Решение № 3 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2015 г.

Решение № 3 от 15.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2526/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Ч. М., срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр. д. № 3116/13 г., с което е отхвърлен предявеният от дружеството срещу А. Ц. частичен иск с пр. осн. чл. 285 ЗЗД - за сумата 58 000 лв. / при общ размер на претенцията 123 000 лв./, представляваща разходите, направени за изпълнение на възложената на ищеца от ответницата поръчка. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на представената практика на ВКС по въпросите от предмета на спора: Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? и При установени с писмени и гласни доказателства конклудентни действия на ответника, сочещи на неформален договор за мандат между страните, може ли съдът да приеме, че такъв съществува? В касационната жалба се правят оплаквания за нищожност и неправилност на въззивното решение, иска се признаването му за нищожно или отмяната му, като делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане или спорът бъде решен по същество с уважаване на иска. Ответницата по жалба А. Ц. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпросите, по които е допуснато обжалването: По първия въпрос: В представените с изложението към жалбата р. по гр. д. № 4744/08 г. на първо г. о., по гр. д. № 1660/09 г. на първо г. о., по гр. д. № 241/11 г. на първо г. о., по т. д. № 1656/13 г. на второ т. о., по гр. д. № 952/10 г. на четвърто г. о. и по гр. д. № 2343/13 г. на трето г. о. на ВКС е посочено, че съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора - ТР № 1/13 г. ОСГТК. При обсъждане на доказателствата и доводите следва да се вземат предвид и направените от страните признания на неизгодни за тях факти, които преценени по правилото на чл. 175 ГПК, с оглед на всички обстоятелства по делото, биха обосновали основателност или неоснователност на исковата претенция. По втория въпрос: Договорът за поръчка е неформален, както и този за изработка, за който се отнасят цитираните към въпроса решения на ВКС по т. д. № 822/10 г. и по т. д. № 597/10 г. на второ т. о. В тях е посочено, че договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации, дължими за заплащане в посочената хипотеза са фактически извършените работи по действителни цени, стойността на които, при необходимост, може да бъдат установена с помощта на вещи лица - по арг. от чл. 266, ал. 2 ЗЗД. В случая ищецът твърди, че по възлагане от ответницата е сключил именно договори за изработка - за изброените в исковата молба СМР за строеж на къща в имота на ответницата. Приетото по -горе относно доказването на неформалния договор за изработка важи и за неформалния договор за поръчка - доколкото валидността на договора за поръчка не е обусловена от спазване изискванията за форма, то волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и в конклудентни действия, подлежащи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства /р. по т. д. № 577/08 г. на второ т. о. на ВКС/. Договорът за поръчка няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства / р. по гр. д. № 4617/13 г. на четвърто г. о. на ВКС/. При договора за поръчка доверителят може във всеки един момент да оттегли поръчката, но това не го освобождава от задължението да заплати на довереника направените разноски и уговореното възнаграждение (чл. 288, ал. 1 ЗЗД). Поначало според разпоредбата на чл. 285 ЗЗД доверителят е длъжен да осигури средствата, необходими за изпълнението на поръчката и да заплати направените в тази връзка разходи, като възнаграждение на довереника се дължи само ако е уговорено - чл. 286 ЗЗД. Във всички случаи за доверителя съществува задължението да възстанови на довереника направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката /Р. по гр. д. № 1211/09 г. на четвърто г. о. на ВКС/. Този състав на ВКС напълно споделя цитираната практика по чл. 290 ГПК и постановява решението си въз основа на нея - чл. 291 ГПК. По основателността на жалбата: Въззивният съд е приел, че няма изискване договорът за поръчка да е сключен в писмена форма, но ищецът не е доказал с допустимите доказателствени средства съществуването на облигационна връзка с ответницата по такъв договор. Не може да се установи връзката между материалите, за които са представени от ищеца фактури и стокови разписки от една страна и построената в имота на ответницата къща от друга. В. л. - СТЕ, Г. изрично е заявило, че няма механизъм, по който да се установи, че материалите, за закупуването на които са представени от ищеца фактури, са действително вложени в изграждането на сградата. Липсват и доказателства, които да мотивират извода, че мандат е възложен на дружеството -ищец; че то е натоварено от свое име и за чужда сметка да организира строителството в имота на ответницата. По делото е установено, че ответницата е преговаряла с Ч. М. - управител на дружеството, за извършването на определени работи по строежа на къщата, но в качеството му на физическо лице. Въззивното решение не е нищожно или недопустимо - осн. по чл. 281, т. 1 и 2 ГПК, тъй като е постановено от законен съдебен състав, по подведомствен на съда граждански спор и по предявения иск. Изводите на въззивния съд по съществото на спора обаче са формирани при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила поради необсъждането на всички доказателства по делото, твърдения и доводи на страните и са необосновани - основание за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. С исковата молба е представен протокол за откриване на строителство и определяне на строителна линия в процесния обект от 14.06.07 г., който е двустранно подписан от страните - от ищцовото дружество, чрез Ч. М., като строител и А. Ц., като възложител на строителството. Ответницата признава и този факт е приет за безспорен, че е преговаряла за строителните работи в имота си с Ч. М.. От показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели В. М. и Ил. Т. се установява, че строителните фирми /дружества/, които работили за построяването на къщата в имота на ответницата, договаряли с Ч. М., като представител на ищцовото дружество. На обекта присъствал Ч. М., който извършвал надзор, снабдявал с "дребни неща" и заплащал извършената и приета работа. Понякога идвала и ответницата. Според св. З. Иванова, строежът на къщата е започнат и завършен от Ч. М., нает от ответницата като неин "предприемач"/ последното е признато и от адв. Д., пълномощник на ответницата на л. 430/, той започнал и извършил всичко - от основите до самото й изграждане с инсталации, дограма и подово покритие. Ответницата плащала суми за извършеното само на Ч. М. Първата съдебна инстанция е назначила техническа експертиза за установяване на вида и стойността на вложените в строителството материали, съобр. твърденията на ищеца и приложените към исковата молба договори с изпълнителите на строежа. В. л. П. Я. е депозирало заключението си в два варианта - първи вариант е за стойността на вложените материали и труд по представените от ищеца договори и фактури, а втори вариант е за стойността на вложените материали и труд, като се изключат онези видове закупени материали, за които не е ясно за какво се отнасят, по изброените фактури. Вещото лице е посочило, че количествата на материалите, вложени в т. нар. скрити работи не могат да бъдат измерени и изчислени на място, но има сметни норми /норми на разход/, с помощта на които може да се изчисли разходът за лепило, мазилка, теракот и пр. за единица площ. От заключението на назначената пред въззивния съд съдебно - счетоводна експертиза/л. 74/ се установява, че по отношение на процесния имот всички установени от експертизата разходи са счетоводно отразени от ищцовото дружество, съобр. ЗСч. Разходите са отразени в Дневник за покупките, включени са в месечните справки - декларации по чл. 89, ал. 1 ЗДДС, представени в НАП и е упражнено право на данъчен кредит. В. л. Г., изготвило заключение - СТЕ пред въззивната инстанция сочи, че посочените и представени договори за СМР отговарят на технологичния процес за довършителни работи в жилищна сграда. Вещото лице не може да определи количеството вложени материали, тъй като голяма част от СМР са закрити. В съд. з. е пояснило, че конкретно за тази сграда по технология описаните във фактурите строителни материали отговарят на необходимостта от влагане на такива материали в СМР. Според в. л. Г. дограмата е правена по спецификация за процесния обект и договореното отговаря на изпълненото на място. Посочените доказателства установяват сключването между страните на твърдяния от ищеца договор за поръчка и изпълнението му. В протокола за откриване на строежа и определяне на строителна линия са определени параметрите на възложените действия - за строеж на жилищна сграда в посоченото УПИ, въз основа на издадено строително разрешение, а от другите писмени и гласни доказателства се установяват извършените от ищеца конкретни действия в изпълнение на поръчката, следващи подписването на протокола, както и стойността на договорените и платени от ищцовото дружество суми за материали и труд за строежа на сградата. Дори да се приеме, че няма пълни данни за размера на разходите, направени за вложените в строителството на къщата материали, на което настоява ответницата, на осн. чл. 162 ГПК съдът следва да ги определи по своя преценка въз основа на заключенията на вещите лица. Затова и въз основа на коригирания вариант втори от заключението на в. л. Я./л. 485 и сл./ исковата претенция следва да се уважи изцяло за частичния размер от 58 000 лв., в който е предявена. Този размер е доказан и при изключване от разходите за обекта на стойността на материалите по договори № 3 и 4, сключени преди откриване на строителството, през м. 04. и 05.2007 г. Ответницата твърди в исковата молба, че е заплатила вложените в обекта материали, но не е представила писмени доказателства за установяване на това твърдение, а свидетелските показания са недопустими за доказване изпълнението на парични задължения с размер над 5 000 лв. - чл. 164, т. 3 ГПК / р. по гр. д. № 3915/07 г. на първо г. о. на ВКС/. Въззивното решение е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново за уважаване на иска по чл. 285 ЗЗД в предявения частичен размер, ведно със законната лихва от деня на исковата молба. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.