Решение № 14346 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2010 г.

Решение № 14346 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6614/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Началника на Митница-Свиленград моли да бъде отменено решение № 201/07.04.2010 г. по адм. д. № 59/2010 г. на Хасковския административен съд, с което е отменено решение № 25/02.09.2009 г. на началника на Митническо бюро-Хасково, потвърдено с решение № 8000-1030/30.09.2009 г. на началника на Митница-Свиленград като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в молба. Моли жалбата против решението на началника на Митническо бюро-Хасково да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба "Вегера" ООД по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 25/02.09.2009 г. на началника на Митническо бюро - Хасково, потвърдено с решение № 8000-1030/30.09.2009 г. на началника на Митница - Свиленград, с което е определено "Вегера" ООД да заплати 4717,72 лв. данък върху добавената стойност ведно с лихви. В мотивите си съдът е приел, че с ЕАД № 08BG003107Н0023130/01.09.2008 г. е оформен режим едновременно допускане до свободно обръщение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка за друга държава членка на ЕС - ВОД за круши, праскови с мъх и праскови без мъх с произход от Турция. Приложена е фактура № 106/01.09.2008 г. за продажба на стоките от "Вегера" ООД на "Роза фрукт" ООД - Румъния. Приложена е международна товарителница СМR за превоза на стоката до Букурещ, Румъния с изпращач "Вегера" ООД и получател - "Роза фрукт" ООД-Румъния. В клетка 24 от товарителницата за получател е посочено "PETUNIA COM"S. R. L. ILFOV - ROMANIA и е поставен печат на посочената фирма. Била е извършена повторна проверка по документи и митническите органи са приели, че не е доказано получаване на стоката в Румъния и на основание чл. 58, ал. 2 и 3 ЗДДС и чл. 45, т. 2 б. "а" ППЗДДС е определен данък върху добавената стойност за внасяне с лихви. В производството пред съда са представени международна товарителница от 1.09.2008 г. с получател на стоката "Роза фрукт" ООД - Румъния, заверена с подпис и печат на получателя на 2.09.2008 г., а също и приемо-предавателен протокол от 2.09.2008 г. с подпис и чета на получателя "Роза фрукт" ООД. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при допуснати съществени процесуални нарушения. По делото не са представени доказателства за спазване на процедурата по чл. 84л ЗМ и съдът е приел, че поради нарушенията й не е приложим чл. 84л ал. 3 ЗМ, според който фактическите констатации в доклада се смятат за истинни до доказване на противното. Приел е също, че решението е издадено в нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС, по който освободен от данък е вносът на стоки, извършен от регистрирано по закона лице, в транспортните документи за вноса е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка и вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. По чл. 58, ал. 2 ЗДДС, когато вносителят не се снабди с документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка до изтичане на календарния месец, следващ месеца на данъчното събитие, данъкът по вноса става изискуем от него. Съдът е приел, че по чл. 45, т. 2 б. "а" ППЗДДС за доказване извършването транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка са необходими транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоката, че стоката е получена на територията на друга държава членка. В съдебното производство е представена оригиналната товарителница и приемо-предавателен протокол от 2.09.2008 г., подписани от получателя "Роза фрукт" ООД и съдът е приел, че стоките са доставени на получателя в Румъния и не са налице основания, за да се приеме, че стоката е внесена в Република България, и за определяне на митническо задължение за внос на стоките. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Съдът е обсъдил възраженията и доводите на страните, и обосновано е приел, че е осъществена вътреобщностна доставка на стоките с получател "Роза фрукт" ООД-Румъния. Видно от доклада "Вегера" ООД е вносител по 159 ЕАД в проверявания период. Видно от преписката по грешка при митническото оформяне е приложена товарителница за същото количество и вид стоки, доставени на "PETUNIA COM"S. R. L. ILFOV - ROMANIA на 2.08.2008 г., докато процесният ЕАД е от 1.09.2008 г. В представената товарителница в съдебното производство за доставени идентични по вид и количества стоки на "Роза фрукт" ООД-Румъния в графа 24 е посочено, че стоката е доставена на румънската фирма на 2.09.2008 г. и правилно съдът е приел, че представената пред него товарителница касае процесния ЕАД и установява предаване на стоката на фирма в друга държава членка. В товарителницата за доставка на стоката на "Вегера" ООД в графа 13 е посочено, че стоката е предназначена за "Роза фрукт" ООД-Румъния, с което са изпълнени изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 6 б. "а - в" ЗДДС и законосъобразно съдът е приел, че е доказано осъществяване на вътреобщностна доставка в друга държава членки и наличие на основанията по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС за освобождаване на вноса от данък. Неоснователен е доводът на касатора, че след като не са представени доказателства за осъществената вътреобщностна доставка в срока по чл. 58, ал. 2 и 3 ЗДДС съдът неправилно е уважил жалбата. Двете алинеи на цитирания текст определят кога данъкът става изискуем, но не въвеждат забрана за установяване осъществяването на ВОД в по-късен момент. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски в размер 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,