Решение № 490 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 423/2008 г.

Решение № 490 от 30.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 423/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от ищците И. В. Р. и Р. В. Р., и двамата от град Я., против въззивно решение № 241/22.10.2007 по гр. д. № 292/2007 г. по описа на Ямболския окръжен съд. Обстоятелствата по делото са следните: И. В. Р. и Р. В. Р., и двамата от град Я., са предявили против Р. И. Г. от град Я. иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК. В исковата молба се твърди, че страните по спора са член-кооператори като с разпределителен протокол № 94/17.02.1995 г. на Общото събрание на кооперацията им е определено т. нар "тъмно помещение" № 2 на партера вляво от входа на секция "А.", граничещо с това на ответницата. Твърди се също така, че в съответствие с разпределението и одобрен архитектурен проект ищците са изградили помещението и са направили отвор за вход от двора. Излага се, че ответницата е разрушила стената между нейното помещение и това на ищците, завзела е последното и е поставила врата на входа, както и че владее цялото помещение без правно основание. С решение № 253/11.4.2007 г. по гр. д. № 718/1998 г. Ямболският районен съд, г. к., е отхвърлил предявения иск. С решение № 241/22.10.2007 г. по гр. д. № 292/2007 г., по въззивна жалба от ищците И. В. Р. и Р. В. Р., и двамата от град Я., Ямболският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че протокол № 94/6.02.1995 г. е валиден и следва да се вземе предвид като законово основание за държане на процесното помещение от ответницата по исковата молба. Съдът е обосновал този свой извод с факта, че с него е взето решение от ОС, проведено на същата дата за разпределяне на партерния етаж, в т. ч. и в секция "А.", като на Р. Г. е разпределена частта вляво от входа, а срещу имената на двамата ищци е отразено, че "не получават", срещу подписи на всеки от кооператорите. Изводът е подкрепен и с отразени данни за този протокол и в протокол № 99/20.04.1995 г., в който е отразено, че въпросът за партерните помещения е решен с протокола от 6.02.1995 г. Съдът е приел, че и двата протокола са подписани от ръководството на ЖСК. Относно протокола от 17.02.1995 г. е прието, че описаното събрание е с дневен ред, който изключва ново разпределение на посочените помещения, както и че същото се провежда за съобщаване решението от разпределението от 6.02.1995 г. Констатирано е, че изложеното съобщаване не отговаря на разпределението от посочената дата. Освен това е прието и че съгласно заключението на вещото лице, от което се установява, че липсва одобрена по надлежния ред техническа документация, подкрепяща тезата на ищците, като в противовес на това е налице документация, съответстваща на данните от протокола от 6.02.1995 г. Зачетени са и показанията на свидетелките И., К. и Е. в частта им относно факта, че жребият за разпределение на партерния етаж е теглен на базата на първоначалния проект на общината. Срещу въззивното решение Ямболския окръжен съд е подадена касационна жалба от ищците И. В. Р. и Р. В. Р., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.). В оплакванията си касационните жалбоподатели се позовават на разпоредбите на чл. 39 и сл. ЗЖСК и ТР № 32/27.06.1988 г. на ОСГК. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на протоколите от Общото събрание на ЖСК от 6.02.1995 г. и 17.02.1995 г., като не са взети и показанията на разпитаните свидетели, подписали протокола. Излагат се и съображения досежно представения от ответницата по иска нотариален акт. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационните жалбоподатели - адв. П., който депозира и писмени бележки. Ответницата по касация - Р. Г., посредством процесуалния си представител - адв. Ч., е депозирала писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на касационните жалбоподатели, изразени в съдебно заседание, писмените защити на страните и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Законосъобразно Ямболският окръжен съд е приел, че протокол № 94/6.02.1995 г. е валиден. На първо място, този протокол не е оспорен по предвидения в процесуалния закон ред, докато представения протокол от ищците от 17.02.1995 г. е оспорен в първото по делото заседание. Обосновано съдът е стигнал до извод, че с посочения протокол е взето решение за разпределение на обектите в партера на секциите, за което страните по спора са се подписали. От друга страна, обосновано е прието, че от съдържанието на протокола от 17.02.1995 г. не се установява преразпределение по смисъла на чл. 29, ал. 3 ЗЖСК, както и че от данните в протокола от 20.04.1995 г. е налице препращане именно към този от 6.02.1995 г. Правилни са изводите и с оглед данните от съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетеля П. Изводите на въззивната инстанция, досежно протокола от 17.02.1995 г. съответстват на т. 3 от ТР № 32/27.06.1988 г на ОСГК на ВС, съгласно която "Спрямо нищожните решения или действия на орган на ЖСК може и по пътя на косвената проверка в иск за защита на накърнени имуществени права да се прогласи нищожност, без това да е свързано със срок". В мотивите на обжалваното решение съдът именно това е сторил.и този негов извод е правилен. Ирелевантни са оплакванията относно приложеното по делото наказателно производство. Документите от него не могат да бъдат ползвани като доказателства в настоящия процес. Не е налице хипотезата на чл. 222 ГПК (отм.). Поради това изцяло неоснователни са наведените от касатора доводи в касационната му жалба, която като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Водим от горните съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.