Решение № 15362 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4693/2018 г.

Решение № 15362 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4693/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 146 от 09.03.2018 г., постановено по адм. д. № 95/2018 г. Административен съд – Монтана, втори състав, е отхвърлил жалбата на Л. Д. от [населено място] против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18 – 1808 – 000006 от 19.01.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 301 з-1411/. 7.06.2017 г. на директора на ОДМВР – Монтана, с която му е наложена принудителна административна мярка "Прекратяване на регистрацията на ППС – специален автомобил Фолксваген Крафтер" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца", и са отнети СРМПС №[номер] и 2 бр. регистрационни табели с номера [рег. номер на МПС] за установено с АУАН серия Д, № 387913 от 16.01.2018 г. административно нарушение по чл. 150 ЗДП. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Л. Д. от [населено място] В същата се прави оплакване за неправилност на решението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Монтана и да отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Ответният по касационната жалба началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Монтана не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Монтана е отхвърлил жалбата на Л. Д. от [населено място] против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18 – 1808 – 000006 от 19.01.2018 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 301 з-1411/. 7.06.2017 г. на директора на ОДМВР – Монтана, с която му е наложена принудителна административна мярка "Прекратяване на регистрацията на ППС – специален автомобил Фолксваген Крафтер" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца", и са отнети СРМПС №[номер] и 2 бр. регистрационни табели с номера [рег. номер на МПС] за установено с АУАН серия Д, № 387913 от 16.01.2018 г. административно нарушение по чл. 150 ЗДП. Изложени са мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма и в съответствие с материалния закон. Като спорно между страните е определено обстоятелството допуснато ли е нарушение на чл. 150 ЗДП/управляван ли е автомобилът от лице, което е правоспособно/, предвид възражението на жалбоподателя, че той не е управлявал автомобил, респективно, че е имал издадено валидно свидетелство за правоуправление. По отношение на спорния въпрос дали жалбоподателят е управлявал автомобила решаващият съд е приел, че това обстоятелство се установява от събраните по делото доказателства – съставения протокол за установяване на административно нарушение, както и показанията на двамата свидетели И. И. и И. Г.. Съдът е не е кредитирал показанията на свидетелите Ю. Й., Д. П., М. И., Ж. А. и С. Н., като е приел, че предвид близостта им с жалбоподателя същите се явяват заинтересовани в производството. По отношение на представеното от жалбоподателя удостоверение за правоуправление от Република Италия са изложени мотиви, е прието, че към момента на извършване на нарушение – 16.01.2018 г. жалбоподателят не е имал валидно издадено удостоверение за управление, като според представения картон на водача за лицето има влязло в сила наказателно постановление от 24.10.2017 г. за извършено нарушение по чл. 150а ЗДП. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Монтана е правилно и законосъобразно. В касационната жалба е посочено, че по отношение на решението на Административен съд Монтана са налице всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество основните оплаквания на касатора са за необоснованост, изразяващи се в това, че съдът неправилно е дал вяра на показанията на свидетелите И. И. и И. Г., като в същото време е игнорирал безпричинно показанията на останалите разпитани по делото свидетели, приемайки, че те са заинтересовани от изхода на процеса. На отделен ред се правят оплаквания за необоснованост на изводите на съда относно обстоятелството, че жалбоподателят е притежавал валидно издадено свидетелство за правоуправление от Република Италия. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: С оглед на оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е определил като спорни две обстоятелства по делото – дали жалбоподателят е управлявал на посочената дата и част автомобила, или същият е бил управляван от друго лице, алтернативно, ако се приеме, че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, дали същият е бил правоспособен водач, т. е. притежавал ли е валидно издадено свидетелство за правоуправление. Дадените отрицателни отговори на спорните въпроси от страна на административния съд са логически обосновани на фактите и доказателства по делото и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Доколкото по отношение на първия факт са били събрани две групи свидетелски показания, които взаимно си противоречат, съдът е бил изправен пред дилемата коя от тях да кредитира. Изложените мотиви в тази насока относно кредитиране на първата група свидетелски показания – тази на свидетелите И. И. и И. Г. са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Преценката на свидетелските показания е извършена при условията на чл. 172 ГПК, съобразявайки заинтересоваността на лицата от всяка една от двете групи. Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя относно изводите на съда, че той е бил неправоспособен водач. Въпросното свидетелство от Република Италия е с дата на издаване 20.02.2018 г., от което следва, че към 16.01.2018 г. Л. Д. не е бил правоспособен водач. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд – Монтана е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение