгледани и обсъдени всички доводи на касатора във връзка с предмета на жалбата пред административния съд. Съдът е издирил и приложил правилно материалния закон, относим към разрешаването на спора. Не се установяват нарушения при постановяване на решението, съставляващи касационни основания по чл. 209, АПК за отмяната му като неправилно. Съдът на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно споделя изцяло мотивите на административния съд към които препраща. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение