Решение № 1141 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2012 г.

Решение № 1141 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Глобална Търговска мрежа" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника адв. Балкански, срещу решение № 968/23.02.2012 г. по адм. дело № 9936/2011 г. на Административен съд - София град, първо отделение, четвърти състав, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000908619/17.06.2010 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1329/07.09.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, относно доначислени на дружеството задължения по чл. 42 ЗДДФЛ в размер на 39 484.92 лв.; задължения за ДОО в размер на 35 771.83 лв.; задължения за ДЗПО в размер на 14 597.15 лв.; задължения за ГВРС в размер на 1 719.76 лв. и задължения за ЗО в размер на 8 802.34 лв. за периода от 01.01.2008 г. до 31.10.2008 г., ведно с лихвите за забава. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Калоферова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови решението в обжалваната му част, административният съд е приел за безспорно, че документите, с които на работниците и служителите в "Глобална Търговска мрежа" ЕООД са предоставяни служебни аванси, представляват разходни касови ордери, осчетоводени по дебита на сметка 422/9 "Подотчетни лица - служебни аванси" и по кредита на сметка 501 "Каса". Едновременно с това за изплащаните трудови възнаграждения са налични ведомости за заплати и фишове. Спорно по делото е предназначението на изплащаните от работодателя на работниците средства - дали те представляват "служебни аванси", предоставяни за целите на текущата дейност на предприятието, подлежащи на отчитане или възстановяване от подотчетните лица, или представляват допълнително трудово възнаграждение. Съдът е застъпил второто разрешение, като в тази връзка е възприел тезата на приходния орган. Съдът е изложил, че след като жалбоподателят оспорва изводът на ревизиращите, че така отпуснатите суми представляват допълнително трудово възнаграждение, би било необходимо да изрази позиция в тази връзка и да ангажира доказателства, което не е сторено нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Изложено е, че не са представени надлежни доказателства, насочени към доказване на твърдението, че служебните аванси са били предоставяни за служебни цели - за придобиване на стоково - материални ценности, за заплащане на услуги, извършени в интерес на дружеството, за командировки и др., респективно липсват доказателства, че сумите са били възстановявани от служителите. В тази връзка съдът не е кредитирал представените при първоначалното разглеждане на делото от АССГ доказателства - авансови отчети за м. 01 и м. 05.2008 г., поради обстоятелството, че са представени за първи път в съдебната фаза, а не в хода на ревизията, както и поради това, че представляват частни документи и нямат обвързваща доказателствена сила, съгласно чл. 180 ГПК. Изложено е също, че към авансовите отчети липсват разходооправдателни документи - документи, от които да се направи заключение конкретно за каква цел са били отпуснати служебните аванси. Така постановеното решение е неправилно. Спорът по делото се свежда до реалното предназначение на изплащаните от "Глобална Търговска мрежа" ЕООД парични суми на служителите - дали те представляват "служебни аванси", предоставяни за целите на текущата дейност на предприятието, подлежащи на отчитане или възстановяване от подотчетните лица, или представляват допълнително трудово възнаграждение. Респективно, подлежат ли тези суми на облагане с данък по чл. 42 ЗДДФЛ и дължат ли се за тях съответните осигурителни вноски (за ДОО, ДЗПО, ГВРС и ЗО). Оспорения РА е издаден при действието на ДОПК, който за разлика от отменения ДПК не предвижда фактическите констатации в ревизионния акт да се ползват с презумптивна доказателствена сила. При разпределение на доказателствената тежест в данъчния процес важи общият принцип, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. Следователно и в конкретния случай данъчният орган е следвало да докаже фактите, въз основа на които е издаден ревизионният акт, както и да мотивира последния. Видно от процесния РА, фактическото основание за неговото издаване е единствено позоваването на "постъпили жалби/сигнали от работници/служители на дружеството", като е прието, че описаната фактическа обстановка в подадените жалби/сигнали е вярна и потвърдена от събраните доказателства. В същото време в РА не е посочено нито едно доказателство, потвърждаващо извода на приходния орган, че под формата на "служебни аванси" са изплащани трудови възнаграждения, нито са изложени мотиви в тази насока. Фактическата обстановка, изложена в жалбата на бивш служител на дружеството, освен че не е доказана, не освобождава приходния орган от излагане в РА на фактически основания за издаването му, нито може да замести неговите собствени мотиви. Такива не се съдържат и в ревизионния доклад, въз основа на който е издаден процесния РА. От друга страна, за доказване на твърденията, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а именно, че предоставяните суми са "служебни аванси", а не трудово възнаграждение, "Глобална Търговска мрежа" ЕООД е ангажирала както писмени, така и гласни доказателства. Видно от заключението на изслушаната без оспорване съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице е установило, че в процесния период от дружеството са отпуснати служебни аванси в размер на 996 050,67 лв., а са отчетени 852 161,29 лв. Разликата от 143 889,38 лв. представлява неотчетени служебни аванси от подотчетни лица за 2008 г. Салдото в края на периода 729 990,90 лв. представлява сбор от началното салдо на 01.01.2008 г. в размер на 586 101, 52 лв. и разликата в оборотите през годината в размер на 143 889,38 лв. С оглед на тези констатации неоснователно и недоказано се явява становището на приходния орган, че изплащаните суми не представляват "служебни аванси", тъй като не са били възстановявани или отчитани от работниците. На следващо място по делото са представени авансови отчети за част от ревизираните периоди, ведно с приложени към тях разходооправдателни документи - фактури, стокови разписки и фискални бонове, които не са оспорени от ответника. Тези доказателства са били предмет на проверка и от страна на вещото лице, което в заключението си посочва, че отчитането на изразходените служебни аванси става на база изготвен от подотчетното лице "авансов отчет" с описание на извършените разходи и в зависимост от стопанския им характер се съставят счетоводни кореспонденции, като се дебитират сметки от гр. 60 "Разходи по икономически елементи" и се кредитира сметка 422 "Подотчетни лица". Обстоятелството, че посочените доказателства са представени едва в хода на съдебното обжалване, както и че представляват частни документи, не е основание същите да не бъдат ценени като годни доказателства за доказване на спорните по делото обстоятелства. Късното представяне на доказателствата едва в съдебната фаза би могло да бъде основание да се счита, че доказателствата са новосъздадени за целите на процеса, което в конкретния случай не може да се приеме, доколкото представените авансови отчети са придружени с фактури, издавани от различни доставчици и фискални бонове от електронни устройства с фискална памет. Така представените доказателства не са оспорени от ответника, като предвид избирателното представяне на авансови отчети само за част от проверяваните периоди, в съдебно заседание на 07.02.2011 г. жалбоподателят е посочил, че не представя такива и за останалите периоди, поради огромния обем на същите, като ответникът изрично е заявил, че няма искания за събиране на други доказателства. С оглед на тези доказателства от една страна, и предвид непосочването в РА на конкретни фактически основания и доказателства в подкрепа тезата на приходния орган (РА е мотивиран единствено с подадена жалба от бивш служител на дружеството), следва да се приеме, че "Глобална Търговска мрежа" ЕООД е страната в спора, доказала твърденията, от които черпи благоприятни правни последици. С оглед на изложеното, решението в обжалваната част следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново решение по същество на спора, с което се отмени процесния РА, в съответната му част. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 222, ал. 1 АПК