Решение № 11633 от 08.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10285/2009 г.

Решение № 11633 от 08.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10285/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по повод на постъпила МОЛБА от Валентин Богданов Костадинов в качеството си на собственик и представител на ЕТ "ВАЛЕНТИН КОСТАДИНОВ ПИНГАРОВ" със седалище и адрес на управление с. Кулата, чрез адв. Анастасия Иванова Гебова, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение по адм. дело № 8625/2005 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставено в сила решение по адм. дело № 228/2003 г. по описа на Благоевградски окръжен съд. Молителят се позовава на ново писмено доказателство - влязла в сила на 27.01.2009 г. присъда на Окръжен съд гр. Благоевград, с която е оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26 , с чл. 20, ал. 3 НК. Моли решението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане от друг състав на Благоевградския окръжен съд. Ответниците - Митница Кулата и Регионална митническа дирекция, гр. София не заявяват становища по молбата за отмяна. Заинтересованата страна - ЕТ "Спиро Михайлов - Михаела" 95, гр. Петрич също не взема отношение. В производството по отмяната на влязло в сила съдебно решение законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК) , поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Молбата за отмяна е подадена от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 185/29.06.2005 г. от 28.06.2005 г. по адм. дело № 228/2003 г., на основание чл. 199, ал. 1, т. т. 5 и 7, чл. 202, ал. 1, т. 3, б. "а" и т. 4, б. "а", чл. 100 от ЗМ и чл. 42, ал. 1 от ЗАП, Окръжен съд - Благоевград ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров", представляван от Валентин Богданов Костадинов подадена против решение № В-23/06.03.2003 г. на Директора на РМД - София, с което е потвърдено Постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания № 67/23.10.2002 год., като неоснователна. С решение № 3617 от 4.04.2006 г. по адм. дело № 8625/2005 г., в производство по реда на чл. 33-40 от ЗВАС, във връзка с чл. 211и - 211к от Закона за митниците и чл. 131 - 132 ДПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Първо отделение ОСТАВЯ В СИЛА горното решение на Благоевградския окръжен съд. Решението на ВАС е постановено в касационно производство, поради което не подлежи на последващо обжалване и е окончателно и с постановяването му влиза в сила решението на първата съдебна инстанция, тоест това на Окръжен съд - Благоевград. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай в молбата за отмяна на Валентин Богданов Костадинов в качеството си на собственик и представител на ЕТ "ВАЛЕНТИН КОСТАДИНОВ ПИНГАРОВ" е заявено като основание чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба, решението подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Преценена на това заявено основание с оглед изложените по-горе принципни положения, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: Молителят твърди наличие на ново писмено доказателство и представя към молбата си за отмяна ПРИСЪДА № 353/2006 година на Окръжен съд - Благоевград, постановена по наказателно общ характер дело № 47/2005 г., от която се установява, че подсъдимият Валентин Богданов Костадинов (и други лица) е признат за невинен по конкретно описани обвинения, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 311, ал. 1 вр. с чл. 26 вр. с чл. 20, ал. 3 НК. Не е спорно обстоятелството, че присъдата е влязла в законна сила на 27.01.2009 година. Съгласно чл. 300 от ГПК (нов), който е аналогичен на разпоредбата на чл. 222 от ГПК (отм.), намиращ приложение по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За тези обстоятелства присъдата се ползва със сила на присъдено нещо. В този смисъл влязлата в сила присъда след приключването на съдебното производство по обжалването на административен акт може да се разглежда като "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Но това не е безусловно и във всички случаи, а единствено и само тогава, когато е налице тъждество между деянието, предмет на присъдата, и елементите на административния акт, който е предмет на разглеждане в съдебното производство по обжалването му. В случая не е налице такова тъждество. Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 67/23.10.2002 г. на Началник Митница Кулата има за предмет установяване на задължения на едноличния търговец в качеството му на солидарно отговорно гарантиращо лице съгласно разпоредбите на Закона за митниците (ЗМ) и Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ), а предмет на присъдата е) не (извършено документно престъпление във връзка с дейността на едноличния търговец като гарантиращо лице по ЗМ и ППЗМ. Тоест спорът в наказателното производство е бил свързан с въпроса дали при извършване на дейността като гарант търговецът е създавал и използвал документи с невярно съдържание, а въпросът, че такава дейност е извършвана, последица от която е ангажиране на отговорността с посоченото по-горе ППС, което е потвърдено с решение № В-23/06.03.2003 г. на Директор РМД - София не е бил спорен. Благоевградският окръжен съд и Върховният административен съд са приели, че ЕТ "Валентин Костадинов Пингаров" е отговорно лице за режима "транзит" по процесния внос на кафе, митническият режим не е приключен надлежно, поради което едноличният търговец носи отговорност за възникналите вносни митнически сборове. С представената присъда молителят е признат за невинен по обвинението, че в качеството си на длъжностно лице - собственик и управител на ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров", действайки при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител, умишлено е склонил подсъдимите Василка Гущерова, Марияна Димитрова и Камелия Янакиева - служителки в същата фирма, в качеството си на длъжностни лица в кръга на службата си, да съставят официални документи - ЕАД (единен административен документ) (описани в присъдата), като в клетки № 47 на посочените ЕАД-та са удостоверили неверни обстоятелства, изразяващи се в многократно намаляване на дължимите митнически сборове и създаване на реални условия те да бъдат гарантирани пред Митница Кулата и Митническо бюро Суходол към Митница "Аерогара София" с намалена обща банкова гаранция в размер на 30000 лева и с цел да бъдат използувани като доказателство за тия обстоятелства. Предвид тези съображения, новото писмено доказателство няма значение за решаване спора по делото, тъй като няма отношение към качеството отговорно лице по режима "транзит", придобито с попълване на данните на търговеца в клетка 50 на ЕАД и полагането на подпис в същата клетка от него, както и към обезпечаването от него на митническото задължение с обща банкова гаранция. С оглед изложеното, подадената молба за отмяна ще трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - Първа колегия,