Решение № 7543 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2018 г.

Решение № 7543 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8780/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Иванов с адрес в [населено място] чрез процесуален представител адвокат Н. Еленков против решение № 552 от 11.05.2018 г. на Административен съд София област по адм. дело № 28/2018 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1012-22-221#1/21.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ София област. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София област не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 21, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане с които се отказва изменение на размера на пенсията като функция и от дохода реализиран по втори трудов договор със същия работодател и осигурител Община Ботевград за периода 1.12.1987 г. - 31.12.1989 г. възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Административният съд е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна и като такава я е отхвърлил. При безспорност на фактите относно полагания труд по втори трудов договор, по който бил осигуряван за всички осигурителни случаи и основен трудов договор, също осигуряван за всички осигурителни случаи в хипотезата на чл. 34 от приложимия към момента на полагането на труда Правилник за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги/отм/ съдът е приел, че осигуряването по втория тредов договор е само за трудова злополука и вноските за останалите рискове са недължимо пратени, поради което съгласно чл. 34, ал. 2 от Правилника размера на пенсията се изчислява от трудовото възнаграждение за основната работа, като получените трудови възнаграждения за работата по трудовия договор за допълнителен труд не се вземат предвид. При тези фактически и правни констатации е постановено решението. Решението е правилно. Предвид установените факти, първоинстанционният съд правилно е приел, че относно спорните правоотношения намира приложение Правилника за колективната и личната трудова дейност на гражданите за допълнително производство на стоки и услуги /приет с ПМС № 35 от 5.06.1987 г., обн., ДВ, бр. 48 от 23.06.1987 г., отм., бр. 99 от 16.11.1999 г., в сила от 16.11.1999 г. /. Според чл. 34, ал. 1 от посочения правилник, работниците и служителите, когато работят по трудов договор за допълнителен труд, се осигуряват само за трудова злополука, ако по основното си трудово правоотношение работят при пълно работно време и са осигурени за всички осигурителни случаи /изр. първо/; когато по основното си трудово правоотношение работниците и служителите са били заети за част от законоустановеното работно време, за работата по втория трудов договор се осигуряват за всички осигурителни случаи /изр. второ/. В ал. 2 на същия член е предвидено, че паричните обезщетения, пенсиите и другите плащания по общественото осигуряване на работниците и служителите по ал. 1, изр. първо, които са осигурени само за трудова злополука, се изчисляват от трудовото възнаграждение за основната им работа, като получените трудови възнаграждения за работата по трудовия договор за допълнителен труд не се вземат предвид В чл. 34, ал. 3 от Правилника е предвидено, че паричните обезщетения, пенсиите и другите плащания по реда на общественото осигуряване за работниците и служителите по ал. 1, изр. второ, които за работата по втория трудов договор са осигурени за всички осигурителни случаи, се изчисляват от сбора на възнагражденията по двата трудови договора при условията и по реда, определени в дял III от Кодекса на труда от 1951 г., Закона за пенсиите и правилниците за прилагането им. Предвид приетото от фактическа страна, през спорния период касаторът е работил по втори трудов договор за допълнителен труд при същия работодател, като по основното си трудово правоотношение е работил при пълно работно време и е осигуряван за всички осигурителни случаи, поради което по допълнителното трудово правоотношение е следвало да се осигурява само за трудова злополука. В съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Правилника, пенсията му следва да се изчислява само от трудовото възнаграждение за основната работа, а получените възнаграждения за работата по трудовия договор за допълнителния труд не се вземат предвид. В съответствие с тези правила, административният орган законосъобразно е отказал да включи дохода от втория трудов договор в осигурителния доход за изчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и доход. В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от Правилника, тъй като същата се отнася за случаите по изр. второ на ал. 1, тоест когато по основното си трудово правоотношение лицето е било заето за част от законоустановеното работно време и затова за работата по втория трудов договор се осигурява за всички осигурителни случаи/, а в случая не е налице тази хипотеза. В този смисъл е и съдебната практика, изразена в адм. дело № 19767/2016 г., адм. дело № 5045/2015 г. и адм. дело № 7255/2007 г. на ВАС шесто отделение. Предвид изложеното, правилно административният съд е достигнал до извода за законосъобразност на оспорения административен акт Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК се установява, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение