Решение № 9119 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1130/2009 г.

Решение № 9119 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1130/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на министъра на околната среда и водите против решение от 18.11.2008 година, постановено по адм. дело № 10242/2008 година на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Пластмасови изделия" АД, със седалище град Средец, чрез пълномощника си оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспорената решение е отменена заповед № 314/29.05.2008 г. на основание чл. 11, т. 5 Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 49 ал. 1 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО) в частта й, в която "Пластмасови изделия" АД е задължено да заплати продуктова такса за опаковки за периода 01.01.2007 - 31.12.2007 година. Установено е било по делото, че с посочената заповед са определени лица, извършващи индивидуално изпълнение за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки, съгласно Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и НООО да заплатят продуктова такса за опаковки, поради това, че не са доказали изпълнението на задълженията за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки и или не са изпълнили целите по чл. 11, ал. 2 съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗУО. В посочената заповед под № 1 е посочен жалбоподателя Пластмасови изделия" АД. В мотивите на заповедта, отнасящи се до жалбоподателя административния орган е посочил, че последният е внесъл доклад с вх. № 26-00-488/18.02.2008 г., изготвен от регистриран одитор с № 80. В доклада била посочена постигната цел по оползотворяване по чл. 11, ал. 2, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗУО обща цел 38, 65%, от които рециклирани хартия и картон 38,97%, пластмаси 37,43%, метални 27,17%. В същия обаче не било посочено по кой международен одиторски стандарт е изготвен, като не били представени годишна справка декларация по чл. 10, ал. 7 от ПМС № 137/1999 г., за да бъдат удостоверени количествата пуснати на пазара опаковки по материали за 2007 г., респ. количествата опаковки, които жалбодателят е имал задължение да рециклира и оползотвори, не били посочени номерата на проверените от одитора документи, заведени в документооборота на дружеството. В одитния доклад не се съдържали и необходимите констатации за това дали в общото количество опаковки, пуснати на пазара на територията на Република България през 2007 г. са включени количествата опаковки на опаковани стоки от вътрешно общностно придобиване и констатации за извършена проверка от одитора на оригинал на попълнени приложения по образец, съгласно чл. 35, т. 1 - 4 НООО за оползотворяване на отпадъците от хартия и картон, пластмаса и метали. Със Заповед № РД-143/05.03.2008 г. министъра на околната среда и водите на основание чл. 11, т. 5 ЗООС , във вр. с необходимостта от преценка на информацията, съдържаща се в докладите по чл. 48, ал. 1 НООО на организациите по оползотворяване и производителите и вносителите на опаковани стоки, които индивидуално изпълняват задълженията си е наредил комисия с конкретно изброен състав да извърши проверка на представените доклади, за което да му представи доклад до 07.03.2008 г. В изпълнение на посочената заповед назначената комисия е изготвила доклад, в който относно одитния доклад на дружеството -жалбодател е констатирала, че са налице несъответствия между същия и отчетеното от проверките на РИОСВ Бургас, поради което е счела, че целта по чл. 11 ал. 2, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗУО не е изпълнена и е предложила Пластмасови изделия" АД да бъде включена в заповедта на министъра на околната среда и водите по чл. 49, ал. 1 НООО. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд са представени и приети като доказателства писмо от РИОСВ - Бургас № 392/23.01.2008 г., с което Пластмасови изделия" АД е поканено в срок до16.02.2008 г. да внесе в РИОСВ Бургас месечна декларация, съгласно приложение № 10 за внесени и/или пуснати на пазара опаковки и за размера на начислената продуктова такса през. м. 12.2007 г., както и на годишна справка-декларация за количествата опаковки по материали за 2007 г., изготвена по образец приложение № 11 от ПМС № 137. Поканени са и в същия срок да внесат копие от одитния доклад по чл. 48 НООО, ведно с приложенията. В писмото са посочени конкретно както приложенията които следва да бъдат приложени с одитния доклад, така и съдържанието на същия. Представени са два броя годишни справки декларации за количествата опаковки по материали № 1/16.01.2008 г. и № 2/16.01.2008 г и двете за периода 01.01.2007 - 31.12.2007 г., както и копие от констативен протокол № 0-8-27/26.02.2008 г. на РИОСВ Бургас, от които съдът е установил, че на 26.02.2008 г. РИОСВ - Бургас е извършила проверка на Пластмасови изделия" АД, при което са описани фактическите констатации и е дадено предписание дружеството да внесе в РИОСВ договора със Синтия" ООД Бургас, с който са продали на последната отпадъчна хартия и картон за оползотворяване. При така установената фактическа обстановка, при извършената проверка за законосъобразност на административния акт, тричленният състав на ВАС е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспорената през него заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата се по чл. 59, ал. 2 АПК форма, но като постановена при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, при което следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган с указания органът да изясни фактическата обстановка в пълнота, след което да се произнесе съобразно изискванията на чл. 49, ал. 1 НООО. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗУО, лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 24, ал. 2 от закона, отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от същия закон предвижда, че лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, заплащат продуктова такса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет, а съгласно ал. 2 - продуктови такси не се заплащат в случаите, когато лицата по ал. 1 докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците по наредбите по чл. 24, ал. 2 и по този закон. Редът за прилагане на чл. 36 ЗУО е регламентиран в гл. шеста от НООО, където в чл. 48, ал. 1 е предвидено, че производителите и вносителите на опаковани стоки, които извършват индивидуално изпълнение на задълженията си, до 15 февруари на текущата година, представят пред министъра на околната среда и водите доклад за предходната година, с фактически констатации, във връзка с изпълнението на техните задължения за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци по ЗУО и по Наредбата. Съгласно ал. 2 на чл. 48, докладът се изготвя от специализирано одиторско предприятие по изискванията, залегнали в Закона за независимия финансов одит. Според чл. 49, ал. 1 от НООО, министърът на околната среда и водите, до 10 март на текущата година, въз основа на информацията, съдържаща се в докладите по чл. 48, ал. 1, определя със заповед лицата, които заплащат продуктова такса, при неизпълнение на целите по чл. 11, ал. 2, съгласно сроковете по § 9 от ПЗР на ЗУО. Безспорно е било установено по делото, че жалбоподателя е лице, пускащо на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, с оглед на което същите отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за рециклиране и оползотворяване. Съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗУО, в случай, че изпълняват задълженията си индивидуално, лицата по ал. 1 - 2, както и всички техни дистрибутори, включително лицата, извършващи продажба на крайните потребители и производителя, са задължени да приемат обратно на мястото на продажбата или на друго подходящо място отпадъците, образувани в резултат на употребата на съответните продукти. Съгласно § 9, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗУО, прилагането на чл. 11, ал. 3 на закона е в постепенни, поетапно предвидени за постигане параметри, като изискването за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. е не по-малко от: 39 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се оползотворяват или изгарят в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията; 38 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки се рециклират; 12 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от пластмаса се рециклират; 33 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от стъкло се рециклират; 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от хартия и картон се рециклират, и 15 на сто от теглото на образуваните през същия период отпадъци от опаковки от метали се рециклират. След като с акта си административният орган е приел, че е налице неизпълнение на целите, в тежест на дружеството, извършващо посочената дейност е да установи и докаже изпълнението от своя страна, въз основа на което същото не следва да заплати продуктова такса. В случая фактическите констатации в заповедта са оспорени от жалбоподателите. При това оспорване правилно първоинстанционния съд се е позовал на доказателствата в приложената по делото административна преписка, в която се съдържа посочения в заповедта одиторски доклад, изготвен от регистриран одитор № 80 Марийка Тихолова от името на "СОП Бургас одитинг" ООД. В доклада се сочи, че същият е проведен в съответствие с професионалните изисквания на Международните одиторски стандарти и в частност със стандарта Одиторски ангажимент за изпълнение на договорени процедури, както и са изброени конкретно извършени процедури по проверка - на първични счетоводни документи; договори с организации за преработка на опаковки, образувани в резултат на пуснати от дружеството на пазара стоки и първични документи, свързани с тях; месечни справки декларации, относно изчисляване на продуктовата такса, съгласно изискванията на ПМС № 137/1999 г., изменено с ПМС № 144/2005 г., счетоводни регистри по чл. 9 ЗСч, информацията от които е включена в оборотната ведомост и годишния финансов отчет за 2007 г. и отчета за изпълнението на целите по чл. 11, ал. 2 ЗУО, ведно с приложения. В същото време са обсъдени и резултатите от назначената от министъра на околната среда и водите нарочна комисия, която е извършила проверка на представения одитен доклад, която е посочила липсата на изискуемите се от закона приложения към него, а също и обстоятелството, че от цитираните в одитния доклад данни за рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки и тегловни проценти за рециклирани отпадъци от опаковки не може да бъде направено заключение за изпълнението на целите по чл. 11, ал. 2 ЗУО, съгласно сроковете по § 9, ал. 1, т. 4 ПЗР на ЗУО. При тези противоречия между одиторския доклад и резултатите от проверката на назначената комисия, настоящата инстанция споделя изводите в оспореното решение, че в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК оспорената заповед е издадена без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. След като жалбодателят в нарушение на чл. 36, ал. 1 АПК не е представил посочените в специалния закон чл. 48, ал. 7 НООО доказателства, това не освобождава административния орган от задължението му да постанови акта си след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 48, ал. 6, т. 3 НООО, даваща възможност на министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице да изисква информация и доказателства и да извършва проверка на място за изпълнение на задълженията по ЗУО и по наредбата на лицата, които изпълняват задълженията си индивидуално, но същият не е сторил това, при което фактите, въз основа на които е издадена процесната заповед са останали неизяснени. Поради това правилно е прието наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Направените доводи в касационната жалба, че към датата на издаване на оспорената заповед посочените от тричленния състав норми на чл. 48 от НООО не са били влезли в сила, поради което съдът не може да се позовава на тях, са неоснователни. Действително посочените разпоредби са обнародвани след издаването на заповедта, но към момента на съдебния контрол от съда те са били действащи и правилно са обсъдени като приложими процесуални правила. Предвид изложеното, правилно оспорената заповед е отменена от първоинстанционния съд в частта й, в която е постановено жалбодателят да заплати продуктова такса за опаковки за периода 01.01.2007 - 31.12.2007 г. като постановена при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, и преписката върната на административния орган с указания да изясни фактическата обстановка в пълнота, след което да се произнесе съобразно изискванията на чл. 49, ал. 1 НООО. Оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав