Решение № 15852 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6106/2010 г.

Решение № 15852 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6106/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ПК "Зора" - с. Тръстеник, община Иваново, Русенска област, подадена чрез председателя на УС Росен Коев, против решение № 6 от 22.02.2010 г., постановено от Административен съд - Русе, III състав, по адм. д. № 23/2010 г. С жалбата и в писмена защита на упълномощен адв. Анна Василева се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя срокът за издаване на процесната заповед не е спазен и ако тя беше издадена своевременно, нямаше да бъде засегната от динамиката в нормативната база. Касаторът твърди, че съдът е съобразил друг, а не приложимия нормативен акт, с което е допуснал материална незаконосъобразност и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като претендира заплащане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Иваново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото оспореният акт следва да съответства на наредбите на Общински съвет, действащи към момента на издаването му - Наредба № 10 и Наредба № 11, която е в сила от 1.11.2009 г. Съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от последната наредба наемната цена се заплаща еднократно, поради което издадената заповед в оспорената й част е законосъобразна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 6 от 22.02.2010 г. е отхвърлено оспорването по жалба на ПК "Зора" - с. Тръстеник, община Иваново, подадена срещу заповед № РД - 09 - 549/26.11.2009 г. на кмета на община Иваново, само в частта, в която ПК"Зора" е задължена да внесе сума от 7344,73 лв. по сметка на община Иваново в срок от 7 работни дни от издаване на заповедта, която сума представлява наемна цена за стопанската 2009/2010 г. Със същото решение жалбоподателят е осъден за заплащане на разноски на ответника в размер на 150 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Русе е констатирал, че предмет на оспорване е само т. 3 от процесната заповед, като възражението на жалбоподателя не е против размера на определената наемна цена, а срещу разпореждането тя да бъде внесена еднократно. В мотивите на атакуваното решение е прието, че обжалваната част на заповедта е в пълно съответствие с изискванията на чл. 12, ал. 1, изречение второ от Наредба № 11 за управление, ползване и разпореждане със земи от Общинския поземлен фонд, приета с решение № 259 по протокол № 33/8.10.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., който текст изисква наемът за съответната стопанска година да се заплаща еднократно при подписване на договора. Първоинстанционният съд се е произнесъл по оплакването на жалбоподателя за претендираното забавяне при издаване на оспорената заповед, като е преценил, че твърдяната забава не е налице. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд - Русе е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първоинстанционният съд точно е определил основният спорен въпрос, а именно: действието на кой подзаконов нормативен акт е следвало да съобрази кметът при издаване на заповедта от 26.11.09 г., дали при издаването й след 1.11.09 г. е следвало да съобрази текста на чл. 12, ал. 1, изречение второ от Наредба № 11/2009 г., предвиждащ плащане на наемната цена еднократно при сключване на договора, както е направил кметът като издател на оспорения акт, или е трябвало да довърши търга по реда, по който е започнал и при условията, при които е бил обявен - по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11/2000 г.(отм.), според който определеният наем се заплаща на два пъти. Правилно е прието, че по силата на чл. 142, ал. 1 от АПК, административният акт следва да е в съответствие с материалния закон по време на издаването му. Точно затова процесната заповед трябва да съответства на наредбите на Общински съвет, действащи към момента на издаването му - Наредба № 10/12.02.2009 г. и Наредба № 11/2009 г., в сила от 1.11.09 г. Съобразно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, изречение второ от Наредба № 1/2009 г. наемната цена се заплаща еднократно, поради което издадената заповед в оспорената й част правилно е преценена като законосъобразна. Без значение е фактът, че търгът е проведен при друго условие като изискване, тъй като се касае до материално-правна предпоставка - елемент от бъдещия наемен договор, който трябва да бъде определен при спазване на действащите нормативни изисквания. В случая следва да се има предвид нормата на § 1 от ПЗР на Наредба № 11/2009 г., според който текст тази наредба отменя Наредба № 11/2000 г., като не е регламентирано, че висящите процедури се довършват по досегашния ред. По отношение възражението на касатора за забавяне в издаването на процесната заповед, решаващият съдебен състав счита, че също е неоснователно. В конкретната хипотеза е спазен срокът по чл. 83 от Наредба № 10/2009 г. - в 7-дневен срок от издаване протокола на тръжната комисия на 8.10.09 г., кметът на общината на 15.10.09 г. е издал заповед за определяне на класирането. Съобразно текста на чл. 84 от Наредба № 10/2009 г., след влизане в сила на заповедта по чл. 83, кметът издава заповед, с която определя купувача, цената, реда и условията за плащането й. Заповедта от 15.10.09 г. по чл. 83 е съобщена на касатора на 21.10.09 г., поради което при спазване на 14-дневния срок за обжалване не би могла да влезе в сила преди 1.11.09 г. и съответно заповедта по чл. 84 от Наредба № 10/2009 г. няма как да се издаде преди 1.11.09 г., когато е влязла в сила новата Наредба № 11/2009 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски следва да се отхвърли. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,