Решение № 8998 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1891/2013 г.

Решение № 8998 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1891/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Стойчева, против решение № 6573 от 03.12.2012 г., постановено от Административен съд София - град, второ отделение, 32 състав, по адм. д. № 981/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда за немотивираност на административния акт. Твърди, че мотивите на последния се съдържат в документи, изхождащи от административния орган в предходен етап от производството - контролни листове, съставени при извършени на жалбоподателя проверки на място. Прави възражение, че размерът на недопустимата за подпомагане площ, установен от вещото лице и възприет от съда, включва само площи, недопустими за подпомагане поради неспазване на изискванията за добро екологично и земеделско състояние, но не включва площите, установени от органа като "неизбираеми". Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли оспорването на процесното уведомително писмо, като претендира присъждане на разноските в двете съдебни инстанции. Ответникът - Стефан Иванов Тодоров, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и счита, че обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила. Според участващия в делото прокурор е допуснато нарушение на формата на административния акт, като за всеки имот не са изложени мотиви защо е отказано подпомагане, а липсата на мотиви препятства съдебния контрол и е недопустимо те да се извличат от заключението на експертизата в съдебната фаза. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 6573 от 03.12.2012 г. на АССГ, е отменено уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2010 г. изх. № 02-160-6500/15561/10.10.2011 г., и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна дирекция за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебното решение. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на волеизявлението на административния орган по реда на чл. 146 от АПК и е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, но в противоречие с изискванията на процесуалния и материалния закон. Съдът е приел, че е допуснато нарушение на формата на административния акт - от същия не може да се установи по безспорен начин за всяко БЗС причината за отказа за подпомагане. По същество на спора, въз основа на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, е преценил, че административният орган неправилно е изчислил размера на допустимата и недопустима за подпомагане площ, съответно санкционираната и оторизирана площ. Изложил е, че съгласно уведомителното писмо, недопустимата площ е в размер на 6.3 ха, а експертизата е установила 3.11 ха, поради което съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на ответника за ново произнасяне, с указания при новото произнасяне административният орган да прецизира размера на допустимата и недопустима площ, като посочи конкретно причините, съгласно чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 11/2009 г., за определяне на площ като недопустима. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на атакувания съдебен акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд София - град точно е установил, че процесното уведомително писмо е издадено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Относно процесуалната незаконосъобразност на административния акт, съдът правилно е констатирал, че от него не може да се установи по безспорен начин за всяко БЗС защо е отказано подпомагане и какви са конкретните базови изисквания за направлението, които не са спазени от кандидата (колона 7 от уведомителното писмо). Непосочването на фактически основания в тази насока, обуславя немотивираност на административния акт, поради което съдът правилно е приел, че последният е издаден при неспазване на установената форма, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт на основание чл. 146, т. 2 АПК. В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно твърдението в касационната жалба, че мотивите на акта се съдържат в документи, съставен от административния орган в предходен етап на административното производство, а именно два контролни листа, съставени при проверки на място на жалбоподателя, въз основа на заповед № 171881/23.08.2010 г. и заповед № 169438, по която проверката била извършена в периода 24.08.2010 г. - 31.08.2010 г. Действително, както твърди касационният жалбоподател, в обяснителните бележки на стр. 2 от уведомителното писмо е налице позоваване на резултатите, установени при проверки на място на кандидата, извършени въз основа на заповед № 169438 и заповед № 171881. Това позоваване обаче, не може да послужи за мотиви на административния акт, доколкото в кориците на административната преписка и съдебното дело, липсва както заповед № 169438 за извършване на проверка на място, така и контролен лист, обективиращ резултатите от тази проверка, още по - малко са налице данни за връчване на този контролен лист на жалбоподателя. С оглед на изложеното е неоснователно и възражението в касационната жалба за необоснованост на решението поради това, че съдът е постановил последното, без да обсъди тези доказателства, от които се установявало какви са причините да се приемат конкретните БЗС за недопустими за подпомагане. Независимо, че е приел административния акт за немотивиран, което е самостоятелно основание за неговата отмяна, съдът е разгледал спора и по същество. Въз основа на доказателствата по делото, включително изслушаната и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, е приел, че административният орган неправилно е изчислил размера на допустимата и недопустима площ за подпомагане, като е установил, че размера на недопустимата площ е 3.11 ха, а не 6.3 ха, както е прието в уведомителното писмо. Възраженията в касационната жалба, че така установения размер на недопустимата площ, установен от вещото лице и възприет от съда, включва само площи, недопустими за подпомагане поради неспазване на изискванията за добро екологично и земеделско състояние, но не включва площите, установени от органа като "неизбираеми", не следва да бъдат обсъждани в настоящото касационното производство. Тези възражения на практика представляват опит за преразглеждане на съдебно-техническата експертиза, която е била приета в първоинстанционното производство без оспорване от страните. Само за пълнота следва да се посочи, че задачите на експертизата са формулирани от ответника (сега касатор), като съдържанието на въпрос № 3 е формулиран ясно и безспорно касае установяването на "общия размер" на допустимите и недопустимите за подпомагане площи, като нито във въпроса, нито в отговора му е налице разграничаване на площите, в зависимост от основанието за недопустимост. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение, счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение