Решение № 7786 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3749/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Селави Ком" ООД, ЕИК 206787532, и от М. В.-К., гражданин на Израел, и двете лица действащи чрез процесуален представител адв. Д. Христев. Жалбата е срещу решение № 4358 от 03.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2203/2025 г. от Административен съд – София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели заявяват искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени оспорения административен акт. При условията на евентуалност е направено искане при констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, след отмяна на съдебното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник-директорът на Дирекция "Миграция" – МВР, не заявява становище по касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които оспорения съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред Административен съд – София-град е отказ с рег. № 5364 р – 2223/28.01.2025 г. за издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" на М. В.-К., постановен от заместник-директор на Дирекция "Миграция". С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбите на "Селави Ком" ООД и М. В.-К.. За да постанови този резултат, съдът е счел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. След преценка на доказателствения материал по делото съдът е формирал убеждение, че отказът е издаден и в съответствие с материалния закон. Първостепенният съд е оценил доказателствената тежест на представените пред него доказателства и е достигнал до извод, че не са налице предпоставките за издаване на заявеното от жалбоподателя разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" по смисъла на чл. 33к, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Не е бил представен официален документ, съгласно който да бъде изпълнено законовото изискване на чл. 17, ал. 2, т. 1, б. "в" от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) за наличието на поне 5 години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование, и които са свързани с длъжности или сектора, посочени в трудовия договор. Също така, от страна на Агенцията по заетостта е представено отрицателно становище относно допускането на М. В.-К. до българския пазар на труда. Това становище е взето предвид съобразно изискването на чл. 17, ал. 1 от ЗТМТМ, че достъп до пазара на труда със "Синя карта на ЕС" се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 33к, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и притежават виза по чл. 15, ал. 1 или разрешение за продължително пребиваване в Република България, което се заменя с разрешението тип "Синя карта на ЕС". На основание чл. 17, ал. 1 от ЗТМТМ достъп до пазара на труда със "Синя карта на Европейския съюз" се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, без да се прилага условието на чл. 7, ал. 1, т. 1. Както правилно е посочил административният съд в съответствие с последната норма, за да получи чужденецът разрешение за пребиваване, същият следва да отговаря на условията за достъп до пазара на труда. Правилно Административен съд – София-град е оценил доказателствената тежест на представените от М. В.-К. удостоверения. Съгласно изискването на чл. 17, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТМТМ кандидатът за достъп до пазара на труда следва да представи "официален документ" за наличието на поне 5 години професионален опит на длъжността, за която кандидатства. В случая М. В.-К. е представил удостоверение от „Ай Ди Ди Ес Сървисис“ ЛТД, Израел, съгласно което М. В. – К. в периода от 2017 г. до 2024 г. е работила на длъжност „Мениджър обслужване клиенти“ в „Ай Ди Ди Ес Сървисис“ ЛТД, Израел. Съдържанието на удостоверението противоречи на данните от официалните удостоверения от НОИ на Израел, съгласно които М. В. – К. не е работила в „Ай Ди Ди Ес Сървисис“ ЛТД в периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2019г. Тези противоречия поставят под съмнение достоверността на издадените удостоверение и препоръки, които не са официални документи, издадени от компетентен орган, каквото е изискването на закона. В случая съдът правилно е приел, че чужденецът не е представил доказателства за знания, умения и компетентности, които са удостоверени чрез официален документ, издаден от компетентен орган, който да покриват изисквания поне 5 години професионален опит на длъжността, за която кандидатства. С оглед на горното настоящата касационна инстанция споделя изводите на административния съд, че в случая не е представен официален документ, в който да бъдат посочени длъжностите, заемани от М. В. – К.. Това е дало основание на Агенцията по заетостта обосновано да формулира отрицателното си становище по чл. 17, ал. 1 от ЗТМТМ. Относно възражението на касатора за характера и последиците от предоставеното становище на Агенцията по заетостта, същите са неоснователни. Становището на Агенцията по заетостта се явява задължителен юридически факт от състава на производството по издаване на разрешение за продължително пребиваване по реда на чл. 33к от ЗЧРБ. Но това становище не представлява "съгласие" по смисъла чл. 53, ал. 1, пр. 1 от АПК. По реда на чл. 33к, ал. 9 и ал. 10 от ЗЧРБ във вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗТМТМ не се извършва съгласувателна процедура за издаване на разрешение за продължително пребиваване. А Агенцията по заетостта дължи изразяване на задължително положително писмено становище. Ако такова не бъде изразено, ще липсва задължителна предпоставка за издаване на разрешение за продължително пребиваване. Затова задължителното становище на Агенцията по заетостта не може да се приравни на съгласие по смисъла на чл. 53 от АПК, неизразяването на което да доведе до законовата фикция по чл. 53, ал. 3 от АПК, че е дадено съгласие за издаване на административния акт. В този смисъл е решение № 6767 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4371/2026 г., IV о. на ВАС. В случая Дирекция "Миграция" е направила цялостна оценка на фактическата обстановка и е издала отказа си въз основа на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон. Изчакването на становището на Агенцията по заетостта, т. е. депозирането на същото извън срок, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото това не се отразява на постановения административен акт. Ако административния акт би бил издаден без да се изчака становището на Агенцията по заетостта, то пак би следвало да бъде постановен отказ на издаване на разрешение за продължително пребиваване - поради липса на законовата предпоставка за положително становище на Агенцията по заетостта. С оглед изложеното, съдът намира, че решението на Административен съд – София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не се установява наличие на сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение