Решение № 549 от 21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 548/2009 г.

Решение № 549 от 21.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 548/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца К. Г. С. против решение № 121/13.07.2009 г. по въззивно нохд № 168/2009 г. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, в която се поддържат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия М наказание. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на справедливо наказание в съответствие с установените индивидуализиращи обстоятелства за висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимият М. И. М. чрез защитника си в писмено становище поддържа, че няма основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата по съображения, че всички относими за личността на подсъдимия и извършеното от него обстоятелства са правилно оценени и определеното с обжалваното решение наказание е справедливо. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Варненският окръжен съд с присъда № 33/17.03.2009 г. по нохд № 125/2009 г. признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 14.11.2008 г. в гр. В. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение - чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Т. На основание чл. 343А, ал. 1, б. Б вр. чл. 343, ал. 1, б. В вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК му наложил наказание пробация с три пробационни мерки - по чл. 42А, ал. 2, т. 1 и т. 2 със срок от по 2 години за всяка една и по т. 6 в размер на по 200 часа годишно за срок от 2 години. Приложил чл. 343Г НК и лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години от влизане на присъдата в сила. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 50 хил. лева със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Произнесъл се по въпросите за размера на разноските и държавната такса. Варненският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 168/2009 г. изменил присъдата в частта относно наказанията като намалил срока на наложените мерки - по чл. 42А, ал. 2, т. 1, 2 и 6 на по 1 г., размера на безвъзмездния труд на 100 часа годишно, а срока на лишаване от правоуправление на 1 г. Потвърдил присъдата в останалата й част. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, съдържаща искане за намаляване на наказанията и размера на гражданския иск, оспорено от частната обвинителка и гражданска ищца С. Въззивният съд приел, че правилно делото е разгледано по реда на гл. 27 "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция" след като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд въз основа на анализа и оценката на събрания доказателствен материал направил извод, че има извършено от подсъдимия престъпление, поради което постановил осъдителна присъда и с оглед изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК му наложил наказание при условията на чл. 55 НК - пробация. Отчел установените по делото обстоятелства, относими при решаване на въпроса за отговорността, които определил като смекчаващи и въз основа на цялостната им оценка определил вида като необходими за поправяне и превъзпитание пробационни мерки, както и техния размер и срок за всяка една от тях, по-голямата продължителност на които мотивирал с необходимостта от по-добър ефект на въздействие във връзка с целите по чл. 36 НК. Въззивният съд възприел фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и утвърдил решението му да постанови осъдителна присъда. Приел възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание в частта му относно сроковете на наложените пробационни мерки, както и броя на часовете за извършване на безвъзмезден труд като основателни. Определил като вярна оценката на установените индивидуализиращи обстоятелства като смекчаващи отговорността, но направил нова на действителното значение и тежест на всяко едно от тях. Оценил данните за личността на подсъдимия, резултата от извършеното, конкретното му поведение и тежест на констатираното нарушение на правилата за движение, условията, при които е настъпило произшествието, установени при конкретната пътна обстановка, като имащи значение на улесняващ фактор за възникване на произшествия, цялостното поведение на подсъдимия по време и след извършване на деянието, отношението му към извършеното, липсата на данни от съществено значение за отрицателна оценка на поведението му като водач на МПС и участник в движението по пътищата. Съобразно изискванията - чл. 107, ал. 3 НПК, е изградил вътрешното си убеждение и е обосновал необходимостта от изменение на присъдата в частта относно наказанията в посочения смисъл. Изложил е съображения, които настоящият състав изцяло споделя, че в този им размер съответстват на предписанията по чл. 35, ал. 3 НК и на целите по чл. 36 НК. Явно несправедливо е онова наказание, което по вид и размер е постановено в нарушение на правилата за индивидуализация и очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на индивидуализиращите обстоятелства, на целите по чл. 36 от НК, но конкретният случай не е такъв, поради което доводите в жалбата са неоснователни. Предвид изложеното за липса на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 5 вр. ал. 1, т. 3 НПК за отмяна, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение