Решение № 8089 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2795/2020 г.

Решение № 8089 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2795/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. М. от [населено място] чрез адв. Пешев срещу Решение № 1537/18.12.2019 г. постановено по адм. д. № 815/2019 г. по описа на АС - София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 10/06/1/0.0.1642/2/01/04/02 от 03.04.2019 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Благоевград. Релевират се доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробно изложени съображения, касаторът моли да се отмени обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представени са писмени бележки. От ответника - Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" Благоевград, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пелтекова, е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, за което са изложени съображения в тази връзка. Прави искане да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло касационната жалба и да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, но по същество е неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено е при правилно приложение на материалния закон и че не са налице касационни основания за неговата отмяна и че същото следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 01.07.2019 г., от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното Решение № 1537/18.12.2019 г. постановено по адм. д. № 815/2019 г. по описа на АС - София област в производство по реда на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс, Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на Т. М. от [населено място] срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 10/06/1/0.0.1642/2/01/04/02 от 03.04.2019 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие"-гр. Благоевград, с който е постановен отказ от изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по Договор от 17.03.2016 г., и е определено подлежащо на възстановяване от жалбоподателя на публично държавно вземане в същия размер, представляващо първото плащане по горния договор. За да постанови това решение първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма като съдържа изискуемите реквизити, при спазване на административно производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел за установено неизпълнение на договорните задължения, изразяващи се в това, че 1. нарастването на средносписъчния брой на персонала за период от 12 месеца е в размер на 1, 258333, което е по-малко от договореното и бизнес план 2 или 1, 5, съгласно становище на МЗХ с вх. № 01-0400/1619 от 30.07.2018 г. И 2. единият от заявените парцели с идентификатор 03767.12.6 попада в границите на защитена зона, в която не е допустимо превръщането на площите в обработваеми земи и трайни насаждения, което представлява несъответствие с изискването цялата заявена площ в земеделското стопанство да се стопанисва в съответствие с режимите на защитените зони съгласно ЗБР. Предвид така изложеното първоинстанционният съд е приел, че процесния АУПДВ е законосъобразен. Така постановеното решение е правилно и не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за нищожност на процесния АУПДВ. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, Т. М. е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", а впоследствие е сключил Договор № 10/06/1/0.0.1642 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с ОД на ДФЗ – Кюстендил, която попада в териториалната компетентност на отдел Регионална разплащателна агенция към ОД на ДФ " Земеделие "-гр. Благоевград, от което следва, че актът е издаден от компетентен орган. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. - "Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. ") и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. - "Регламент (ЕС) № 1306/2013"), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по ПРСР, ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му) не е предвидено друго. В тази връзка от НАРЕДБА № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година е видно от § 4, че същата е издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители. А съобразно относимата редакция на чл. 9а от ЗПЗП, Министърът на земеделието, храните и горите издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в областта на директните плащания, както и наредби по прилагането на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. след предварително съгласуване със заинтересованите ведомства. Въз основа на така цитираната нормативна регламентация следва да се приеме, че в настоящия случай ЗУСЕСИФ не е приложим. Ето защо не е налице основание за отмяна на административния акт от една страна, а от друга не се налага обсъждането на доводите изложени в писмените бележки относно приложното поле на ЗУСЕСИФ, тъй като не се основават на относими нормативни разпоредби предвид гореизложеното. Правилен се явява извода на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и е мотивиран. Посочени са фактически и правни основания за издаването му в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Първоинстанционният съд е извършил цялостен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Въз основа на доказателствата по делото административният съд е извел обосновани изводи за доказаност на констатациите на административния орган. Безспорно е установено неизпълнение на договорните задължения, изразяващи се в нарастване на средносписъчния брой на персонала за период от 12 месеца в размер на 1, 258333, вместо с договореното и бизнес план 2 или 1, 5, както и несъответствие с изискването цялата заявена площ в земеделското стопанство да се стопанисва в съответствие с режимите на защитените зони съгласно ЗБР. Правилно първоинстанционният съд е счел за неоснователно оплакването за несъответствие на нарушението с наложената му финансова санкция. Неизпълнението на цитираните по-горе задължения е скрепено със санкция - възниква задължение за връщане на полученото първо плащане на безвъзмездната финансова помощ и отпада правото да се получи второ плащане от помощта, което е разписано съответно в Договор № 10/06/1/0.0.1642 от 17.03.2016 г. и в Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и е известно на жалбоподателя. Възникналото задължение е с публичен характер, поради което и за установяването му се издава акта по чл. 166 и сл. ДОПК - АУПДВ от компетентния за това орган - директор на ОД при ДФ "Земеделие". С оглед изложеното, обжалваното решение следа да бъде оставено в сила. При този изход на спора пред настоящата инстанция, искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и с оглед на фактическата и правна сложност на спора, жалбоподателят следва да заплати на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Благоевград, разноски в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Осмо отделение,