Решение № 9203 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5474/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Мар Саба ЕООД срещу решение 868/18.02.2025 г., постановено по адм. д. 898/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на Мар Саба ЕООД срещу ревизионен акт Р-22002220007804-091-001/14.07.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, изменен с решение 83/18.01.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София, като за данъчен период 2018 г. е определен корпоративен данък по ЗКПО размер на 39 708, 14 лв., заедно със съответните лихви. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22002220007804-020-001/14.12.2020 г., издадена от органи по приходите в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на "Мар Саба" ЕООД за определяне на задълженията му за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2018 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, са връчени екземпляри от заповедите за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени процесуални действия, които са описани в ревизионния доклад и в ревизионния акт. Изготвен е ревизионен доклад Р-22002220007804-092-001/04.06.2021 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22002220007804-091-001/14.07.2021 г. Установено е, че през процесния период дружеството е осчетоводило разходи по 6 броя фактури, издадени от Езир ЕООД с предмет на доставката бутилирана газ за битови нужди. Представени са хронологичен регистър по сметка 401 и декларация за получени доставки от Езир ЕООД и последващата им реализация към гръцкото дружество Golden Eagle. Дружеството е действало като посредник и превозът на стоките е за сметка на купувача. Като предходен доставчик на Езир ЕООД е посочен Проактив мишън ЕООД. Органите по приходите са анализирали представените писмени доказателства, посочили са, че превозът на опасни товари се извършва при спазване на изискванията на Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе, като при ревизията не са били представени удостоверения за превоз на опасни товари, издадени за моторни превозни средства и техните водачи. Установено е, че не е доказано прехвърляне на правото на собственост на стоки от предходния доставчик Проактив мишън ЕООД на Езир ЕООД, съответно от последното дружество на Мар Саба ЕООД. Установено е, че с ревизионен акт Р-22002219003147-091-001/02.12.2019 г., който е влязъл в сила е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Езир ЕООД. На основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО, за данъчни цели не са признати осчетоводените разходи по фактури, издадени от Езир ЕООД. Установено е, че дружеството е осчетоводило разходи по 9 фактури, издадени от Бултранс 2018 ЕООД, с посочен предмет на доставката транспортни услуги, биомаса и почистване на биоразградими отпадъци. Установено е, че на дружеството е издаден ревизионен акт Р-22000119001547-091-001/17.10.2019 г., с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура. Ревизионният акт е отменен частично с решение 12933/16.12.2021 г., постановено по адм.д. 6102/2021 г. по описа на Върховния административен съд, като същият е потвърден в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура 1/01.12.2018 г. с предмет на доставката почистване на биоразградими отпадъци. Съдът е приел липсата на достатъчна индивидуализация на услугата във фактурата и представения договор. На основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати счетоводните разходи по тази фактура. Решаващият административен орган е приел, че спорът относно осъществяването на доставки по смисъла на ЗДДС се явява преюдициален относно правилното определяне на задълженията за корпоративен данък. При осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, жалбата на търговското дружество е отхвърлена ката неоснователна. Първоинстанционният съд е съобразил влезлите в сила ревизионни актове, издадени по отношение на търговското дружество, с които са установени задължения за ДДС, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит. Това обстоятелство е формирало изводите на съда за правилност на ревизионния акт, изменен с решението на решаващия административен орган по отношение на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО. Първоинстанционният съд е приел, че изискването за реално осъществени стопански операции се съдържа и в чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. При съобразяване на обстоятелството, че подобни стопански операции не са били осъществени по отношение на двете търговски дружества, посочени като доставчици, то не може да се счита, че разходите са документално обосновани. Приел е, че в счетоводството на дружеството са извършени неверни счетоводни записвания в резултат на това неправилно са завишени отчетените разходи за 2018 г., което обуславя извода за законосъобразност на извършеното с ревизионния акт увеличение на финансовия резултат със стойността на отчетените като разход доставки по фактури, които реално не са осъществени. Прието е, че с издаването на ревизионния акт в частта по ЗКПО е отстранено влиянието на тези разходи върху финансовия резултат на ревизираното лице, на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, като стойността на процесните фактури не е съобразена. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Правилни са утановяванията на първоинстанционния съд по отношение на фактите. Установено е, че с ревизионен акт Р-22002219003147-091-001/02.12.2019 г., който е влязъл в сила е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Езир ЕООД. Установено е, че Мар Саба ЕООД е осчетоводило разходи по 9 фактури, издадени от Бултранс 2018 ЕООД, с посочен предмет на доставката транспортни услуги, биомаса и почистване на биоразградими отпадъци. Установено е, че на дружеството е издаден ревизионен акт Р$22000119001547-091-001/17.10.2019 г., с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Ревизионният акт е отменен частично с решение 12933/16.12.2021 г., постановено по адм.д. 6102/2021 г. по описа на Върховния административен съд, като същият е потвърден в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура 1/01.12.2018 г. с предмет на доставката почистване на биоразградими отпадъци. Първоинстанционният съд правилно е съобразил обстоятелството, че с влезли в сила ревизионни актове е установено, че доставките по процесните фактури не са реално осъществени. С чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството е създадено задължение за предприятията да осъществяват текущо счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции. Документално обоснован е разходът по първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция чл. 10, ал. 1 ат Закона за счетоводството. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за счетоводството, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Отсъствието на такава обоснованост е предпоставка декларирания разход да не бъде признат за данъчни цели чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Фактурата е първичен счетоводен документ при съобразяване на обстоятелството, че регистрира за първи път стопанската операция. чл. 4, ал. 2 от Закона за счетоводството. Предвид влезлите в сила ревизионни актове, с които е установено, че доставките по процесните фактури не са реално осъществени, следва извода, че не е налице вярно отразяване на стопанската операция. Документално необоснованите разходи формират данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 от ЗКПО и преобразуването с тях е дължимо. Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. По този начин непризнаването на разходите формира данъчна постоянна разлика по смисъла на чл. 23, ал. 1 от ЗКПО. С този разход правилно е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството, за целите на определянето на данъчния финансов резултат. По този начин пропускът на данъчно задълженото лице да преобразува счетоводния финансов резултат с данъчните постоянни разлики, е преодолян с издаването на ревизионния акт. Наличието на фактури не е достатъчно, за да бъдат признати документираните с тях разходи аргумент от чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството принцип на съдържанието пред формата. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника по спора, като претендирания размер е 4510, 58 лв. Претендираните разноски от ответника включват и възнаграждение за юрисконсулт за първата съдебна инстанция в размер на 4510, 58 лв. с решението си първоинстанционния съд е присъдил разноски в полза на Националната агенция за приходите в размер на 300 лв., като съобразно мотивите на решението е отчел фактическата и правна сложност на спора. В тази част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. Възражението за прекомерност на претендираните разноски пред тази съдебна инстанция е основателно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт пред тази съдебна инстанция в размер на 1000 лева. Съобразява се обстоятелството, че както фактите по спора, така и правните изводи са обусловени от влезли в сила ревизионни актове. Съобразява се и обстоятелството, че процесуалното поведение на процесуалния представител на ответника по спора се е изразило в участието му в едно съдебно заседание, по време на което е направено изявление, че първоинстанционното решение е правилно, и е представен списък на разноските. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение