Решение № 12453 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10698/2016 г.

Решение № 12453 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10698/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Я. Г. Я. от с. Г., общ. П., подадена чрез пълномощник адв. Н. Т., против решение № 1464 от 20.07.2016 г. по адм. дело № 1965/2015 г. на Административен съд - П., 9 състав, с което е отхвърлена жалбата й против Уведомително писмо изх. № 01-163-6500/2316 от 18.11.2013 г. на Директора на Областна дирекция- П. на Д. фонд "Земеделие", с което се отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № 16/112/05635 от 16/02/2010 г. и договорът е прекратен, както и е осъдена да довнесе държавна такса в размер на 967.84 лв. и да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лв. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като от представените документи по делото и от заключението на приетата експертиза е видно, че Я. Я. е изпълнила всички свои задължения по договора. Касаторът твърди, че от извършените три проверки и отразените от тях резултати в контролни листове в процесния период не са констатирани никакви нарушения. Излага, че за единственото нарушение на т. 3.1 от договора е представен своевременно болничен лист за периода 10.02 - 27.02, поради което не е подписан окончателния договор за покупка на мотокултиватор. Моли, да се уважи касационната жалба и по същество се отмени уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията, както и да му се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - Директора на Областна дирекция - П. на Д. фонд "Земеделие", чрез пълномощник ст. юриск. К. Н. - Гърова, с писмени бележки оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение и искане да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в срок до 4 месеца от подаване на заявката за второ плащане Разплащателна агенция одобрява или мотивирано отказва изплащането на финансовата помощ със заповед на изпълнителния директор на РА след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения и реализирания проект, а съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от същата наредба - ползвателят на помощта следва да възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към нея и да не получи второ плащане в случаите, когато всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок. Излага, че в случая е представен договор за покупко-продажба на мотокултиватор от 25.02.2013 г. за сума от 1000 лв., приемо-предавателен протокол от същата дата, предварителен договор за покупко-продажба от 10.02.2013 г. и медицински документи, в които е отразено, че за времето от 10.02 до 27.02 2013 г., Янева е лекувана при домашни условия. Сочи, че от представените по делото документи не се установява направен в срок разход за мотокултиватор, като е без значение възражението за влошено здравословно състояние, защото според сключения между страните договор и регламентираните с него форсмажорни обстоятелства, не е предвидено заболяване на ползвателя на помощта да бъде такова обстоятелство. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1464 от 20.07.2016 г. по адм. дело № 1965/2015 г. на Административен съд - П., 9 състав, е отхвърлена жалбата на Я. Г. Я. против Уведомително писмо изх. № 01-163-6500/2316 от 18.11.2013 г. на Директора на Областна дирекция- П. на Д. фонд "Земеделие", с което се отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № 16/112/05635 от 16/02/2010 г. и договорът е прекратен. Със същото решение Я. Я. е осъдена да довнесе държавна такса в размер на 967.84 лв. и да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 300 лв. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и същият представлява ИАА, съобразно дадените му с определение № 2287/29.02.2016 г. по адм. д. № 2202/2016 г. по описа на ВАС, трето отделение указания. Приел е, че спорът между страните е дали има основание за постановяване на оспореното УП, поради неизвършването на инвестиции в договорения срок, предвиден в Наредба № 9, при наличие на които за ползвателят на помощта възниква задължение да възстанови цялата сума на полученото плащане заедно със законната лихва към нея и същият не следва да получи второ плащане. Приел е, че в случая, бизнес плана на настоящият касатор по одобрения за подпомагане проект и предмет на изпълнение съгласно сключения Договор за отпускане на финансова помощ включва задължение да инвестира в срок до 16.02.2013 г. в дълготрайни материални активи чрез закупуване на земеделска техника. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение на факта, че въпросния разход за закупуване земеделска техника на касатора е направен след определения срок за това и е налице неизпълнение на договорните задължения. Съдът е приел, че в случаи като процесния, когато има неизпълнение на нормативно (от Наредба № 9) и договорно задължение на ползвателя (от Договора), административният орган в съответствие с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9, законосъобразно е обвързал отказа за второто плащане от договорената финансова помощ и прекратяването на договора за финансово подпомагане и е поискал възстановяване на полученото първо плащане по този договор. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Я. Г. Я. против Уведомително писмо изх. № 01-163-6500/2316 от 18.11.2013 г. на Директора на ОД П. на ДФ"Земеделие", с което се отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № 16/112/05635 от 16/02/2010 г. и договорът е прекратен С обжалвания акт са посочени и причините за наложения отказ. От приложения Договор № 16/112/05635 от 16/02/2010 г. се установява, че Я. Г. Я. е сключила договор за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. на основание чл. 21, ал. 2 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., наричана само "Наредба № 9". Със заявка за второ плащане с № 16/112/05635/3/01, касаторът е отчел всички направени инвестиции, предвидени в бизнес плана и предмет на сключения договор за отпускане на финансова помощ. При извършените проверки по допустимостта на плащането, е установено, че ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана в срока по договора или ги е изпълнил неточно и/или изискуемите документи за доказването им не са представени. В настоящия случай бизнес плана на Янчева включва задължение да инвестира в срок до 16.02.2013 г. в дълготрайни материални активи чрез закупуване на земеделска техника. Съдът обективно е посочил, че за удостоверяване изпълнението на въпросното задължение за покупка на мотокултиватор е представен предварителен договор за покупко-продажба от 10.02.2013 г. без достоверна дата и окончателен договор за покупко-продажба на мотокултиватор от 25.02.2013 г., когато е изповядана сделката и към 25.02.2013 г. е отразена покупко-продажба на мотокултиватор в счетоводството на ползвателя на помощта, с което е нарушен срока на т. 3.1 от договора за отпускане на финансова помощ. По делото е изслушано заключение на съдебно - счетоводна експертиза, която изцяло е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Експертизата е установила, че не е бил подписан окончателен договор към дата 16.02.2013 г. за покупка на мотокултиватор, а за същия има само предварителен договор от 10.02.2013 г. с продавача. Съдът обективно е установил, че неизвършването на инвестиции в договорения срок е едно от основанията предвидени в Наредба № 9, при наличие на които за ползвателят на помощта възниква задължение да възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва към нея и същият не получава второ плащане, доколокото предоставянето на финансовата помощ по Наредба № 9/2008 г. е обусловено от изпълнението на инвестициите, дейностите и целите, предмет на бизнес плана. Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът е приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - след извършените по реда чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9, административни проверки и проверки на място е установил, че не са извършени в срок и в договорения размер предвидените инвестиции, поради което и в съответствие с чл. 33, ал. 1 от Наредбата е поискано връщането на вече изплатените суми заедно със законните лихви към тях и е прекратен Договор № 16/112/05635 от 16/02/2010 г., сключен с ползвателя на помощта. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета ССЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в него. Посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и потвърдени от заключението на вещото лице по делото. Обективно съдът е съобразил заключението на вещото лице, че въпросния разход за закупуване земеделска техника на оспорващата е направен след определения срок и за това е налице неизпълнение на договорните задължения, които кореспондират с фактическите констатации на органа, послужили като основания за отказ от подпомагане и за прекратяване на договора. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение