Решение № 3816 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 366/2011 г.

Решение № 3816 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 366/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) Христо Костадинов Раев, от гр. Хасково, е подал касационна жалба против решение № 13966 от 19.11.2010 г. по адм. дело № 5383/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-10-482/12.03.2010 г. на министъра на образованието младежта и науката (МОМН) за прекратяване на служебното правоотношение за длъжността "Старши експерт - регионален координатор - гр. Хасково", с ранг IV младши, считано от 15.03.2010 г. От подробно изложените в жалбата оплаквания се извеждат доводи за неправилност на атакуваното решение като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и на заповедта за уволнение. Ответникът по касационната жалба - министърът на образованието, младежта и науката, чрез упълномощения си процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата; счита, че решението е правилно и моли да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че решаващият съд не е изяснил делото от фактическа страна, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон при преценка законосъобразността на оспорената заповед. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Христо Костадинов Раев, от гр. Хасково, срещу Заповед № РД-10-482/12.03.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с която по реда на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение между страните за длъжността "Старши експерт - регионален координатор - гр. Хасково" в Главна дирекция "Политика за младежта", отдел "Регионална координация", с ранг IV младши. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят е бил назначен на държавна служба, считано от 09.10.2009 г. и следователно едногодишният срок, предвиден в чл. 12, ал. 1 ЗДСл, в рамките на който органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение не е изтекъл към 12.03.2010 г., поради което административният орган е разполагал с възможността да освободи служителя на визираното в обжалваната заповед правно основание. Съдът е обсъдил сочената в жалбата разпоредба на § 75 от ПЗР на ЗИД ЗДСл, (обн., ДВ, бр. № 95/2003 г.), ограничаваща приложното поле на чл. 12, ал. 1 и е счел, че тя е неотносима към процесния казус. Решението противоречи на материалния закон. От данните по делото е видно, че по силата на трудово правоотношение, учредено с трудов договор № ЧР-06-388/27.02.2006 г. между директора на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) и Христо Костадинов Раев, последният е заемал длъжността "Главен специалист" в Главна дирекция "Политика за младежта", отдел "Регионална координация", с определен срок за изпитване. След закриване на ДАМС с ПМС № 195/6.08.2009 г. (обн., ДВ, бр. 64/11.08.2009 г., в сила от 5.08.2009 г.), на основание чл. 123, ал. 1, т. 3 и чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), трудовото правоотношение е изменено с допълнително споразумение № РД-12-243 от 20.08.2009 г. (л. 33), сключено между служителя и министъра на образованието, младежта и науката. Със заповед № РД-12-333/09.10.2009 г. на министъра (л. 10), трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, т. 9 КТ, като със заповед № РД-10-1581/9.10.2009 г. (л. 11), на основание чл. 16а и при условията на чл. 12 ЗДСл., считано от същата дата, касаторът е назначен на длъжността "Старши експерт - регионален координатор - гр. Хасково" в Главна дирекция "Политика за младежта", отдел "Регионална координация" на министерството, до назначаване на служител въз основа на проведен конкурс. Със заповед № РД-10-482/12.03.2010 г. министърът на образованието, младежта и науката е прекратил служебното правоотношение с Раев, считано от 15.03.2010 г., т. е. преди изтичане на законоустановения едногодишен срок. По делото са приложени длъжностни характеристики на двете длъжности (в ДАМС и МОМН), както и заявлението на Раев по чл. 8 ЗДСл. С оглед изложените релевантни за спора юридически факти, оплакването за допуснато при постановяване на оспореното решение нарушение на приложимия материален закон акцентира на факта, че служителят е заемал длъжността по трудово правоотношение, при което попада в хипотезата на § 75, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗДСл. и по отношение на него разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. е неприложима. Доводът е основателен по същество, макар и не по изложените за това съображения. Съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДСл. всяко служебно правоотношение, което е възникнало за първи път, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, може да бъде прекратено от органа по назначаването, без да отправя за това предизвестие. По съществото си това е изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в рамките на който да прецени качествата на служителя, необходими да изпълнява служебните функции и задачи. Отрицателната преценка намира израз в едностранното волеизявление на легитимираната страна за упражняване на потестативното право на прекратяване на правоотношението. С оглед императивния си характер нормата се прилага при първоначално назначаване на държавна служба за всички категории служители, изключая визираните с разпоредбите на § 75, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗДСл (ДВ, бр. 95/2003 г.) и § 36 ПЗР на ЗИД на ЗДСл. (ДВ, бр. 24/21.03.2006 г.). С новелата на § 75, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗДСл. (ДВ, бр. 95/2003 г.) е предвидено предимство на лицата, които до влизане на закона в сила, са изпълнявали длъжност, определена за заемане от държавен служител, и отговарят на изискванията по чл. 7, да бъдат назначени на държавна служба. В тази насока тричленният състав обосновано е приел, че разпоредбата на § 75 е еднократно приложима по отношение субекти, които в едномесечен срок от влизане в сила на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС № 47/01.03.2004 г., в сила от 05.03.2004 г.) подадат заявление за преназначаване на длъжност от трудово по служебно правоотношение. Срокът, определен в § 75 е едномесечен и привилегията касае само лица, които са отговаряли на изискванията и са подали заявление до 05.04.2004 г. Очевидно касаторът не попада в категорията на тези лица, т. к. е работил по трудово правоотношение до 09.10.2009 г., като е назначен на същата дата за държавен служител до назначаване на служител въз основа на проведен конкурс. При произнасянето си обаче, съдът не е обсъдил приложението на нормата на § 36 ПЗР на ЗИД ЗДСл. (ДВ, бр. 24/21.03.2006 г.), съгласно която, когато една длъжност, изпълнявана по трудово правоотношение бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизане в сила от акта, лицето се назначава за държавен служител, ако отговаря на изискванията на закона и подаде заявление в 14-дневен срок от влизане в сила на нормативния акт. Според предписанието на ал. 2-ра изтеклият до момента на преобразуване на правоотношението срок за изпитване, определен с трудовия договор, се включва в срока по чл. 12. За лица, заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 12 с. з. не се прилага. В контекста на цитираната хипотеза, ограничаваща приложното поле на чл. 12, ал. 1 ЗДСл., решаващият състав неправилно е приел, че правото на административния орган да прекрати едностранно съществуващото служебно правоотношение е упражнено при наличие на визираните в закона материалноправни предпоставки, съставляващи фактическо основание на издадения индивидуален административен акт. С оглед възприетите по-горе съображения, обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено. Поради липса на доказателства от съществено значение за спора, делото не може да бъде решено от касационния състав, а следва да се върне за ново разглеждане, като се съберат надлежни доказателства за следните обстоятелства: 1). кога е влязъл в сила нормативният акт, с който заеманата от Христо Костадинов Раев по безсрочно трудово правоотношение длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение; 2). отговарял ли е същият на изискванията на ЗДСл. и 3). подал ли е заявлението си по чл. 8 с. з. в 14-дневен срок по § 36, ал. 1, изр. 2-ро ПЗР на ЗИД ЗДСл (ДВ, бр. № 24/21.03.2006 г.). При позитивно установяване на последните два факта, поддържаното становище за нарушение на материално-правната разпоредба на чл. 12, ал. 1 ЗДСл., е основателно. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение на лица, заемащи за първи път държавна служба не намира приложение за назначените при условията на § 36 ПЗР на ЗИД на ЗДСл. и органът по назначаването няма възможност да прекрати по реда на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. служебното правоотношение със служител, заемал преди това длъжността по безсрочно трудово правоотношение. Обратно: ако не са осъществени фактическите предпоставки на специалната норма на § 36, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗДСл., оспорването е неоснователно. Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав