Решение № 6853 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2017 г.

Решение № 6853 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11522/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1491 от 23.08.2017 г., постановено по административно дело № 2027/2016 г., Административен съд – Пловдив е: 1) отменил решение № 2153-15-199/05.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Пловдив, и оставеното с него в сила разпореждане № [ЕГН] /протокол № 2140-15-3904 от 11.12.2015 г. на ръководител "ПО" ("Пенсионно осигуряване") при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. Генков; 2) върнал преписката на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по заявеното искане на Х. Генков за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване с мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ – Пловдив да заплати на Х. Генков сумата от 450 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Пловдив. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба на Х. Генков и потвърждаване на отменените с него решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. Претендира и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Х. Генков от [населено място], действащ чрез пълномощника си адвокат Е. Василева, в писмено възражение и в допълнителна молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на Административен съд – Пловдив, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Също претендира присъждане на деловодните разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваният с нея съдебен акт да се остави сила като правилен. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Подложеният на касация съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. С процесното разпореждане от 7.04.2016 г. ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х. Генков по заявлението му от 11.12.2015 г. с мотиви, че не изпълнено едно от условията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО – няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а само 3 години, 8 месеца и 14 дни стаж от тази категория. Определяща за този извод на пенсионния орган е преценката му, че осигурителният стаж на Генков, положен на длъжността "дърводелец" в периода 1.07.1982 г. – 31.12.1999 г. следва да се зачете от трета категория труд, а не както претендира заявителят, от втора категория, понеже не попада в записа на т. 30в от ПКТП, отм. (касае се за отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, действал до 31.12.1999 г.), "тъй като няма данни да е положен като работник по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство". Недоволен от разпореждането, Генков го е обжалвал по административен ред, а с оспореното пред Пловдивския административен съд решение от 5.08.2016 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е оставил без уважение като неоснователна жалбата на Генков, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на отказа да се отпусне пенсия на заявителя. За да уважи сезиралата го жалба от Генков срещу решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив, първоинстанционният съд е приел, че макар и постановено от компетентен орган в предвидената от закона форма без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, то е издадено при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на т. 30в от ПКТП (отм.);. Връщайки преписката на пенсионния орган, съдът му е наредил да се произнесе отново по заявеното искане на Х. Генков за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е дал за целта в мотивите си съответните указания по тълкуването и прилагането на цитираната правна норма. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение на назначената съдебна експертиза, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод от съда, че през процесния период условията, при които е работил Х. Генков, са такива, каквито са условията на работа в цех за машинна обработка в производство на мебели и дограма, който труд, съгласно квалификацията в т. 30в от ПКТП (отм.); , е втора категория и следва да бъде зачетен от административния орган като такъв. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че в обсъждания период Генков е работил като дърводелец в отдел на осигурител с променящи се наименования - МРЗ "Г. Димитров", ВРЗ "Г. Бенковски", "Терем – Г. Бенковски" ЕООД, "Терем" ЕАД и "Авионамс" АД. Действително, както твърди касаторът, основният предмет на дейност на предприятието е бил "обособени производства за ремонт на авиационна техника", т. е. предприятието не е било в отрасъл "Дърводобив, дървообработване и дървопреработка". В него обаче е била обособена и производствена дейност с дървообработващи машини – банциг, абрихт циркуляр и др., които съответстват на машини за първична механична обработка в дървообработващите предприятия при производството на дограма и мебели, а условията, при които е работил Генков, отговарят на изискванията по т. 30в от ПКТП (отм.);. Съгласно посочената норма в относимата й за казуса част (първото изречение), от втора категория е трудът на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели, и в горското стопанство. В т. 67 от ПКТП (отм.); е уредено, че трудът на работниците, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом като работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. При спазване на процесуалното правило по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс заключението по съдебно-техническата експертиза е обсъдено заедно с писмените доказателства и са изложени убедителни мотиви защо се кредитира предвид обосноваността му. В него се съдържа позоваване както на писмени доказателства, приети по делото, така и на констатации при огледа, осъществен от вещото лице в предприятието–осигурител относно условията, вида и изпълняваната работа, вида на машините и пр. Позоваването на съдебния експерт на данни, получени от длъжностни лица от предприятието-осигурител, които са свързани с уточняване на посочените по-горе обстоятелства, не опорочават експертизата, тъй като същата не се основава само на получената от тези лица информация. Не би могло да се кредитират и останалите оплаквания на касатора за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички инвокирани възражения. Изложеното налага да се приеме, че положеният от Генков труд като дърводелец в спорния период, попада в записа на т. 67 от ПКТП (отм.); във връзка с т. 30 от същия правилник. Времетраенето на този осигурителен стаж, който следва да бъде зачетен като втора категория труд, се равнява на 17 години и половина, което опровергава категорично извода на административните органи за неналичие на тази предпоставка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С оглед на това, като е уважил подадената до него жалба, Административен съд – Пловдив е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. В същият смисъл е и практиката по сходни казуси на шесто отделение на Върховния административен съд, формирана с решенията по административни дела № 7950/2009 г., № 1749/2011 г., и др. При този изход на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а на ответника по касация трябва да се присъди заплатената от него сума за адвокатско възнаграждение на упълномощената да го представлява в касационното производство адвокат Е. Василева. Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 18391 от 9.11.2018 г., номериран като лист 18 от настоящото дело, тази сума се равнява на 350 лв., която касаторът следва да бъде осъден да заплати на Генков. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,