Решение № 11324 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3048/2013 г.

Решение № 11324 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3048/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от началника на СГКК - Варна, а втората от Стефан Златанов Златанов, Мария Борисова Петрунова и Александър Савов Петров против Решение № 2344/05.10.2012 г., постановено по адм. д. № 1308/2012 г., на Административен съд-Варна. С доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост на постановеното решение се иска неговата отмяна, като началника на СГКК претендира и направените по делото разноски. Ответниците- Мариянка Колева Кръстева, Мария Стоянова Райнова, Павел Стамов Вълканов, Мария Иванова Демирева, Юлия Димитрова Душева, Галина Димитрова Дулева, Павел Янков Павлов, Пенка Василева Ганева, Таня Василева Сарандева, Невянка Христова Желева, Ваня Георгиева Димитрова, Георги Илчев Панайотов, Николай Георгиев Хаджиколев и Симеон Борисов Петров, чрез своя процесуален представител, намират касационните жалби за неоснователни и претендират направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение намира, че жалбите са допустими, а разгледана по същество са НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение административния съд е отменил Заповед № КД - 14 - 03-4/07.01.2009 г. на началника на СГКК-Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, състоящо се в нанасяне на нов обект - ПИ с идентификатор 10135.5510.742, промяна в границите на съществуващ обект в КККР - ПИ с идентификатор 10135.5510.655, както и заличаване на обекти с идентификатори - 10135.5510.655.1 и 10135.5510.655.2. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че при издаването на оспорения административен акт е нарушен материалният закон и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Развил е доводи за погрешно приложен ред за изменение на кадастралната карта по чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, вместо приложимия в конкретния казус ред по чл. 62, ал. 3 от цитираната наредба. Решението е правилно. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. Констатацията за наличие на спор за материално право е правилна. В нарушение на материалния закон административният орган е изменил кадастралната карта позовавайки се на влязло в сила решение от 10.02.1995 г. постановено по гр. дело № 34а/2004 по описа на Варненски окръжен съд. Видно от цитираното съдебно решение, то няма сила на пресъдено нещо върху всички заинтересовани страни в административното производство по изменение на картата, което е основание да бъде приложен редът за изменение по чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - чрез подписване на акт за непълноти и грешки от всички заинтересовани страни. В случая акт за непълноти и грешки не е подписан от заинтересованите лица, което е индиция за спор за материално право, поради което единствената възможна последица е била постановяване на отказ от административния орган. Издавайки Заповед № КД-14-03-4/07.01.2009 г. на началника на СГКК Варна, административният орган е нарушил материалният закон и правилно Административен съд Варна е отменил процесната заповед. С оглед гореизложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Ответниците са направили искане за присъждане на направените по делото разноски, но предвид липсата на доказателство за реалното им извършване, претенцията им следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,