Решение № 4091 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12407/2021 г.

Решение № 4091 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12407/2021 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Пазарджик" АД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. "Болнична" № 15, представлявано от изпълнителния директор д-р К. Т., действащо чрез пълномощника юрисконсулт Шикова, подадена против решение № 779 от 28.10.2021 г., постановено по административно дело № 832/2021 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е: 1) отхвърлил жалбата на "МБАЛ – Пазарджик" АД против писмена покана с изх. № 13/29-02-1417/18.06.2021 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пазарджик, за възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 18 057. 60 лв.; 2) осъдил "МБАЛ – Пазарджик" АД да заплати в полза на РЗОК – Пазарджик съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се отмени и писмената покана. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски, изразяващи се в платена държавна такса за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – директорът на РЗОК - Пазарджик, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Миков, в подаден отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция в размер на 100 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) директорът на РЗОК – Пазарджик е задължил "МБАЛ – Пазарджик" АД (изпълнител по договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ) да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 18 057. 60 лв. за оказана медицинска помощ през периода ноември 2020 г. – януари 2021 г. вкл. Тази сума представлява сбор от стойността на 17 случая, при които е било установено, че по договора е извършвана дейност от лекари, които не са отговаряли на изискванията на чл. 364, ал. 1 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020–2022 г. (НРДМД 2020–2022). Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на РЗОК – Пазарджик проверка на лечебното заведение, констатациите от която са обективирани в протокол за неоснователно получени суми и доклад от извършилите я контрольори (на които тя е била възложена). За да не уважи сезиралата го жалба срещу поканата, Административен съд - Пазарджик е извел решаващ извод за нейната законосъобразност като издадена от компетентен орган в изискуемата форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Подложеното на касация решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваното решение е и правилно, като не страда от пороци, които биха обусловили отмяната му. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Пазарджишкия административен съд. Възраженията на касатора са неоснователни. Лечебното заведение е отчело основни медицински дейности, в преобладаващата си част оперативни, извършени от лекари, които не са били посочени в приложение № 1 към индивидуалния договор като специалисти на основен трудов договор (т. е. не са били вписани като изпълнители по договора), което е нарушение на императивните изисквания на чл. 364, ал. 1 от НРДМД 2020-2022. Направеното от касатора превратно тълкуване на посочената норма не може да бъде споделено. Разпоредбата е ясна и конкретна и не подлежи на разширително тълкуване. Същата предвижда, че не се допуска заплащане на дейност за оказване на болнична медицинска помощ, извършена от лекар, който не е посочен в цитираното приложение като специалист на основен трудов договор, с изключение на случаите по чл. 262, ал. 2 и чл. 263, сред които настоящият случай не попада. По изложените съображения следва да се приеме, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на РЗОК - Пазарджик следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита на страната от юрисконсулт в производството пред настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение