Решение № 5695 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9085/2011 г.

Решение № 5695 от 20.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9085/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП срещу решение № 184 от 6.06.2011 г., постановено по адм. дело № 1038 от 2010 г. на Великотърновския административен съд, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 04001002029 от 9.09.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 467 от 15.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - град Велико Търново, с който на "Дивекс" ЕООД е начислен ДДС в размер на 5227,04 лв. за данъчния период м. август 2009 г. за декларирана, но неосъществена вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е допуснал нарушения при преценката на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на "Дивекс" ЕООД срещу ревизионния акт. Ответникът - "Дивекс" ЕООД, представляван в съдебно заседание от управителя Иван Иванов, изразява становище за неоснователност касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Велико Търново, е бил РА № 04001002029 от 9.09.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 467 от 15.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, с който на "Дивекс" ЕООД е начислен ДДС в размер на 5227,04 лв. за данъчния период м. август 2009 г. за декларирана, но неосъществена ВОД на 22,960 т захар на стойност 26 135,21 лева. За да отмени ревизионния акт, първоинстанционният съд е приел, че ВОД на процесната стока действително е осъществена по повод издадената от ревизирания субект фактура № 00000145 от 27.07.2009 г. на "Romangrana Treiding" SRL - Румъния, с VIN. № RО221046690. Съдът е приел за безспорно между страните по делото, че страните по доставките са с регистрация по ДДС. Анализирайки доказателствата по делото, съдът е приел за установен факта на транспортирането на стоките от ревизираното дружество до Румъния и в подкрепа на това е представената по делото ЧМР-товарителница с оглед разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Налице е позоваване в съдебното решение и на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според чл. 9 от която договорът за превоз на товар се установява с товарителница, която трябва да бъде подписана и от изпращача и превозвача. Относно подписа на получателя, според разпоредбите на конвенцията, съдът е приел, че наличието му в ЧМР няма доказателствено значение по отношение на самия транспорт - арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от конвенцията. Относно констатациите на ревизията за непредставени документи от превозвача "Тунчеви" ООД първоинстанционният съд е счел, че те не са от част от задължителните документи според ЗДДС за доказването на ВОД. Налице е позоваване в съдебното решение на делото "Teleos", С- 409/2004 г. Съдът се е позовал и на писмено потвърждение от страна на получателя "Romangrana Treiding" SRL за получаването на стоката, а така също и на обстоятелството, че ВОП на процесната стока е била декларирана от румънското дружество в подадената VIES-декларация. За да отмени ревизионния акт, съдът е кредитирал и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, според което по счетоводните регистри на жалбоподателя за процесния период са налице осчетоводени разходи за извършен транспорт на стока - захар, до Букурещ, Румъния, съгласно издадена данъчна фактура № 0000000525 от 28.07.2009 г. от превозвача "Тунчеви" ООД - гр. Ямбол. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС регламентира ВОД и това е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Алинея 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС относно документите, с които се доказва ВОД. Уредбата относно документирането на ВОД е в чл. 45 ППЗДДС, съгласно т. 2, б. "а" от който законодателят е предвидил алтернативно или транспортен документ, или писмено потвърждение от получателя на стоката, че е достигнала до него. В процесния случай е представен транспортен документ и това е ЧМР-товарителница. Последната е подписана от изпращача - доставчика, който е ревизираното дружество, от получателя и от превозвача. С полагането на подпис и печат от получателя, което не е задължително съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), според които подписът на получателя не лишава частния документ от доказателствена сила, когато са изпълнени всички останали изисквания на конвенцията, а те са: товарителницата да е изготвена в три оригинални екземпляра и да е подписана от изпращача и от превозвача, тези изисквания са изпълнени в настоящия случай. Правилно първоинстанционният съд е приложил чл. 9 от конвенцията, според който товарителницата има доказателствена сила по отношение на условията на договора, в това число датата и мястото на съставяне на документа, на товарене на стоки и на местополучаването им. В този смисъл правилно съдът се е позовал на делото "Teleos", С-409/2004 г. на СЕО (със сегашно наименование СЕС) в Люксембург. Предвид събраните по делото доказателства обоснован е изводът, че стоките са транспортирани в Румъния, където са получени от румънското дружество, като точното местоназначение и датата и часът на разтоварване не са факти, чието доказване да е необходимо, за да е налице извършена ВОД съгласно българското законодателство. Нещо повече, според чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС изискването да се представи транспортен документ е алтернативно на писменото потвърждение за получаване на стоките. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата, до доказване на противното (което в случая не е доказано от касатора), удостоверява условията на договора и получаването на стоката, а нередовността на товарителницата, на основание чл. 4 от същата конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на договора за превоз. Тоест непопълването на отделни клетки, което в случая е ирелевантно при преценката на относимите към правния спор факти, не води до загуба на доказателствената сила на товарителницата, както твърди касаторът. На следващо място следва да се посочи, че дори да се приеме, че процесната товарителница като частен документ не установява с обвързваща сила правно релевантните факти - поради липса на някои от реквизитите им, то с оглед наличието на второто условие за признаване на осъществения транспорт следва да се приеме, че е налице реализиране на вътреобщностната доставка. Това е потвърждението от "Romangrana Treiding" SRL, в което се твърди, че фирмата е получила стоките по издадената фактура. Същото съдържа данни за получател и изявление за факта на получаването и не е оспорено от приходната администрация. Същото е годно доказателство по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. Съдът правилно се аргументира и с факта, че безспорно е установено, че получателят е декларирал осъществената доставка в подадената от него VIES-декларация. Относно оплакванията на касатора, че няма убедителни доказателства, че превозът на товара е извършен от посочената в товарителницата фирма - "Тунчеви" ООД, законосъобразни са изводите на административния съд, че ЗДДС не изисква допълнителни доказателства за транспортиране на стоката, тъй като чл. 45, т. 2 ППЗДДС категорично посочва документите, които трябва да са налице, за да се приеме, че е налице ВОД. Следва да бъде отбелязан фактът, че в счетоводните регистри на ревизираното лице са отчетени разходи за транспорт от фирма "Тунчеви" ООД. Предвид изложеното решението не страда от посочените от касатора пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд - първо отделение,