Решение № 7236 от 27.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4580/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директор на Дирекция Качество на процедурата за международна закрила в Държавна агенция за бежанците при МС срещу решение 2034 от 20.02.2025 г. постановено по адм.д.2917 по описа на Административен съд гр.Варна за 2024 г. С атакуваното решение е прогласен за нищожност на писмо с рег.КП-04-453 от 11.11.2024 г. на Директора на дирекция Качество на процедурата за международна закрила в Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. Касаторът твърди, че решението е неправилно и са налице всички предвидени основания по чл.209, т.3 АПК за неговата отмяна. Неправилно съдът е приел, че писмото представлява постановен отказ за образуване на производство по предоставяне на международна закрила на С. С. по подадена от него молба, поради което е следвало да бъде издадено от Председателя на ДАБ . Възразява се и срещу изводите на съда, че щом търсещият закрила попада в кръга на лицата обхванати от действието на въведената временна закрила в Република България и към момента на подаване на заявлението за предоставяне на международна закрила, временната такава не е прекратена или отнета, то трябва да се прекрати производството по предоставяне на международна закрила. В Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ няма ограничения в правото на търсещите закрила да изберат дали да кандидатстват за незабавна временна закрила или да търсят индивидуална международна такава. Този извод произтича от чл.39, т.5 ЗУБ, според който чужденец, ползващ се от временна закрила, подаде молба за предоставяне на международна закрила, не може да се ползва от правата на чужденец в производство за предоставяне на международна закрила. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че писмото представлява отказ и засяга правната сфера на лицето, напротив писмото има уведомителен характер и не следва да бъде разглеждано като индивидуален административен акт. Уведомителният характер на писмото се потвърждава от неговото съдържание, то има информативен характер и не съдържа задължително властническо волеизявление. С него администрацията само уведомява лицето за даден факт или обстоятелство, без да създава, изменя или прекратява права и задължения. По тези съображения, подробно обосновани в касационната жалба се иска решението да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Ответникът по касационната жалба С. С., чрез адв.Иларева в приложен по делото отговор я оспорва и намира, че е неоснователна. Излага подробни съображения защо обжалваното писмо съдържа белезите на индивидуален административен акт и поддържа, че с първоинстанционното решение правилно е прието, че същият е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Заявява искане решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за неоснователна, като твърди, че не са налице основания същата да бъде уважена. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с касационната жалба, приложените доказателства и обсъди твърденията на страните във връзка с извършената проверка на съдебното решение по реда на чл.218, ал.1 и 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от съдебното решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Варна е било писмо рег.КП-04-453 от 11.11.2024 г. издадено от Директор на дирекция "Качество на процедурата за международна закрила , с което на С. С., гражданин на Украйна роден на [дата]. е указано, че предвид предоставената му временна закрила, молбата за предоставяне на международна закрила следва да бъде потвърдена пред ДАБ при МС, след изтичане срока на временната закрила, съгласно чл.68, ал.1, т.2 ЗУБ. При извършената проверка относно законосъобразността на обжалваното писмо съдът, приел, че по реда на чл.1а, ал.1-3 ЗУБ, РБ предоставя по реда на този закон международна и временна закрила. Режимът на предоставяне на двата вида закрила е различен и се осъществява при различни правила. ЗУБ прави ясно разграничение между чужденец с предоставена временна закрила и чужденец, търсещ международна закрила, т.е. такъв който жела да придобие статут на бежанец или хуманитарен статут. С решение 144/10.03.2022 г. изменено с решение 180/30.03.2022 г. МС на РБ, в изпълнение на Решение за изпълнение /ЕС/ 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г., е въвел временна закрила на всички украински бежанци на територията на страната с цел да получат достъп до правата и закрила в ЕС веднага, без да чакат и без да се налага да подават индивидуални молби до приемащата страна. Въпреки това съгласно чл.58, ал.7 ЗУБ, чужденец, ползващ се от временна закрила, има право да подаде молба за предоставяне на международна закрила и такава е подадена от С. С.. По тази молба следва да се произнесе Председателят на ДАБ съгласно чл.75 ЗУБ. Процесното писмо е подписано от Директора на дирекция "Качество на процедурата за международна закрила" в ДАБ, което обосновава нищожност на писмото, тъй като е издадено от некомпетентен орган. Освен това е посочено, че писмото е издадено и в нарушение на материалния закон чл.58, ал.7 ЗУБ, както и нормите на Директива 2001/55/ЕО, които не предвиждат подобни ограничения. Производството по предоставяне на международна закрила е било образувано въпреки чл.68, ал.1, т.2 ЗУБ, поради което е било необходимо да изяснят волята на лицето и от кой вид закрила желае да се ползва. По тези съображения е прогласена нищожността на писмото, а преписката е изпратена на административния орган за продължаване на производството по предоставяне на международна закрила. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че писмо рег.КП-04-453/11.11.2024 г. е административен акт и подлежи на съдебен контрол. Макар да не е изложил конкретни мотиви защо приема писмото за административен акт, съдът е разгледал подадената срещу него жалба и го е прогласил за нищожен. Настоящата инстанция не споделя този извод на решаващият състав на Административен съд гр. Варна и намира, че същият се е произнесъл по недопустима жалба поради липса на годен за оспорване административен акт / чл. 159, т. 1 от АПК/. Оспореното писмо има уведомителен характер и с него не се формира нито положителен, нито отрицателен краен акт, който да е годен предмет на обжалване. С писмото не се създават права и/или задължения за граждани и организации, нито се засягат техни законни интереси. Обосновано касаторът сочи, че с писмото се уведомява чуждият гражданин, че молбата му ще бъде разгледана при осъществяването на бъдещо събитие изтичане срока на предоставения му временен статут. С писмото администрацията на ДАБ не се е произнесла по направеното от С. С. искане за предоставяне на международен статут, а му е предоставила информация кога ще бъде възможно произнасяне и какви действия следва да предприеме. На съдебен контрол би подлежал евентуалния краен акт, с който приключва производството по подаденото искане рег. УРИ 365000-72732/28.10.2024 г. от С. С. и той следва да бъде издаден от Председателя на ДАБ. Неоснователно се приема в оспорения съдебен акт, че писмото представлява отказ да бъде разгледана молба рег. УРИ 365000-72732/28.10.2024 г. подадена от С. С.. В него не се съдържа властническо волеизявление по искането. Напротив само е отложено във времето произнасянето във връзка с това искане. Отлагането е направено във връзка с предвиденото и в ЗУБ ,и в Директова 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г., че временният статут не е пречка да бъде поискана международна закрила, но това трябва да се случи след изтичане срока на временната закрила / чл.17, т.2 от Директивата/. Изводите на съда, че е образувано вече административно производство с подаването на искането и по него се дължи произнасяне са в противоречие с чл.65, ал.1, т.2 ЗУБ. Нормата предвижда, че административното производство се счита образувано от момента на прекратяване на временната закрила. Това условие е обяснено с писмото на потърсилия закрила чужденец и му е указано какви действия следва да предприеме в последствие, за да бъде разгледана молбата му. Не може да бъде споделено и поддържаното в отговора на касационната жалба от процесуалния представител на С. С., че разпоредбата на чл.65, ал.1, т.2 ЗУБ противоречи на чл.17 и чл.19 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г. Нормите на съюзното право предоставят възможност на държавите членки да определят реда, при който се предоставя възможност на чужденците с временна закрила да поискат международна такава и в ЗУБ почти дословно е повторена разпоредбата на Директивата.Освен това по никакъв начин с прогласеното за нищожно писмо не се засягат права на чуждия гражданин, няма данни производството във връзка с подаденото искане да е прекратено или по друг начин да е препятствано неговото развитие, само е посочено при какви условия то ще бъде разгледано. Неоснователно е и посоченото в отговора по касационната жалба, че разпоредбата на чл.62, ал.1, т.2 ЗУБ е в противоречие с нормите на чл.6 и чл.31 от Директива 2013/32/ЕС /Процедурна директива/ и чл.18 от Хартата на основаните права на ЕС. Процедурната директива предвижда правила и срокове за разглеждане на постъпилите искания за международна закрила. В цитираните норми се дават указания до държавите членки за разглеждане на молби, но без наличие на предоставен временен статут. Указаните срокове и правила са с цел бързина на производството и гарантиране положението на бежанците. При наличието на предоставена временна закрила, чужденецът се ползва от нея и възможностите, които му предоставя в съответната държава. С Директива 2001/55/ЕО е предвидено, че молбата може да бъде подадена и при наличие на временен статут, но се разглежда след изтичане на срока му, както е посочено и в уведомителното писмо на ДАБ. Това не противоречи на предвиденото от Директивата, тъй като в чл.19 от нея е предвидено, че държавите членки могат да предвидят, че статутът на ползващия се с временна закрила не би могъл да се съчетава едновременно с този на кандидатстващия за статут на бежанец, докато трае разглеждането на молбата . В този смисъл е и нормата на ЗУБ и съгласно тези разпоредби на европейското и националното право е указано на С. С., че разглеждането на молбата му за международна закрила ще бъде извършено след изтичане срока на предоставената му временна такава. От своя страна чл.18 Хартата на основните права на ЕС, сочи с кои международни актове и актове на ЕС, се гарантира убежище на нуждаещите се лица. С нея не се създават конкретни задължения, за да се приеме, че нормата на ЗУБ пряко й противоречи. По тези съображения обжалваното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и подадената срещу него жалба е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба, Административен съд гр. Варна е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а подадената жалба да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховен административен съд, състав на осмо отделение,