Решение № 50012 от 20.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4514/2021 г.

Решение № 50012 от 20.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4514/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 265267/6.08.2021 г. по гр. д. № 6851/2020 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 78891/29.04.2020 г. по гр. д. № 80884/2018 г. на Софийски районен съд, по иск, предявен при условията по чл. 439 ГПК, е приел за установено, че поради изтекла давност "ОТП Факторинг България" ЕАД не притежава право на принудително изпълнение срещу Д. С. М. за сумите 12 871.95 лв. – главница по договор за банков кредит от 3.07.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2011 г., 3 035.01 лв. – лихви върху главницата за периода 30.11.2010 г. - 19.05.2011 г. и 886.28 лв. – разноски по влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 21965/2012 г. на Софийски районен съд. Касационното обжалване е допуснато по следните материалноправни въпроси: 1. Как се прилага чл. 115, б. "ж" ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителните дела за събиране на парични вземания, които са били образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС? и 2. Прекъсва ли се съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД погасителната давност от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция? Отговорите и на двата въпроса са в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. и в т. 3 ТР № 2/4.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС. Зачитайки задължителното им действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), настоящият състав приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес за вземането по изпълнително дело, което е образувано преди 26.06.2015 г. и е висящо към тази дата. Когато изпълнителното дело е било образувано преди 26.06.2015 г., но към тази дата е прекратено, давността започва да тече от деня на осъщественото основание за прекратяването му. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Въззивното решение противоречи на отговорите и е основателна касационната жалба на "Банка ДСК" ЕАД, правоприемник на ответника "ОТП Факторинг България" ЕАД след вливането му в Банката в хода на касационното производство. Съображения: Правилно въззивният съд е приел, че надлежната легитимация по предявения иск по чл. 439 ГПК произтича от издадената и влязла в сила заповед за незабавно изпълнение за лихвоносна главница с разноски по договор за банков кредит от 3.07.2007 г. и от твърденията на длъжника, че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтекла давност след влизането в сила на заповедта по чл. 417 ГПК. Също така въззивният съд правилно е приел, че по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК, през 2013 г. пред ЧСИ Н. М. е било образувано изпълнително дело с длъжник ищеца Д. М. и взискател "ОТП Факторинг България" ЕАД - цесионер по договор от 22.11.2012 г., на когото "Банка ДСК" ЕАД - кредитор по изпълнителното основание, е прехвърлила установеното в заповедта вземане (чл. 429, ал. 1 ГПК и чл. 99 ЗЗД). Правилно е прието също, че то се ползва с новия 5-годишен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, че последното предприето действие по принудителното му осъществяване е превод от трудовото възнаграждение на длъжника, постъпил по специалната сметка на ЧСИ на 14.11.2014 г., и че на 14.11.2016 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Неправилно обаче въззивният съд е приложил чл. 115, б. "ж" ЗЗД, приемайки че по образуваното през 2013 г. и висящо към 26.06.2015 г. изпълнително дело, се прилага т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, а давността е започнала да тече от 14.11.2014 г. – от последното предприето изпълнително действие преди настъпилата перемпция, включително че с разпореждането от 20.02.2019 г., с което ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника не прекъсва давността като извършено след настъпилата перемпция. Неправилно е прието също, че срокът на погасителната давност е продължил да тече след 21.12.2018 г., когато е предявен отрицателният установителен иск. Съгласно чл. 115, б. "ж" ЗЗД, погасителната давност не тече докато трае исковият процес относно вземането, включително когато е иницииран от длъжника - решение № 50017/27.03.2018 г. по гр. д. № 720/2022 г. ВКС, IV-то ГО, което настоящият състав продължава да споделя. Касационната инстанция следва да отмени въззивното решение и да реши спора. При установеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК - неправилно приложените в решението чл. 115, б. "ж" и чл. 116, б. "в" ЗЗД, не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия. Лихвоносното вземане с главница по договора за банков кредит от 3.07.2007 г. се ползва с новата 5-годишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така, защото е установено със заповедта за незабавно изпълнение, която при влизането й в сила има сходни последици с влязлото в сила осъдително решение за вземането. Изпълнителното дело е образувано през 2013 г. и е висящо към 26.06.2015 г. Прилага се ППлВС № 3/18.11.1980 г., и при зачитане на неговото задължително действие до т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г., с което ОСГТК на ВКС го обяви за изгубило значение, следва да се приеме, че давност не е текла до 26.06.2015 г., а е започнала да тече от 26.06.2015 г. Тя не е изтекла към 21.12.2018 г., когато длъжникът е предявил отрицателния установителен иск. Процесът по чл. 439 ГПК е "относно вземането" в смисъла по чл. 115, б. "ж" ЗЗД - по исков ред длъжникът оспорва правото на принудително изпълнение за вземането с позоваването на изтекла давност след влизането в сила на заповедта по чл. 417 ГПК. Според предвиденото в чл. 115, б. "ж" ЗЗД, погасителната давност не тече, без значение дали исковият процес е иницииран от длъжника или от кредитора. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са всички разноски, които ответникът е направил по делото. Пред първата инстанция те са за сумата 450.00 лв., пред втората – за общата сума 1 215.36 лв., а пред третата – за общата сума 3 171.73 лв. На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК настоящият състав определя възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт в размер на 200.00 лв., като съобрази явяването му в едно/в последното открито съдебно заседание, писмената му защита и остойности престирания труд според предвиденото в чл. 25, ал. 1 НЗПП. При тези мотиви, съдът