Решение № 6325 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4205/2017 г.

Решение № 6325 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4205/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С. Я. от АК В. в качеството й на пълномощник на С. Л. Г. срещу Решение № 288 от 22.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1666/2016 г. на Административен съд- гр. В. (АС В.) в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за разликата над 200 лв. до претендираните 20 000 лв, ведно със законната лихва от 15.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Счита, че неправилно е определен размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Намира, че вредоносните последици върху състоянието на лицето не са преценени и анализирани от съда, което е обусловило и присъждане на обезщетение в изключително нисък размер. Моли присъденото обезщетение да бъде завишено около претендирания в исковата молба размер и да бъде потвърдено решението в останалата част. По делото е постъпила и касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу посоченото решение по адм. дело № 1666/2016 г. на АС В. в частта, с която същата e осъдена да заплати сумата от 200 лева. Счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че по делото липсват доказателства относно настъпването на неимуществени вреди за ищеца, които да са в пряка връзка с незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ГДИН. Сочи, че ищецът не е успял да докаже негативни преживявания, както и настъпила отрицателна промяна в психичното здраве, поради което жалбата се явява основателна. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се потвърди решението в останалата му част. В постъпил писмен отговор на касационната жалба на ГДИН, депозиран от адв. С. Я. от АК В. в качеството й на пълномощник на С. Л. Г. моли да се остави без уважение касационната жалба на ГДИН. Касационният жалбоподател ГДИН в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Николова поддържа тяхната касационна жалба и оспорва касационната жалба на С. Г. Моли за отмяна на решението в осъдителната част, като неправилно и незаконосъобразно или при условията на алтернативност да се намали присъденото обезщетение в справедливия му размер, предвид установените претърпени вреди. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационните жалби за неоснователни. Счита, обжалваният съдебен акт за правилен, по отношение на който не са налице релевираните касационни основания. Предлага да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на С. Л. Г. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Г. Д. "Изпълнение на наказанията" - гр. С., за присъждане на обезщетение от 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени на 31.03.2016 г. в резултат на задържането му в помещение без храна, вода, течаща вода и тоалетна в ОЗ - В., поради незачитане на закона, превишаване правата на надзирателите и потъпкване на всички човешки права по ЕКЗПЧОС. С обжалвания съдебен акт Решение № 288 от 22. 02. 2017 г., постановено по адм. дело № 1666/2016 г. на АС В. е ОСЪДЕНА Г. Д. "Изпълнение на наказанията", на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на С. Л. Г., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ - В., сумата 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него на 31.03.2016 г. неимуществени вреди в резултат на подлагането му на нечовешко отношение от служители на администрацията на ОЗ- В., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 15.06. 2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Със съдебния акт е ОТХВЪРЛЕН искът в останалата му част за разликата над 200 лв. до претендираните 20 000 лв, ведно със законната лихва от 15.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат АС В. приема, че в резултат от действията на служители на ОЗ- В. ищецът безспорно е претърпял физическо страдание и унижение на човешкото достойнство, понеже е бил оставен без храна за период от 24 часа, а същевременно без необходимост е бил държан над три часа във временната приемна, поради което в случая е извършено нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, съдържащ забрана осъдените да бъдат подлагани на нечовешко отношение, изразяващо се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване и др. Счита, че преживените от ищеца на 31.03.2016 г. негативни емоции са в пряка причинно- следствена връзка с установеното бездействие на администрацията да изпълни своите произтичащи по силата на закона задължения, което мотивира извода за кумулативно наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Решаващият съд относно размера на дължимото обезщетение преценявайки продължителността на периода, в който е бил оставен без храна, респективно - с оглед степента и интензитета на изпитваното физическо страдание, както и преживените от ищеца негативни емоции, приема, че исковата претенция следва да бъде уважена в размер на 200 лв., който е адекватно обезщетение на претърпените в кратък период от време и с не толкова висок интензитет физически страдания. Намира предявената претенция в останалата й част- т. е. за горницата над 200 лв. до пълния размер от 20 000 лв, за недоказана както по основание, така и по размер, което налага нейното отхвърляне. Приема, че от основателността на предявеният главен иск произтича и тази на акцесорния по чл. 86 от ЗЗД - претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата от 200 лв., считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Настоящият съдебен състав на ВАС счита подадените две касационни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ, а решението за правилно. Изразените доводи в двете касационни жалби за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят частично уважаване на претенцията за претърпени неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за НЕОСНОВАТЕЛНИ твърденията на касационния жалбоподател Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за неправилност и необоснованост на съдебното решение в осъдителната част. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ОЗ В.. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Адм. съд правилно е приел е, че бездействието на администрацията се изразява в нечовешко и унизително отношение при транспортирането му от В. до Ш. и обратно в рамките на деня. Обосновано съдът е приел за установен факта, че на затворника не е предоставена храна и вода на 31.03.2016 г. и е задържан в килията "клетка" повече от необходимото време. Тези действия на администрацията на затвора правилно са квалифицирани от съда като проява на нечовешко и унизително отношение, елемент от фактическия състав на иска за обезщетение на неимуществените вреди във връзка с нормите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. С оглед установената фактическа обстановка в конкретния казус съдът е направил обоснован и съответен на доказателствата извод, че ищецът е понесъл неимуществени вреди, вследствие на лишаването от храна и вода на посочения ден. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка е неоснователно искането на ГДИН за отмяна на решението в неговата осъдителна част. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за НЕОСНОВАТЕЛНИ твърденията на касационния жалбоподател С. Л. Г. за неправилност и необоснованост на съдебното решение в неговата отхвърлителна част. Необосновани са твърденията в касационната жалба на лицето за афект и тежко разстройство на психическото и емоционално равновесие, вследствие на преживяното на 31.03.2016 г., които да са оставили траен отпечатък в неговото психическо състояние, тъй като същите не са подкрепени от доказателства и не могат да се изведат чрез правилата на формалната логика. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за необоснованост на съдебния акт по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви при обсъждане на вредоносния резултат - вида и характера на засягането, които са в съответствие с данните от приетите доказателства. Неоснователно е твърдението за неправилност на съдебния акт, което аргументира искането на касационния жалбоподател за увеличаване на размера на присъденото обезщетение по исковата претенция. АС В. правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението по исковата претенция за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Изводите на решаващия съд относно размерът на обезщетението, съответстват на данните по делото, установяващи конкретни факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и е извършена оценка на особеностите на вредите и техния кумулативен ефект. Водим от изложеното, настоящият съдебен състав намира присъденото обезщетение за правилно и не намира основания за неговото увеличаване. Същото е справедливо, тъй като в съдебния акт е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания, като е отчетен техния специфичен характер, интензитет и продължителност. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение