Решение № 12409 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7750/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. Ч. срещу решение 4383/14.5.2025 г., постановено по адм. дело 2376/2023г. на Административен съд Бургас, в частта на решението, с която е отхвърлено оспорването на касатора, в частта му в която се претендира нищожност на заповед РД-09-217/05.07.1994 година на кмета на община Камено. Постъпила е и частна жалба от К. Д. Ч. против същото съдебно решение, в частта на решението с която жалбата на К. Ч., в частта й с която се иска отмяната, като незаконосъобразна на същата заповед на кмета на община Камено и производството в тази му част е прекратено. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат съображения, които според касатора аргументират касационните основания и в частност, че оспорената заповед е нищожна. Моли отмяна на обжалваното съдебно решение в оспорена част и присъждане на разноски. В частната жалба се твърди, че неправилно Административен съд Бургас е възприел жалбата като просрочена. Развиват се подробно съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението, с характер на определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването в тази му част. Ответникът П. М. Д., в представен писмен отговор, оспорва касационната и частната жалби. Развива подробни съображения в подкрепа на достигнатите от първоинстанционния съд правни изводи. Моли оставяне в сила на оспореното съдебно решение в цялост и присъждане на разноски за тази инстанция. Ответникът кмет на община Камено, не изразява становище по жалбите. Ответниците К. В. П. и Е. Д. В. също не изразяват позиция по депозираните касационна и частна жалби. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Касационната и частната жалби са подадени в срок, от надлежна страна, адресат на оспореното съдебно решение и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по съображения, изложени по-долу. Със заповед РД-09-217/05.07.1994 г. на кмета на Община Камено, на основание чл. 32, ал. 1 от Закон за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) (отм.) е одобрено разделянето на парцел ІV-653 в кв. 63 по плана на гр. Камено, на парцели ІV-653 и ХХV-653 в кв. 63 по плана на гр.Камено, съгласно червените черти, надписи и щрихи на приложената към заповедта скица-проект. По касационната жалба С оспорената с тази жалба част от решението на Административен съд Бургас е отхвърлено оспорването на касатора в частта му, срещу посочената заповед с искане да бъде прогласена нейната нищожност. Решението е правилно. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Според съдебната практика и правната доктрина, административният акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, т.е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила водещи на практика до липса на волеизявление, и на последно място при тежка материална незаконосъобразност", която се приема, че е налице: на първо място при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Следователно при контрола за нищожност на административния акт съдебната преценка се свежда до извеждането на порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на правно нищо", на несъществуващ факт. Както правилно е приел съдът от първа инстанция, такъв порок в случая не е налице, което е довело до отхвърляне на жалбата в тази й част. Конкретната заповед не е засегната от пороци с такава тежест, че тя да не поражда нетърпими от правния ред последици. С оспорената заповед е допуснато изменение на подробен устройствен план, допустимо по силата на чл. 32 от ЗТСУ /отм./, т. е. актът е издаден на предвидено в закона правно основание, следователно акт с такова съдържание е допустим. Доколко конкретно е посочено правното основание и по-скоро липсата на конкретност не е порок на заповедта, който да обоснове нищожност на същата. Допуснатите с процесното изменение, отклонения от изискванията за лице и отстояние до страничната регулационна линия също не сочат материална нищожност на оспорената заповед. В действащите към момента на издаване на заповедта ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./ съществуват норми, допускащи отклонения от общите правила относно площ и лице на парцелите, както и на допустимите разстояния. Такава е нормата на чл. 53, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./, който противно на твърдението на касатора, с оглед функционалния тип на град Камено ІV, и с оглед проведената реституционна процедура е приложим и допуска неспазване на установените размери за лице и повърхност. По отношение на твърдяното от касационния жалбоподател намалено разстояние до образуваната с процесната заповед странична регулационна линия следва да се отбележи, че измереното от вещото лице Шопова разстояние от стълбището до страничната регулационна линия 1,1м. и 1,3м. отразява разстоянието измерено на място. От заключението на вещото лице Стоянова и в частност от приложение 1 към експертизата, става ясно, че оградата не е поставена съобразно регулацията, че тази ограда е отразена в геодезическото измерване /по него вещото лице Шопова е измерила посочените по-горе разстояния/ и че всъщност разстоянието от сградата /стълбището/ на жалбоподателя до регулационната линия /там където тя трябва да се намира съобразно оспорената заповед е 2,88м. От една страна разликата до 3 м. е пренебрежима само 12 сантиметра, а от друга страна нормата на чл. 10, ал. 5 от Наредба 5 допуска намаляване на изискуемите отстояния /в случая 3м./ с един метър. Изложеното сочи, че съществуват норми които позволяват намаляване на площ, лице и отстояния, поради което не е налице материална нищожност на оспорената заповед. По частната жалба Правилно съдът от първа инстанция е оставил без разглеждане жалбата на К. Ч. с искане да бъде отменена заповед РД-09-217/05.07.1994 година на кмета на община Камено, като незаконосъобразна. Обоснован е изводът на съда, че оспорването е просрочено. Освен всички останали съображения на съда от първа инстанция, които настоящия състав изцяло споделя, особено внимание следва са обърне /както правилно е сторил АС Бургас/ на представените от самия жалбоподател два нотариални акта по които последния е приобретател. При съставянето на нотариални актове 36, том V, дело 687/2016 г. и 167, том ІІІ, дело 472/2022 г. са били приложени както заповедта така и скицата проект към същата. Поради изложеното правилно съдът е възприел подадената на 30.11.2023 г. жалба като просрочена. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението на Административен съд Бургас е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което същото не следва да бъде касирано. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция, която следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер от 700,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,