Решение № 10286 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 845/2017 г.

Решение № 10286 от 4.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 845/2017 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 36 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба, заведена с вх. № 19043/28.12.2016 г., подадена от Й. Ц. Ц. от гр. П., съдия в Административен съд гр. Л., против мълчалив отказ на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/ да се произнесе по подаденото от съдията заявление с вх. № 11-11-640/18.11.2016 г. за преназначаване по реда на чл. 194, ал. 1 ЗСВ от Административен съд гр. Л. в Административен съд гр. П.. В жалбата се твърди, че е налице мълчалив отказ, тъй като Съдийската колегия на ВСС не се е произнесла в срока по чл. 57, ал. 6 АПК, изтекъл на проведеното заседание на колегията на 06.12.2016 г. Поддържа се, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, тъй като в хипотезата на чл. 194, ал. 1, предл. второ ЗСВ компетентният орган е Съдийска колегия на ВСС, която е длъжна да се произнесе с мотивирано решение. Наред с това са налице материалноправните предпоставки за преназначаването по реда на чл. 194 ЗСВ, предвид предстоящото освобождаване на длъжност съдия в Административен съд гр. П. през м. февруари - м. март 2017 г., а същевременно са налице лични причини, във връзка със семейното положение и постоянен и настоящ адрес в гр. П.. В жалбата се излагат съображения във връзка с преценката на натовареността на Административен съд гр. Л. и Административен съд гр. П. в контекста на чл. 194 ЗСВ, които са изведени от и са обосновани с решения на Комисията по предложенията и атестирането /КПА/ на ВСС по т. Р- 18.26/13/29.03.2016 г., т. Р- 10/9/23.02.2016 г. т. Р- 10/46/15.09.2015 г. Жалбоподателката посочва още, че оценката от последната й периодична атестация е "много добра", както и че има стаж от почти 16 години като съдия. Счита, че при вземане на решенията си административният орган следва да спазват принципите по чл. 12 и 13 АПК, както и процесуалните правила по чл. 34 и 35 АПК. В жалбата е направено искане да бъде отменен мълчаливият отказ по подаденото заявление. С молба, постъпила по делото на 07.02.2017 г., без входящ номер от регистратура, жалбоподателката Й. Ц. Ц. е посочила, че с решение по т. 12 от заседание по протокол № 3, проведено на 24.01.2017 г., Съдийската колегия на ВСС се е произнесла с изричен акт, като е оставила без уважение подаденото от нея заявление с вх. № 11-11-640/18.11.2016 г. за преназначаване по реда на чл. 194, ал. 1 ЗСВ от Административен съд гр. Л. в Административен съд гр. П.. Предвид това, жалбоподателката заявява, че оспорва изричния отказ и моли на основание чл. 58, ал. 3, вр. чл. 172, ал. 3 АПК съдът да приеме за разглеждане жалбата й против изричния отказ и да се произнесе заедно с жалбата против мълчаливия отказ. В писмено становище, представено по делото на 10.04.2017 г. и писмени бележки, постъпили на 24.04.2017 г., жалбоподателката поддържа жалбите против мълчаливия и изричния отказ, както и изложените съображения за тяхната незаконосъобразност. Поддържа също, че изричният отказ е немотивиран, а доколкото единственото фактическо основание за постановяването му е липсата на настъпили нови обстоятелства в щатния състав на двата органа на съдебна власт, поддържа, че промяна е настъпила и тя се изразява в предстоящото освобождаване на съдия от Административен съд гр. П.. Излага също, че при постановяване на изричния отказ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, поради това че тя не е била уведомена за предстоящото разглеждане на заявлението й от комисия на Съдийската колегия на ВСС и от самата колегия; допуснато е нарушение на формата на акта, тъй като не са посочени правни основания за издаването му. При условията на евентуалност оспорва искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Съдийската колегия на Висшият съдебен съвет, представлявана от пълномощника юрисконсулт Р. Д., оспорва жалбата. В писмено становище се излагат подробни съображения за законосъобразност на решението и се иска жалбата да бъде отхвърлена. Изложените доводи и съображения по същество са за това, че при постановяване на оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС са спазени процесуалните и материалноправните изисквания, актът е мотивиран, като препраща изрично към мотивите на вносителя на предложението, съгласно предвидената възможност за това в чл. 34, ал. 3 ЗСВ. Решението е взето при оперативна самостоятелност, която е упражнена в съответствие с целта на закона, след като е преценена натовареността на органите на съдебна власт и е направен извод за липса на изключителност на случая. Наред с това се поддържа, че в случая няма основание за преместване в хипотезата на чл. 194, ал. 1 ЗСВ, тъй като няма закриване или намаляване на щатната численост на съд, а евентуалното наличие на свободна щатна бройка в Административен съд гр. П. не би могло да обоснове необходимостта от приложение на чл. 194, ал. 1 ЗСВ. В случая няма открита процедура по чл. 194, ал. 1 ЗСВ и съответно предложение за преместване без конкурс, поради което наличието и преценката на личните мотиви за преместване е неотносимо, доколкото те не представляват отделно основание за преместване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, възраженията и доводите на страните, както и събраните по делото доказателства и след като извърши проверка на обжалвания акт на основанията по чл. 146 АПК, приема следното: Ж. Й. Ц. Ц. е съдия в Административен съд гр. Л.. От същата е подадено заявление с вх. № 11-11-640/18.11.2016 г. до Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет с искане да бъде преместена по реда на чл. 194 ЗСВ от Административен съд гр. Л. в Административен съд гр. П.. Като мотиви за преместването са посочени предстоящо освобождаване на длъжност съдия в Административен съд гр. П. през м. февруари - м. март 2017 г., поради това че съдия Ю. С. Д. от този съд ще навърши 65- годишна възраст, както и наличието на семейни причини, във връзка със семейното положение и постоянен и настоящ адрес в гр. П.. В заявлението са изложени съображения във връзка с преценката на натовареността на Административен съд гр. Л. и Административен съд гр. П. в контекста на чл. 194 ЗСВ, които са изведени от и са обосновани с решения на КПА на ВСС по т. Р- 18.26/13/29.03.2016 г., т. Р- 10/9/23.02.2016 г. т. Р- 10/46/15.09.2015 г. В заявлението е посочено също, че оценката от последната й периодична атестация е "много добра", както и че има стаж от почти 16 години като съдия, последователно като младши съдия в Окръжен съд гр. П., районен съдия в Районен съд гр. Л. и гр. П. и съдия в Административен съд гр. Л.. С решение по т. 41, протокол № 29 от заседание на 20.12.2016 г. Съдийската колегия на ВСС е приела следното: процедурите по реда на чл. 194, ал. 1 ЗСВ да се провеждат еднократно за текущата година, след приемане на Анализ за натовареността на съдилищата и прецизиране на възможностите за преместване в равен по степен орган на съдебната власт и по възможност в същия апелативен район; процедурите по чл. 194, ал. 1 ЗСВ да се провеждат по единни критерии за цялата страна /т. 41.1/; конкурсите за свободните длъжности за съответните нива да се обявяват след провеждане на процедурите по чл. 194, ал. 1 ЗСВ, при условие, че Съдийската колегия е взела решение за провеждане на такава процедура /т. 41.2/; по изключение, при обоснована необходимост, процедурата по чл. 194, ал. 1 ЗСВ може да се провежда при спазване на общите правила /т. 41.3/. С решение по т. Р-6 по протокол № 2 от заседание на 16.01.2017 г. на Комисията по атестиране и конкурси /КАК/ на Съдийската колегия на ВСС е направено предложение до Съдийската колегия на ВСС да бъде оставено без уважение подаденото от Й. Ц. Ц. заявление за откриване на процедура по чл. 194 ЗСВ за преместване от Административен съд гр. Л. в Административен съд гр. П.. Изложени са следните мотиви: "Повдигнатият от магистрата със заявлението за преместване въпрос вече е обсъден от Съдийската колегия, която по пр. № 29/20.12.2016 г., т. 41 принципно реши процедурите по реда на чл. 194, ал. 1 да се провеждат еднократно за текущата година, след приемане на годишния Анализ за натовареността на съдилищата и прецизиране на възможностите за преместване в равен по степен съд и по възможност в същия апелативен район. От друга страна преценката на данните за натовареността и на двата органа на съдебната власт не обуславят "обоснована необходимост", която да налага да се проведе по изключение процедура за оптимизиране по реда на чл. 194 ЗСВ. В допълнение, предходните аналогични заявления за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ на съдия Й. Ц. са разглеждани в обща процедура за оптимизиране на административните съдилища, където след преценка на всички постъпили молби и при условията на конкуренция на подлежащите на оптимизиране административни съдилища, с решение на ВСС по пр. № 16/31.03.2016 г. е преместен 1 магистрат от Административен съд гр. Л. в Административен съд гр. В. Търново. Същевременно в щатната численост на Административен съд гр. П. също е извършено редуциране, като с решение на ВСС по пр. № 62/16.12.2015 г. е преместен по реда на чл. 194 ЗСВ 1 магистрат в Административен съд С. - град. З. да приеме, че липсва основание за откриване на процедура по чл. 194, ал. 1 ЗСВ по предходните заявления на съдия Ц., Комисията по предложенията и атестирането се е съобразила и със становището на административния ръководител на Административен съд гр. П., че не е налице необходимост от разкриване в органа на нова длъжност. Поради липса на настъпили нови обстоятелства в щатния състав на тези два органа на съдебна власт, която да обуславя "обоснована необходимост" от оптимизиране, както и с оглед на решение на СК по пр. № 29/20.12.2016 г., т. 41, Комисията по атестирането и конкурсите счита, че не са налице предпоставките за откриване на процедура по реда на чл. 194 ЗСВ от Административен съд гр. Л. в Административен съд гр. П.". Предложението е внесено в заседанието на Съдийската колегия, насрочено на 24.01.2017 г. С решение по т. 12 по протокол № 3 от заседанието на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 24.01.2017 г. е взето решение, с което е оставено без уважение заявлението от Й. Ц. Ц. - съдия в Административен съд гр. Л., за откриване на процедура по чл. 194, ал. 1 ЗСВ за преместване от Административен съд гр. Л. в Административен съд гр. П.. От пълния стенографски протокол от това заседание, представен по делото в частта относима към решението по т. 12, се установява, че предложението на Комисията по атестиране и конкурси е докладвано от члена на колегията и на тази комисия Ю. К., с изрично препращане към мотивите на предложението. По предложението не са направени изказвания. При проведеното гласуване, "за" приемане на решението са гласували 11 члена, "против" - 1. От документите, представени като част от административната преписка се установява още, че съдия Й. Ц. е подала молба с вх. № 11-11-520/30.10.2015 г. до КПА на ВСС с искане за бъде преместена в Административен съд гр. П. по реда на чл. 194 ЗСВ. С писмо изх. № 11-11-520/06.11.2015 г. от председателя на КПА Й. Ц. е уведомена, че е открита процедура за преназначаване на магистрати по реда на чл. 194 ЗСВ от изброените ниско натоварени административни съдилища в изброените по-високо натоварени съдилища, както и че молбата й ще бъде разгледана след приключване на процедурата. От председателя на ВАС е изразено становище с изх. № 1335/26.01.2016 г. във връзка с постъпилите заявления за преместване по чл. 194 ЗСВ, като конкретно по подаденото от Й. Ц. искане е изразено становище, че не следва да бъде уважавано, тъй като при уважаване на заявлението на друг съдия за преместване от Административен съд гр. Л. в Административен съд гр. В. Търново, щатната численост няма да позволява преместване на още един съдия от Л.. От председателя на Административен съд гр. П. е изразено становище по исканото преместване на съдия Ц., с изх. № 91/16.02.2016 г., в което е обосновано становището, че няма необходимост от разкриване на нова щатна Бройка за съдия предвид натовареността на съда, разкритите и заетите към момента щатни бройки. С решение по т. 3, протокол № 8/23.02.2016 г. на Комисията за анализ и отчитане на степента на натовареност на органите на съдебната власт към ВСС, е оттеглено становището на същата комисия по т. 6 от протокол № 6/09.02.2016 г. и е изразено становище, че единични процедури за преместване са неуместни, предвид подготвяната обща процедура по чл. 194 ЗСВ за всички съдилища. С решението по т. Р-9 от протокол № 9/23.02.2016 г. на КПА е отложено разглеждането на заявлението за преместване, подадено от Й. Ц. до приключване на откритата процедура за преназначаване по чл. 194 ЗСВ в административните съдилища. С решение по т. Р-10 от същото заседание КПА е открила процедура за преназначаване на съдии от всички административни съдилища в по-високо натоварените административни съдилища. О. Й. Ц. са подадени последователно няколко молби, всички заведени с вх. № 11-11-520/15 от дати 02.03.2016 г., 07.03.2016 г. и 09.03.2016 г., с които същата е потвърдила заявлението си за преместване от Административен съд гр. Л. в Административен съд гр. П.. С решението по т. Р-21 от протокол № 14/05.04.2016 г. на КПА е оставено без уважение заявлението на Й. Ц. за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ от Административен съд гр. Л. в Административен съд гр. П.. Прието е, че процедура за преместване не следва да се открива, тъй като в Административен съд гр. П. е извършено оптимизиране на щатната численост чрез преместване по реда на чл. 194 ЗСВ на един съдия с решение по протокол № 62/16.12.2015 г., както и че предвид становището на председателя на този съд, няма необходимост от разкриване на нова длъжност. От писмените доказателствата, които са представени от жалбоподателката /заверени копия от удостоверения № № 3219, 1570, 1571, 2408, 2409, всички издадени на 27.10.2015 г. от община П.; ученическа книжка - първа страница, както и ученическа карта, издадени от Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици гр. П. за учебната 2016/2017 г./ се установява, че същата има двучленно семейство, състоящо се от нея и малолетен син, който е ученик в училище в гр. П., двамата имат един и същи постоянен и настоящ адрес в гр. П.. Документи, установяващи същите обстоятелства са били представени и с предходните молби за преместване, подадени от Й. Ц.. Настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба от съдия Й. Ц. е допустима. Заявлението за преместване е подадено на 18.11.2016 г., регламентираният в чл. 57, ал. 1 АПК срок за произнасяне е изтекъл на 02.12.2016 г., а поради това, че компетентният орган е колективен, съгласно чл. 57, ал. 6 АПК срокът за произнасяне изтича на първото заседание, следващо изтичането на срока по ал. 1, което според данните на официалната страница на ВСС е проведено на 06.12.2016 г. На тази дата не е постановено решение по подаденото от Й. Ц. заявление, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Жалбата против него е подадена на 28.12.2016 г., поради което е подадена в срока по чл. 84, ал. 2 АПК, приложим предвид изпълнението на предпоставките по специалната хипотеза по този текст. За взетото решение по т. 12 от протокол № 3/24.01.2017 г. Й. Ц. е уведомена на 03.02.2017 г., според приложеното по делото известие за доставяне на препоръчана пратка. Жалбата против това решение на Съдийската колегия на ВСС е обективирана в молбата на Й. Ц., подадена на 07.02.2017 г. по настоящото дело. Предвид това, изричният отказ е обжалван в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ. Налице е правен интерес от оспорването, тъй като с оспорения отказ е оставено без уважение искането по подаденото заявление и е налице пряко и лично засягане на правната сфера на оспорващата. Въпреки че предвид разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК не е необходимо нарочно обжалване на изричния отказ, който е постановен след обжалването на мълчаливия отказ и преди произнасянето на съда по жалбата против него, то в случая е направено и нарочно оспорване на изричния отказ. Поради постановяване на изричен акт по подаденото заявление, който е идентичен по съдържание с предхождащия го мълчаливия отказ, за предмет на оспорване в настоящото производство формално се приема решението по т. 12 от протокол № 3/24.01.2017 г. на Съдийската колегия на ВСС, с което е оставено без уважение подаденото от съдия Й. Ц. заявление за преместване. Оспореното решение на ВСС съответства на изискванията за законосъобразност по чл. 146 АПК. Решението е взето от компетентен орган и е прието при наличие на изискуемия кворум по чл. 34, ал. 1 ЗСВ и с необходимото мнозинство по чл. 33, ал. 4 ЗСВ. Решението на ВСС е мотивирано, тъй като съгласно чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ, за мотиви се смятат и мотивите на вносителя на предложението, които в случая са изложени в решението на Комисията по атестиране и конкурси по т. Р-6 от заседание № 2/16.01.2017 г. Изложените от жалбоподателката доводи относно липса на мотиви на акта са неоснователни, тъй като от съдържанието на посоченото решение на КАК е видно, че са изложени мотиви към предложението за решение по заявлението на Й. Ц. за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ, Съдийската колегия е приела това предложение, поради което мотивите на вносителя на предложението - Комисията по атестиране и конкурси, се считат и за мотиви на решението на Съдийската колегия по силата на законовата норма на чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ, а освен това на заседанието на Съдийската колегия изрично е направено препращане към тези мотиви. Протоколите от заседанията на Комисията по атестиране и конкурси на ВСС са обявени на страницата на ВСС, поради което са общодостъпни и въпреки че мотивите на решението на КАК, които са послужили за мотиви на решението на Съдийската колегия по т. 12 от протокол № 3/24.01.2017 г., което е предмет на оспорваното в настоящото производство, не са включени в протокола от заседанието, засегнатото лице е имало обективна възможност да се запознае с мотивите. Освен това законът не изисква при приложение на презумпцията по чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ текстът на мотивите на вносителя да се възпроизвежда в текста на протокола от заседанието на колегията на ВСС, на която е взето съответното решение. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила, които да имат значение за съдържанието на акта. Твърдяното от жалбоподателката нарушение на процесуалните правила по чл. 34 и 35 АПК не е налице. В случая не е налице открита отнапред /тоест преди подаване на заявлението от Й. Ц./ процедура за преместване по реда на чл. 194, ал. 1 ЗСВ, а произнасянето на органа е в резултат на подаденото заявление, поради което нарочно уведомяване за започване на производството не се следва. Във връзка с произнасянето на органа не са събирани допълнителни доказателства, а са взети предвид вече постановени решения на Съдийската колегия и на помощния орган КПА, съответно КАК, които са били известни и на лицето, предвид данните по преписката за предходно връчване или позоваване на тези документи в други актове на тези органи. Относимите за случая факти и обстоятелства са изяснени в пълнота, като са обсъдени и доводите по заявлението, които са относими към направеното искане. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Въпреки че в заявлението с вх. № 11-11-640/18.11.2016 г., подадено от Й. Ц. не е изрично посочено в коя от хипотезите по чл. 194 ЗСВ е поискала преместване, от съдържанието на заявлението, както и от поддържаното становище в съдебното производство, недвусмислено се установява, че Й. Ц. е поискала преназначаване /преместване/ при условията на чл. 194, ал. 1, предложение второ ЗСВ. В чл. 194, ал. 1 ЗСВ /в сега действащата редакция, която е действала и към датата на подаване на заявлението, обн., ДВ, бр. 62/2016 г./, е предвидено, че в случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на броя на заетите длъжности в тях съответната колегия на Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите. Това правомощие на съответната колегия на Висшия съдебен съвет доразвива общите правомощия на същата, регламентирани в чл. 30, ал. 5, т. 1, 6 и 7 ЗСВ, според които, съответната колегия на ВСС назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите /т. 1/; прави предложения до пленума на ВСС за определяне на броя на съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и съответните прокуратура /т. 6/; прави предложения до пленума на ВСС за определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отдели /т. 7/. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 7 и 8 ЗСВ пленумът на ВСС има правомощията, въз основа на предложението на съответната колегия на ВСС и при предвиденото съгласуване, да определя броя, съдебните райони и седалищата на съдилищата и прокуратурите, да създава и закрива съдилища и прокуратури, да променя тяхното седалище и да определя населените места, в които се разкриват териториални отделение към съответния районен съд или прокуратура /т. 7/, както и да определя броя на съдиите, прокурорите и следователите във всички съдилища, прокуратури и следствени отделени съобразно степента на натовареност /т. 8/. С разпоредбите на чл. 194 ЗСВ е предвидена възможност съответната колегия на Висшия съдебен съвет да преназначава без конкурс съдиите, прокурорите и следователите в отклонение от общото правило, че назначаването на такива длъжности става само чрез конкурс. В сегашната редакция нормата има две алинеи, като втората е нова, въведена с изм. и доп. на ЗСВ обн., ДВ, бр. 62/2016 г., но нейното приложение в случая не са обсъжда, тъй като предполага съгласие на двама магистрати, които се преместват чрез размяна на местата, както и съгласие на административните им ръководители. За приложението на първата алинея, чиято приложимост се обсъжда в случая, са предвидени следните кумулативни изисквания: 1. да е налице закриване на съд, прокуратура или следствен орган или намаляване на числеността на броя на заетите длъжностите в такъв орган и 2. да е налице разкриване на съответните длъжности в друг орган на съдебната власт /равен по степен и по възможност в същия апелативен район/. Следва да се уточни, че в използвания в текста на нормата израз "намаляване числеността на броя на заетите длъжностите" се съдържа тавтология, доколкото е налице смислово повторение. Посоченият израз не разкрива друго съдържание, различно от "намаляване числеността /броя/ на заетите длъжности", тоест смисълът на изискването е да е намалена числеността на заетите длъжности. Намаляването на числеността /броя/ на заетите длъжности представлява по своята същност закриване на длъжност и то закриване на заета длъжност, което съответства на правомощието да се определят брой на длъжностите в съответния орган на съдебна власт. Закриването на орган на съдебната власт или намаляването на числеността на заетите длъжностите в такъв орган следва да е осъществено обективно - със съответен нарочен акт на пленума на Висшия съдебен съвет за закриване на съд, прокуратура или следствен орган или за намаляване на заетите длъжности в такъв орган, взет в изпълнение на правомощията му по чл. 30, ал. 2, т. 7 и 8 ЗСВ. В общия случай, закриването на длъжност /щатна бройка/ в орган на съдебна власт не е задължително свързано с последващо разкриване на съответната длъжност в друг равен по степен орган на съдебната власт, тъй като решението за закриване и/или откриване се взема съобразно съответната необходимост, която е свързана с преценката за натовареност или "степента на натовареност", според израза, използван в чл. 30, ал. 2, т. 8 ЗСВ. В специфичната хипотеза по чл. 194, ал. 1, предложение второ ЗСВ, закриването на заета щатна длъжност е обвързано с последващо разкриване на длъжност в друг равен по степен орган на съдебна власт, като това правомощие следва също да бъде упражнено при спазване на общото правило по чл. 30, ал. 2, т. 8 ЗСВ, тоест при преценка на степента на натовареност. Едва след като има закриване на орган на съдебна власт или на длъжност в такъв орган и съответно разкриване на длъжност в друг равен по степен орган, съответната колегия на ВСС има правомощието по чл. 194, ал. 1 ЗСВ да преназначи на разкритата длъжност без конкурс съдиите, прокурорите и следователите от закрития съд, прокуратура или следствен орган или от съответната закрита заета длъжност в такъв орган. Закриването /намаляване на числеността/ и разкриването /увеличаване на числеността/ на длъжности за целите на преместването на конкретен съдия, прокурор или следовател от един орган на съдебната власт в друг, не е предвидено като възможност в чл. 194, ал. 1 ЗСВ. Такава възможност е предвидена в чл. 194, ал. 2 ЗСВ, но както вече се каза, тази хипотеза не е налице в случая, жалбоподателката не се и позовава на нея. Становището на съдия Й. Ц. за приложимостта в случая на чл. 194, ал. 1, пр. второ ЗСВ, е неправилно. Предстоящото освобождаване на заета щатна длъжност в Административен съд гр. П. не е основание за преместване на тази длъжност /след освобождаването й/ на съдия от друг съд без конкурс. П. освобождаването на заета длъжност същата следва да бъде заета след конкурс по общите правила, докато в хипотезата на чл. 194, ал. 1, пр. второ ЗСВ преместването без конкурс е обусловено от закриване на заета длъжност /намаляване на числеността на заетите длъжности/ в един съд и разкриването й в друг равен по степен съд. В конкретния случая няма решение на пленума на ВСС, с което да е намалена числеността /броя/ на заетите длъжности в Административен съд гр. Л. и съответно да е увеличена числеността /броя/ на длъжностите в Административен съд гр. П., за да е възможно съгласно чл. 194, ал. 1 ЗСВ съдия Й. Ц. да бъде преместена на разкритата длъжност. Само тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде оставено без уважение искането й за преместване, каквото по своето съдържание представлява оспореното от същата решение на Съдийската колегия на ВСС по т. 12 от протокол № 3 от заседание на 24.01.2017 г. Наред с това, следва да се отбележи, че предвид конкретните обстоятелства в случая за Съдийската колегия не е възникнало задължението да направи предложение пред пленума на ВСС съгласно чл. 30, ал. 5, т. 7 ЗСВ за намаляване на числеността на заетите длъжности в Административен съд гр. Л. и съответно увеличаване на числеността на длъжностите в Административен съд гр. П.. Степента на натовареност на посочените съдилища не е преценявана за целите на конкретното произнасяне по заявлението за преместване от съдия Й. Ц.. Такава преценка е правена при предходното й заявление, от произнасянето по което /през м. април 2016 г./ са изминали около 7 месеца. Наред с това, в случая обоснована преценка на натовареността на съдилищата би могла да се направи най-рано през м. април 2017 г., до 31.05.2017 г., в съответствие с § 11, ал. 1 от ПЗР на Правилата за оценка на натовареността на съдиите, приети от ВСС с решение по протокол № 62/16.12.2015 г. /с последващи изменения/, което е след изтичане на едногодишен период на приложението на тези правила. Несъмнено е, че преценка за натовареност би могло да се прави и инцидентно /за нарочен случай/, но за това е необходимо да се налице данни за натовареност в съответните органи на съдебна власт в отклонение от средната /за страната и/или за органа/. За конкретния случай това означава да са налице данни, че натовареността на Административен съд гр. Л. е намаляла значимо /приблизително с толкова, колкото съответства на нормата на натовареност за един съдия от този вид съд/ и това намаляване представлява трайна тенденция, а натовареността на Административен съд гр. П. да е увеличена по сравним начин. По делото няма данни за подобни изменения на натовареността на двете съдилища, а не се и навеждат доводи в този смисъл. В съответствие с това разбиране на правомощието по чл. 194, ал. 1 ЗСВ е и решението на Съдийската колегия на ВСС, по т. 41, протокол № 29 от заседание на 20.12.2016 г., с което е прието, че процедурите по чл. 194, ал. 1 ЗСВ следва да се провеждат еднократно за текущата година, след приемане на Анализ за натовареността на съдилищата и прецизиране на възможностите за преместване, както и че тези процедури следва да се провеждат по единни критерии за цялата страна. В този смисъл оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС е взето в съответствие с целта на закона. Правомощието по чл. 194, ал. 1 ЗСВ е упражнено в рамките на предоставената на органа оперативна самостоятелност. Следва да се отбележи, че Правилата за преместване по реда на чл. 194 ЗСВ са приети от ВСС /с решение на ВСС по протокол № 4 от 31.01.2013 г./ и официално обявени на интернет страницата на органа и в този смисъл представляват оповестена практика по приложението на чл. 194 ЗСВ в редакцията, която нормата е имала преди измененията на Закона за съдебната власт от 2016 г. /ДВ., бр. 28 и бр. 62/. Това означава, че тези правила биха могли да се прилагат само относно приложението на ал. 1 на чл. 194 ЗСВ в сегашната му редакция, като се отчете съществуващото различие в регламентацията. Във връзка с преценката за закриване на конкретен орган или намаляване на числеността на длъжностите в него в т. 2 от тези правила е предвидено, че се осъществява след анализ на степента на натовареност на съответните органи на съдебна власт по критериите, действащи към момента на анализа, както и други фактори, които имат значение за осигуряване на правото на достъп до съд. Доколкото не са приети нови правила за приложението на чл. 194 ЗСВ, то при преценката на личните мотиви за преместване на съответния магистрат също могат да се прилагат въпросните правила /в частност т. 8/. Личните мотиви обаче имат значение едва при преценката кой от няколкото кандидати за преместване /преназначаване/ да бъде преназначен, но не представлява самостоятелно основание за закриване на длъжност, за откриване на нова и за съответно преназначаване, дори и според тези правила. Предвид изложеното, след като в случая няма намаляване на числеността на заетите длъжности за съдия в Административен съд гр. Л. и разкриване на длъжност за съдия в Административен съд гр. П., личните мотиви на съдия Й. Ц. за преназначаване са без значение, въпреки тяхната значимост, която настоящият съдебен състав отчита. Затова отказът на Съдийската колегия да открие процедура за преместване по чл. 194, ал. 1 ЗСВ по подаденото от съдия Ц. заявление, не противоречи на закона. По изложените съображения, съдът приема, че оспореното решение по т. 12 от протокол № 3/24.01.2017 г. на Съдийската колегия на ВСС, с което е оставено без уважение заявлението на съдия Й. Ц. за преместване, постановено след обжалването пред съда на предхождащия го мълчалив отказ по същото заявление, е законосъобразен акт и подадената жалба против него следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно, възнаграждението е дължимо съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Р. на възнаграждението следва да бъде определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК до максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета по делегацията от чл. 37, ал. 1 ЗПП, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лв. Предвид тази регламентация и с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществената правна защита от юрисконсулта, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, шесто отделение