Решение № 12308 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници (АМ), чрез упълномощения главен юрисконсулт Ж. Савова, срещу Решение 2785 от 25.04.2024 г., постановено по адм. д. 5863 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на Тандем 1 ЕООД, с ЕИК 175015871 е отменено Решение 32-188958 от 19.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към АМ, с което за стока по митническа декларация (МД) MRN 20BG001008019399R8 от 14.04.2020 г. е определена митническа стойност в размер на 7006,48 лв., в резултат на което са взети под отчет и са определени за досъбиране задължение за вносно мито в размер на 420,65 лв. и задължение за данък върху добавената стойност по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 925,43 лв., ведно с лихви за забава. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага становище, че в случая не били налице доказателства в подкрепа на коректността на декларираната цена на автомобила съгласно приложената към МД фактура, като договори, поръчки, оферти или търговска кореспонденция. Оспорва извода на първоинстанционния съд за неправилно прилагане от страна на митническа администрация на метода по чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) 952/2013, МКС). Поддържа съображения, че полученият от канадските митнически власти отговор има качеството на надлежно изготвен официален документ, обосноваващ възникналите у администрацията основателни съмнения относно декларираната стойност на автомобила, поради което било невъзможно прилагането на основния метод на договорната стойност на стоката. Твърди, че представената към МД фактура представлявала частен диспозитивен документ и не била годна да обоснове несъмнен и еднозначен извод за извършена покупко-продажба на процесния автомобил. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго такова за отхвърляне на жалбата срещу спорния административен акт. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - Тандем 1 ЕООД, чрез адв. Й. Увалиев, оспорва касационната жалба в представена по делото писмена молба с характер на писмен отговор. Излага аргументи в подкрепа на обжалваното първоинстанционно решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, като представя доказателства за заплащането му. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не изпраща представител. Представителят на Върховната прокуратура представя писмено становище за основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение 32-188958 от 19.05.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас към АМ. С него, на основание чл. 29 МКС, чл. 19, ал. 7 и чл. 19б от Закона за митниците (ЗМ), чл. 59 АПК, чл. 74, пар. 3 МКС, чл. 85, пар. 1 МКС, чл. 77 МКС, чл. 105, пар. 3 и пар. 4 МКС, чл. 114 МКС, чл. 55, ал. 1 ЗДДС, чл. 56 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 ЗДДС, административният орган е определил митническа стойност (МС) от 7006,48 лв. за стоката по МД MRN 20BG001008019399R8 от 14.04.2020 г., с описание употребяван пътнически автомобил - катастрофирал: марка: ACURA, модел: TLX, тип: TLX, първа рег: 01/01/2015; цвят: BLUE; р. обем: 3500; д-тел: няма данни, шаси 19UUB3F7XFA803145, внос от Канада и е взел под отчет и начислил за досъбиране в тежест на Тандем 1 ЕООД задължение за вносно мито в размер на 420,65 лв. и задължение ДДС в размер на 925,43 лв., ведно с лихви за забава. Въз основа на приобщените по делото доказателства, от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че с писмо от канадските митнически власти Canada Border Service Agency е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, измежду които фигурирала и процесната стока. От така предоставената информация било установено несъответствие между декларираната при износ цена на автомобила, която била посочена в размер на 5800,00 канадски долара, и декларираната в МД митническа стойност в размер на 2800,00 лв. Констатираното разминаване мотивирало администрацията да приеме, че са налице основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и относно елементите, които се прибавят към нея при определяне на МС. Във връзка с това от настоящия ответник по касация били изискани за представяне в 30-дневен срок допълнителни доказателства от вносителя за потвърждение на декларираната цена, като в дадения срок дружеството представило становище, ведно с фактура (приложена и към МД), както и банково извлечение. От извлечението митнически власти установили транзакция по заплащане на стойността на фактурата, за която обаче приели, че не съответства на уговорения метод за плащане Prepayment (предплащане), като на база на това формирали извод, че са налице и други плащания. Прието било също така, че липсват данни за разходите за транспорт на автомобила до въвеждането му на територията на ЕС. При тези констатации митническата администрация приела, че са налице основания за определяне на нова стойност на автомобила в размер на левовата равностойност на декларираната износна стойност на автомобила или сума в размер на 7006,48 лв., от които 6321,17 лв. продажна цена и транспортни разходи в размер на 685,31 лв., съобразно налични данни в митническата база данни МИС3А. На вносителя било връчено съобщение, с което бил уведомен за определената нова митническа стойност на автомобила и установените в тази връзка допълнителни задължения за досъбиране, като му е дадена възможност за становище в 30-дневен срок, от която същият се възползвал. Процедурата приключила с издаване на спорното митническо решение, надлежно връчено на задълженото лице. При така установеното от фактическа страна съдът направил извод за основателност на оспорването и отменил спорното митническо решение. Приел, че то е издадено от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 1 ЗМ и чл. 29 МКС, в пределите на териториалната, материалната и персонална компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с целта на закона. Спазена била изискуемата форма и били изложени мотиви от фактическа и правна страна. Направил извод обаче, че то е издадено в противоречие с материалния закон - основание за неговата отмяна. Съдът съобразил приложимите разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 и относими решения на съда на Европейския съюз (СЕС). Приел, че митническата администрация не е доказала надлежно наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) /2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), каквато тежест носи и не взела предвид представен с МД оценителен доклад, съобразно който действителната стойност на автомобила била 2800,00 лв. Съдът изложил съображения, че получената информация от чуждестранните митнически власти не била достатъчна, за да породи съмнения в декларираната вносна стойност, тъй като страните по сделката имали право да уговорят стоката да бъде продадена на друга цена, което не било в противоречие с условията на пазарната икономика. Не било такова основание и липсващата търговска кореспонденция. Общоизвестен факт бил, че митническата и данъчна система на Канада били изключително строги, но също и че стойността на автомобилите канадско/американско производство била значително по-ниска от разпространените там европейски модели. Съдът приел, че задълженото лице предоставило всички документи, с които разполага, съдействало на митническите органи, представената фактура съдържала необходимите реквизити, а липсата на договор не било основание в подкрепа на позицията на администрацията. В заключение съдът приел, че декларираната стойност по процесната МД е действителната стойност на стоката, тъй като съответства на всички предоставени по делото търговски, транспортни и други документи. Поради това достигнал до извод, че актът е издаден при допуснато процесуално нарушение, тъй като съмненията на администрацията не били мотивирани, което според Решение на СЕС по дело С-29/2013 г. води до неговата незаконосъобразност. По тези съображения първоинстанционният съд постановил решението, предмет на контрол. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. Методите за определяне на митническа стойност на стоките са регламентирани по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Съгласно чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от пар. 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 следва да са налице условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, пар. 1 МКС. Съгласно чл. 70, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Както се посочи, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, пар. 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, те могат да отхвърлят декларираната цена. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, първоинстанционният съд правилно е възприел, че в случая не са осъществени предпоставките по чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. По делото не се налични доказателства, от които да се установява действително платена или подлежаща на плащане цена на стоката, различна от декларираната в МД договорна стойност, което обстоятелство да създаде основателно съмнение относно размера на декларираната в МД стойност. Правилен е изводът на съда, че отсъствието на други съпътстващи МД документи за установяване стойността на стоката, освен приложената фактура, не представлява аргумент за отричане на декларираната договорна стойност. Разпоредбата на чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 предвижда фактурата като единствен необходим придружаващ документ във връзка с деклариране на тази стойност, като нито в националното, нито в съюзното право съществува изискване този счетоводен документ да е подписан или подпечатан. По делото са представени и доказателства за извършено плащане по процесната фактура, които администрацията е направила опит да обори чрез несъстоятелнo придаване на използвания във фактурата термин предплащане на смисъл на частично авансово плащане. Правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, че приложеният към МД оценителски доклад, изготвен от независими оценител, представлява допълнително доказателство в подкрепа на реалността на декларираната стойност, което не е разгледано или оборено от администрацията. Същевременно, на представената от дружеството доказателствена съвкупност митническите органи противопоставят единствено получена по линия на международното сътрудничество информация относно декларираната износна стойност на стоката, която представлява производно доказателствено средство, което не следва бъде кредитирано с по-голяма стойност от наличния по преписката първичен документ. В този смисъл принципът на непосредственост в доказването препятства подмяната на първични доказателства с производни такива. От изложеното следва, че възникналите у администрацията съмнения са необосновани и незаконосъобразно е отречена декларираната от вносителя договорна стойност. В допълнение на изложеното, констатира се, че при издаване на спорното решение администрацията не е мотивирала надлежно изключването на всеки един от четирите метода по чл. 74, пар. 2 МКС, поради което не е възникнало необходимото условие за прилагане на метода по чл. 74, пар. 3 МКС. Установяванията на митническия орган подлежат на доказване във всеки конкретен случай и по отношение на всеки от методите. В този смисъл не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от предходно изброените методи по Регламент (ЕС) 952/2013 г. направеното в административния акт общо позоваване, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, пар. 2, б. а) и б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. не се установяват приети договорни стойности на стоки по зададени критерии за периода между 14.01.2020 г. и 14.04.2020 г. относно автомобили с идентични или сходни характеристики, при цитиране на зададените в чл. 1, пар. 2, т. 4 и т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дефиниции за идентични стоки и сходни стоки. Митническите органи не са уточнили нито какви точно справки са направили, нито в коя база данни, нито са обсъдени получените резултати от тези справки, а извлечения от самите справки отсъстват по делото. От друга страна, приложението на резервния метод по чл. 74, пар. 3 МКС в случая също се явява незаконосъобразно. Приемането на нова митническа стойност, равна на декларираната при износ към канадската митническа администрация противоречи на заложената в чл. 144, пар. 2, б. д от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 забрана, която изключва митническата стойността да се базира на цените за износ в трета държава. В допълнение, получената по линия на международно сътрудничество информация не може да се третира като данни, които са налични на територията на Съюза по смисъла на чл. 74, пар. 3 МКС. Митническият орган е излязъл извън рамките на разумната гъвкавост, приемайки митническата стойност равна на установената в страната на износа. В заключение на гореизложеното, като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от ответника по касация и представените доказателства, АМ следва да бъде осъдена да заплати в негова полза разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в доказания размер от 400,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение