Решение № 3746 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10502/2018 г.

Решение № 3746 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10502/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), представлявана от председателя си, чрез процесуален представител, срещу решение № 252/22.06.2018 г. по адм. дело № 46/2018 г. на Административен съд - С., с което ДАНС е осъден да заплати на Д. Г. сума в размер на 14 661, 17 лева, от които 14 078, 48 лева - разлика между изплатени и дължимо обезщетение на основание чл. 119 ЗДАНС поради незаконното му уволнение за периода от 09.01.2013 г. до 09.07.2013 г. и 582, 69 лева мораторна лихва върху главницата, считано от 03.10.2017 г. до 28.02.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на претендираната главница. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуалния си представител, че решението е неправилно - необосновано, навежда доводи и за материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му, отхвърляне на предявените искове. Ответникът по касационна жалба - Д. Г., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящето производство. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че заповедта от 14.12.2012 г. на председателя на ДАНС, с която е било прекратено служебното правоотношение на Грозданов на основание чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗДАНС е отменена с влязло в сила на 03.07.2017 г. решение на ВАС. О. периода по исковата молба - 09.01.2013 г. до 09.07.2013 г. ищецът е работил единствено от 14.01.2013 г. до 08.02.2013 г. на по - ниско платена работа на срочен договор, като му е изчислено и заплатено трудово възнаграждение в размер на 293, 39 лв. АС е присъдил изцяло претендирания от ищеца размер след изменението на иска, който е равен на разликата между 6 брутни заплати към момента на прекратяване на служебното правоотношение (17 500, 80 лева) и заплатеното му трудово възнаграждение, като разликата е намалена и със заплатеното от ДАНС обезщетение през м. януари 2018 г. ( 3128, 93 лева). Тъй като претенията на ищеца за мораторна лихва е от по - късна дата спрямо посоченото в ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, последната е присъдена от претендираната дата - 03.10.2017 г. до 28.02.2018 г. и е в размера изчислен от вещото лице, а от следващия ден - денят на завеждане на исковата молба ( 01.03.2018 г.) до окончателното изплащане на главницата се дължи законна лихва. Основното възражение на касатора е свързано с характера на договора, по който е работил Грозданов от 14.01.2013 г. до 08.02.2013 г. - а именно дали е срочен или безсрочен. Настоящият съдебен състав намира за обоснован и законосъобразен изводът на АС, че договорът е срочен - за извършване на определена работа, което е видно, както от съдържанието на цитираното в решението допълнително споразумение, така и от цитираното в трудовия договор правно основание - чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ и декларираните данни пред НАП. Предвид изложеното неоснователни са и твърденията на касатора, че ДАНС не дължи обезщетение за периода след прекратяване на този трудов договор, тъй като оставането без работа на Грозданов след 09.02.2013 г. не било в причинна връзка с незаконното уволнение. АС правилно е приложил разпоредбата на чл. 119 ЗДАНС и е определил размера на дължимото обезщетение съобразно тази норма. Доводите на касатора, изтъкнати за пръв път в писмените бележки пред касационната инстанция, за забава на кредитора поради късното представяне на поисканите от ДАНС документи за трудовия договор, не са били формулирани в производството пред първата инстанция, нито в касационната жалба, поради което тези твърдения нямат харктер на оплаквания за неправилност на съдебното решение. Предвид дължимостта на главницата, законосъобразно и в съответствие със заключението на вещото лице е решението и в частта относно дължимите лихви. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото ДАНС следва да бъде осъдена да заплати направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 ( деветстотин и шестдесет) лева от ответника по касация. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение