Решение № 7653 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13172/2019 г.

Решение № 7653 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13172/2019 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. Т. Златева, в качеството й на процесуален представител на "Диво ко" ЕООД, чрез управителя Д. Василев, срещу решение № 4589 от 02.07.2019 г. по адм. дело № 1591 по описа за 2019 г. на Административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 03-РД/3287 от 22.08.2018 г. на изп. директор на Държавен фонд "Земеделие" относно отказано финансиране по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна по касационната жалба - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Иванова и възражение по реда на чл. 213а от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била заповед № 03-РД/3287 от 22.08.2018 г. на изп. директор на Държавен фонд "Земеделие". Тя е постановена по повод инвестиционно намерение на търговското дружество за подпомагане по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства", с наименование "Закупуване на оборудване за отглеждане на патици в с. Царевец, общ. Добричка, обл. Добрич" на обща стойност на заявените за финансиране разходи от 1 929 555. 00 лв. без ДДС. То включва разходи за закупуване на технологично оборудване (хранителна линия, фасаден смукателен вентилатор (стенен), теглилка, система за оглаждане с водна мъгла, рециркулационен вентилатор, поилна линия, подови скари, охладителна система). С посочената заповед, на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 42, ал. 1, изр. 1, предл. 3, във връзка с чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 2, чл. 3, чл. 11, ал. 1 и ал. 2, чл. 20, чл. 26 и чл. 15, ал. 2, във връзка с § 1, т. 13 от ДР на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г. и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г., е отказано да бъде финансирано инвестиционното намерение, заявено на 28.11.2016 г. с УНР 677506 с ИД № на проекта 08/04/1/0.0.0426. Това е станало в периода за приема на заявления за подпомагане по посочената подмярка, определен със заповед № РД 09-755 от 04.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните по делото доказателства и доказателствени средства (съдебно-счетоводна експертиза), възраженията на страните и е направен анализ на приложените правни разпоредби. Според съда оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, респ. съдържа фактическите и правните основания за издаването му, като при това не е нарушен материалния закон и административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г., земеделските стопани към датата на подаване на заявлението за подпомагане трябва да отговарят на следните условия: и - минималният стандартен производствен обем на земеделското им стопанство да е не по-малко от левовата равностойност на 8 000 евро. Това е и първият основен спорен момент относно наличието на тази материална предпоставка, за да бъде одобрено финансирането. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба този минимален стандартен производствен обем (СПО) на земеделското стопанство се доказва с т. 1 регистрация на обработваната от кандидата земя и отглежданите животни в Интегрираната система за администриране и контрол и декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; или с т. 2. документ за собственост или ползване на земята или заповеди по чл. 37в, ал. 4, 10 и 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която участва при изчисляването му, и декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; или с т. 3. анкетните формуляри от анкетна карта/анкетни карти на земеделския стопанин, съставени по реда на наредбата, издадена на основание § 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПЗП за създаване и поддържане на регистър на земеделски стопани, и декларация по образец за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване. Конкретно по делото е представена декларация от дружеството за изчисляване на минималния СПО, като е посочено, че в стопанството му се отглеждат 700 броя патици, които съгласно анкетните формуляри са в животновъден обект № 4137-0362, регистриран на името на "Бизнеспарк Маноле" ООД. В изпълнение на процедурата по чл. 37 от Наредба № 9 е изискано становище от официален ветеринарен лекар за възможността да се отглеждат животни в чужд животновъден обект, но поради непредставяне на такова е направено запитване до Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив. След постъпил отговор се установява, че "Диво ко" ЕООД няма регистриран животновъден обект на територията на регионалната структура на БАБХ, оглед на легалното определение по § 1, т. 45 от Закон за животновъдството (ЗЖ). Правилно е позоваването от страна на съда при изследване на това спорно обстоятелство, дали търговското дружество има или ползва животновъден обект по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗЖ, във връзка с чл. 137, ал. 1 от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Последната въвежда задължение за регистрация по отношение на собствениците и ползвателите на животновъдни обекти. Тази разпоредба се явява специална и целта е да се обезпечи възможността за осъществяване на ефективен контрол от страна на държавен орган върху дейността, свързана с отглеждане на животни. Освен това и в чл. 26 от приложимата Наредба № 9 от 21.03.2015 г. изрично е посочено, че дейностите и инвестициите по проект, за който се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензии, разрешения и/или документ за регистрация. По тези съображения правилно е прието от съда, че посочената материалноправна предпоставка по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. не е налице. Касационното възражение в тази част на спора е по повод неправилната преценка на съда на посоченото изискване, понеже регистрация на такъв обект според касатора към момента на подаване на заявлението не се изисква, а е въпрос на реално изпълнение на приетото от административния орган инвестиционно предложение и резултат от одобреното финансиране. Това възражение е неоснователно, понеже цитираните разпоредби от наредбата изрично посочват към кой момент следва да са налице изискванията, за да бъде одобрено финансирането. Тези съображения се подкрепят от фактите, установени в самото административно производство, по които няма спор. Това е изпратеното уведомително писмо до търговското дружество за представяне на доказателства по повод изпълнението на чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредбата. В същото това производство както беше посочено по-горе е изследвана възможността за отглеждане на животни в чужд животновъден обект, предмет на ползване. Неоснователен е и другият довод в това възражение относно некредитирането на заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Последната се явява неотносимо и чрез нея не може да се обоснове минимален стандартен производствен обем на земеделско стопанство, още повече, че тя дава възможност за преценка на капацитета на касатора като производител, но с оглед правилата на счетоводството и конкретно относно извършвана дейност по отглеждане на животни и по отношение изпълнение на задълженията на договора за възлагане с "Бизнеспарк Маноле" ООД. Същият следва да бъде анализиран с оглед на правнорелевантните факти, уредени в приложените разпоредби, макар и с характер на подзаконови такива и поставящи изисквания от формално естество. Вторият основен спорен момент е този относно прилагането на чл. 11, ал. 1 от цит. наредба, според която разпоредба не се дава предимство, а даденото предимство се отнема в случаите, когато бъде установено, че кандидат за подпомагане или негови членове са създали изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство. От фактическа страна административният орган е счел, че е налице съмнение за изкуствено създадени условия, поради съмнение за един общ проект между няколко дружества: "Йоки 2016" ЕООД, "Максит" ЕООД, "Венстара" ЕООД, заявителят по процесното инвестиционно намерение "Диво ко" ЕООД и "Евробърд" ЕООД, разделен на пет по-малки еднотипни проекти, представени от всяко едно от тези дружества с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане поради лимит на предоставянето от европейските фондове финансиране. Това съмнение се основава на заявленията на тези дружества (регистрирани в рамките на един месец, с минимален капитал, без история и без дълготрайни материални активи) и на техния предмет (декларираните инвестиционни намерения са по отношение на съседни имоти в същото землище, предоставени за временно и възмездно ползване от трето на тях лице, акционерно дружество; реализирането им е чрез наемане на птици от един и същ животновъден обект, регистриран от "Бизнеспарк Маноле" ООД; като заявителите не са регистрирани като ползватели на същия този обект), очертан с представените от заявителя доказателства. Според административния съд преценката на "изкуствено създадени условия" изисква изследване на наличието на обективни и субективен елементи, като в този смисъл е Решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Административен съд София град. В решението е посочено, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент са от значение обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. Тези съображения на съда се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, включително и тези относно доказаността и на двата елемента. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази част на спора е правилно постановено. Изводът за изкуствено създадени условия обуславя нарушаване на целта на мярката, а именно повишаване на конкурентоспособността и насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани. Касационното възражение е относно формалността на преценката на административния орган, респ. на неправилия извод на съда по повод оспорената законосъобразност на акта в тази му част. Настоящият съдебен състав намира, че правилно съдът е разпределил доказателствената тежест, като от жалбоподателят не са ангажирани доказателства, които да оборят фактическите констатации в административния акт. Съдът се е изложил обосновани изводи относно тълкуването на понятието "изкуствено създадени условия", позовал се е на нарушаване на принципите за разходване на паричните средства, уредени в чл. 3 от Наредбата и конкретно на принципите на добро финансово управление, публичност и прозрачност. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за правната помощ за настоящата инстанция в размер на 100. 00 лв. В касационното производство не е осъществявана адвокатска защита, за да бъде присъждано адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,