Решение № 6066 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13695/2010 г.

Решение № 6066 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13695/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - В. Търново и по касационна жалба, подадена от "Инструмент" ЕООД - гр. Габрово срещу решение № 120/30.08.2010 г. по адм. д. № 433/2009 г. на Административен съд - Велико Търново. И в двете касационни жалби са изложени доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част и се иска отмяната му. Участващия по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище, че касационните жалби са неоснователни. Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на дружеството е частично основателна за отказания данъчен кредит в размер на 1603,24 лв. по ф/ра № 754/1.12.2004 г. издадена от "Текстилмаш" АД гр. Габрово, ведно със съответните лихви за забава върху това задължение, а в останалата част и двете касационни жалби са неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, с който на "Инструмент" ЕООД - гр. Габрово, за извършена ревизия за установяване на задължения за данъци, както следва: по ЗДДС (отм.) и ЗДДС - за данъчни периоди от м. 12.2004 г. до м. 10.2008 г., включително; за корпоративен данък - за периода от 10.01.2005 г. до 31.12.2007 г.; за данък по чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от ЗКПО (отм.) - за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2006 г.; за данък по чл. 194, 195 и 204 от ЗКПО - за периода 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г. и по чл. 36 и чл. 38 ЗКПО (отм.) за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2006 г. и по чл. 42 и 43 от ЗДДФЛ за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г., са определени задължения, вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди м. 12.2004 г., м. 02, м. 03, м. 04 и м. 12.2005 г., по фактури, издадени от трима доставчици, в размер общо на 68 598,92 лв., в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 59 566,29 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 35 469,42 лв., като след прихващане с надвнесени суми за други данъци, установени с РА, са определени задължения за внасяне - ДДС в размер на 58 598,94 лв. и лихви в размер на 35 469,42 лева. Ревизираното лице е обжалвало акта в частта му, установяваща задължения по ЗДДС (отм.) по реда на чл. 152 от ДОПК, пред директора на Дирекция "ОУИ" В. Търново, който със свое Решение № 199/18.05.2009 г., го е потвърдил. Съдът, по жалба на "Инструмент" ЕООД е отменил РА № 900009/13.03.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с Решение № 199/18.05.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, в частта му, с която на дружеството - жалбоподател е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 48 662,49 лв. по данъчни фактури № 1259/23.12.2004 г., № 1302/21.03.2005 г. и № 1303/12.04.2005 г., издадени от "Ико Инженеринг" ЕООД - гр. Габрово и по данъчни фактури № 760/11.12.2004 г. и № 1438/4.02.2005 г., издадени от "Текстилмаш"АД Ч гр. Габрово и начислените във връзва с това лихви за забава. В останалата обжалвана част, жалбата на дружеството срещу РА е отхвърлена като неоснователна. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка след подробен анализ на събраните доказателства и на доводите и възраженията на страните, и при правилно прилагане на материалния закон, с изключение на частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА за отказан данъчен кредит в размер на 1603,24 лв. по ф/ра № 754/1.12.2004 г. издадена от "Текстилмаш" АД гр. Габрово, ведно със съответните лихви за забава. Съдът е приел наличие на късно начисляване на ДДС по тази фактура, което е приел като основание за законосъобразност на отказа, въпреки наличието на останалите кумулативни предпоставки за признаване на данъчния кредит. Късното начисляване на данъка, обусловен от издаване на данъчната фактура след датата на данъчното събитие, не може да бъде основание за отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката. Съдът неправилно е свързвал възникването на правото на данъчен кредит с настъпването на данъчното събитие, вместо с датата на издаване на данъчната фактура. Установено е, че за осъществената сделка за продажба на недвижим имот през м. 09.2004 г., доставчикът е издал данъчна фактура № 754/1.12.2004 г. Данъкът по тази фактура е начислен от доставчика през м. 12.2004 г. и е преведен по "ДДС-сметката" на 13.01.2005 г. Тези факти са безспорно установени, включително и със счетоводна експертиза, приета по делото. Упражняването на правото на данъчен кредит от получателя на доставката възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката-декларация за този или в един от следващите три данъчни периода - чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Макар и настъпило през м. 09.2004 г. данъчно събитие, при неиздадена към този данъчен период данъчна фактура, за получателя на доставката не може да възникне право на данъчен кредит и неговото право е обвързано от издаването на данъчна фактура от доставчика. Макар и издадена три месеца след настъпване на данъчното събитие - през м. 12.2004 г., вместо през м. 09.2004 г., данъчната фактура е валиден документ по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.), притежаването на който, наред с наличие на останалите кумулативни положителни предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит, визирани в чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), е основание за възникване и упражняване право на данъчен кредит и отказът, с мотиви за късно издаване на данъчната фактура, след срока, съобразно датата на данъчното събитие, е незаконосъобразен. По изложените съображения решението в тази част следва да се отмени като постановено при неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго по същество, с което по изложените по-горе съображения, да се отмени РА в частта за отказан данъчен кредит в размер на 1603,24 лв. по ф/ра № 754/1.12.2004 г., издадена от "Текстилмаш" АД гр. Габрово, ведно със съответните лихви за забава. В останалата обжалвана част, решението е правилно. Обосновано с установените правно-релевантни факти, в него е прието, че представените от доставчика "Ико Инженеринг" ЕООД доказателства, които макар и представени от пълномощник на дружеството след изтичането на определения от ревизиращия орган 7-дневен срок, както и тези, представени в хода на административното и съдебното обжалване на РА, не са новосъздадени за целите на ревизията и че същите установяват както реалността на съответните доставки, така и факта на начисляване на данъка по тях. Този извод е основан и на не оспореното от страните по делото заключение на ССЕ, изготвено след извършена проверка на място в счетоводствата на двамата доставчици "Ико Инженеринг" ЕООД и "Текстилмаш" АД. Съдът е обосновал правилни изводи за допуснати от страна на органите по приходите нарушение на процедурните правила, във връзка с връчване съобщенията до ревизирания субект с искане за представяне на доказателства за оспорените сделки, както във връзка с начисляване на ДДС, така и във връзка с реалността им. При неспазване на процедурата за връчване на съобщенията, не следва да се приема, че представените от жалбоподателя доказателства са след определения от ревизиращите органи срок. Във връзка с касационната жалба на "Инструмент" ЕООД първоинстанционният съд правилно е преценил правното значение на акта за дерегистрация по ЗДДС от 3.11.2005 г., издаден на доставчика "Челси" ООД. По аргумент от чл. 63 ЗДДС (отм.), съдържащ легално определение за данъчен кредит и от чл. 64, ал. 1 на ЗДДС (отм.), определящ условията за възникване/признаване на право на данъчен кредит, следва, че данъкът по този закон се смята начислен само ако начисляването е извършено от регистрирано по този закон лице. Това означава, че доставчикът трябва да е регистриран по ЗДДС към момента на извършване на доставката. Посоченото изискване е обективно по своя характер и не зависи от добросъвестността на получателя по доставката, поради което при неизпълнение на същото, за доставчика не възниква задължение за начисляване на данъка, а за получателя по доставката респективно, не възниква право на данъчен кредит. Ето защо, при безспорно установените по делото данни, че към датата на извършване на процесните доставки - м. 12.2005 г., посоченият доставчик е бил дерегистриран по ЗДДС, правилно съдът е приел, че е налице хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, и че в съответната част РА е законосъобразен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение,