Решение № 339 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7438/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), чрез ст.юрк. И.Велева против решение 3869 от 12.06.2023 г., постановено по адм. д. 1841/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на Атила - 65 ЕООД, гр.София с [ЕИК] е отменено негово Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Схема за дребни земеделски стопани за кампания 2019 г., с изх. 02-220-2600/3420 от 27.10.2022 г. и преписката е върната за ново произнасяне. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че в УП не са изложени фактически и правни основания за издаването му и сочи, че от направената административна проверка в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, е установено че декларираната от кандидата площ е в размер на 0,94 ха, а установената такава е 0,5 ха., т.е. установени са недопустими площи за подпомагане. Във връзка с горното са наложени и предвидените в чл.19 и чл.19а от Делегиран регламент 640/2014 г. на ЕС санкции. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира направените разноски за две съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът - Атила - 65 ЕООД, гр.София, чрез процесуалния си представител адв.Л.Константинов, в писмен отговор и писмени бележки оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемата за дребни земеделски стопани за кампания 2019, с изх. 02-220-2600/3420 от 27.10.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което "Атила-65" ЕООД, гр.София е уведомено, че общата оторизирана сума по Схемата за дребни земеделски стопани /ДЗС/ е в размер на 0.00 лева. За да отмени оспореното УП и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. След подробен анализ на съдържанието му, съдът е обосновал извода, че са напълно неясни фактическите и правни основания за издаването му, които не могат да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка към него. Посочил е че едва в писмените бележи, в хода по съществото на делото, са дадени разяснения относно отказа за финансово подпомагане, което допълване на административния акт е недопустимо. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща, при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Касационните основания за необоснованост на решението и неправилност поради нарушение на материалния закон, са неоснователни. Касационният жалбоподател оспорва констатациите на решаващия съд относно липсата на мотиви, от които да са ясни възприетите от административния орган фактически и правни основания за постановения отказ за финансово подпомагане. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АССГ правилно е приел за установено, че е налице пълна неяснота относно причините за отказаната оторизация. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваните таблици, но от съдържанието му не могат да се установят какви са фактическите основания за постановяване на акта. Така например, в Таблица 2, колона три /Намаления/ са включени различни алтернативни хипотези /6 на брой/, произтичащи от различни правни норми. Същите не съставляват конкретни съображения на органа, а бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби и от същите не става ясно, кое от посочените в поясненията към колона 3 основания е приложимо в случая. Следва да се посочи, че проблемът не е в табличната форма на представяне на мотивите на административния акт, а в липсата на конкретика досежно установените в административното производство факти. От данните в оспорено пред АССГ уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, предвид липсата на ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на защита на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол относно спазването на материалния закон. Установената от ДФЗ административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не съставлява причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма, а не тази дейност да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Правилни са и изводите на съда, че е недопустимо с дадените, с писмените бележи разяснения относно отказа за финансово подпомагане, които са повторени и в касационната жалба, да се допълва административния акт, както и че в случая е неприложимо Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е към минималния размер, съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение