Решение № 8804 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3117/2010 г.

Решение № 8804 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3117/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на областния управител на област Ловеч, подадена срещу Решение № 1 от 13.01.2010 г. постановено по адм. дело № 202/2009 г. по описа на Административен съд - Ловеч. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК, образувано по жалба на Стойне Ангелов Ханджийски от гр. Плевен е упражнил контрол за законосъобразност на Заповед № 254 от 02.06.2009 г. на областния управител на област Ловеч постановена на основание чл. 5, ал. 2, във вр. с чл. 6 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. С оспорената административна заповед областният управител е уважил искането на Стойне Аг. Ханджийски и на Найденка Ан. Дамянска като наследници на Ангел Георгиев Ханджийски, б. ж. на с. Торос, община Луковит, починал на 29.11.1967 г. за обезщетение по реда на ЗПГРРЛ в размер на 1008 лв. общо за двамата наследници. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна поддържани от оспорващия и въз основа на представените по страните по делото доказателства, съдът е приел, че жалбата е основателна и обжалваната заповед е отменена. Делото като административна преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне по искането на Стойне Ан. Ханджийски при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От представените доказателства от административния орган е установено, че жалбоподателят е декларирал, че е получил обезщетение през 1993 г. като наследник на б. ж. Ангел Ханджийски, видно от приложено копие от платежно нареждане от Банка ДСК - гр. Плевен. Съдът е приел, че административният орган не е изяснил всички обстоятелства относно действителния размер на полученото обезщетение от всички наследници, както и в какво качество на лицата е получено обезщетението - като наследници на репресирано лице или лично в качеството на репресирани лица. За безспорно по делото съдът е приел, че жалбоподателят е наследник по закон на б. ж. Ангел Ханджийски, който с административен акт по политически причини е бил изселен в с. Тророс за времето от 14.10.1949 г. до 22.02.1954 г. или общо за 52 месеца и жалбоподателят има правата по чл. 3, ал. 1 от Закона. За изясняване на делото от фактическа страна съдът е назначил съдебна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по делото и е прието от съда като обективно и безпристрастно. От заключението на в. лице счетоводител е установено, че за срока на изтърпяната репресия от наследодателя на жалбоподателя за пълни 52 месеца обезщетението следва да бъде в размер на 2 496 лв. общо за двамата наследници или по 1248 лв. за всеки от наследниците. При установените обстоятелства по административния спор съдът обосновано и законосъобразно е приел, че административният орган се е произнесъл по направеното искане за обезщетение, без да събере и изясни всички доказателства, които са относими и са от съществено значение за случая на основание разпоредбата на чл. 35 АПК. Законосъобразно съдът е приел, че от мотивите на обжалваната административна заповед не може да се установи реда, по който е определено обезщетението в размер по 504 лв. за всеки от наследниците по приложимия закон ЗПГРРЛ. По изложените съображения касационната заповед е незаконосъобразна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,