Решение № 2912 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5729/2016 г.

Решение № 2912 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5729/2016 г., V о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Е. Д. от гр. С. против решение № 1979/22.03.2016 г. по адм. дело № 445/2016 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Георгиев изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1979/22.03.2016 г. по адм. дело № 445/2016 г. Административен съд С. - град е отхвърлил оспорването на И. Е. Д. срещу заповед № 513з-8998/30.11.2015 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи/ ЗМВР/ и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на И. Е. Д. - полицай във 2 група на 01 сектор "Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" в отдел "Специализирани полицейски сили в Столичната дирекция на вътрешните работи, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, като неоснователно. Решението е правилно. По делото е установено, че дисциплинарното производство е било образувано във връзка с постъпило писмо рег. № 313р-5967/15.07.2015 г. по описа на ОДМВР гр. П., в което са изнесени данни, че на 14.07.2015 г. в гр. П. е била проведена полицейска операция под ръководството на наблюдаващ прокурор от Районна прокуратура гр. П. по досъдебно производство № 70/2015 г. При операцията са били задържани младши инспектор К. Р. М., младши инспектор И. Е. Д. и Н. В. А.. Лицата са задържани за това, че с цел да принудят Н. З. Н. от гр. П. да се разпореди с вещ (пари в размер на 42 000 лв.) го заплашили с насилие или с друго противозаконно действие с тежки последици за него или за негови близки - престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, във връзка с ал. 1 от НК. Двамата полицейски служители и третото лице са били задържани след получаване на паричната сума в близост до жилищна кооперация в гр. П. на ул. "Т." ..№... . Във връзка с постъпилите данни със заповед рег. № 513з-4936/16.07.2015 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи срещу младши инспектор И. Е. Д. е било образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. С посочената заповед служителят е отстранен временно от длъжност, определен е дисциплинарно-разследващия орган. Държавният служител е бил запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство на 20.07.2015 г. (същият е отказал да подпише, че е запознат с нея, обстоятелство, което е отразено на стр. 2 от заповедта) Дисциплинарното производство е било образувано по предложение рег. № 513р-21186/15.07.2015 г. на заместник-директора на Столичната дирекция на вътрешните работи. До държавния служител е била отправена покана за даване на писмени обяснения, рег. № 513р-21525/17.07.2015 г., която същият е отказал да получи, обстоятелство, удостоверено с отбелязване върху поканата. В резултат на изготвеното становище и обобщената справка от определения дисциплинарно разследващ орган, директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи е издал заповед № 513з-8998/30.11.2015 г., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на И. Е. Д. - полицай във 2 група на 01 сектор "Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" в отдел "Специализирани полицейски сили в Столичната дирекция на вътрешните работи, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. При реализиране на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила. Административният орган е извършил правилна правна квалификация на установените обстоятелства и по отношение на доказаните в хода на дисциплинарното производство факти е приложил съответстващата им правна норма, съобразно която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторът е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Изложените в жалбата твърдения, че в заповедта и в мотивите на оспорваното решение не е указано в какво се изразява уронването на престижа на службата не се подкрепят от събраните доказателства. По делото е установено, че при полицейска операция под ръководството на наблюдаващ прокурор от Районна прокуратура гр. П. по досъдебно производство № 70/2015 г. са били задържани младши инспектор К. Р. М., младши инспектор И. Е. Д. и Н. В. А. при опит да принудят Н. З. Н. от гр. П. да се разпореди с вещ (пари в размер на 42 000 лв.) заплашвайки го с насилие. Двамата полицейски служители и третото лице са били задържани след получаване на част от паричната сума в близост до жилищна кооперация в гр. П. на ул. "Т." ..№.... С поведението си служителят на МВР е осъществил деяние, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 (неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители) и т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР) от Закона за Министерството на вътрешните работи, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата) от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В становището и обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното от касатора е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата доколкото е станало и достояние на лица, извън служителите на Министерството на вътрешните работи. За да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочените текстове от ЗМВР, е необходимо дисциплинарно наказващият орган да посочи какво точно нарушение на етичните правила, формулирани в кодекса, е допуснал съответния служител. В случая това е направено от директора на СДВР в обжалваната заповед, като е посочено, че Д. е нарушил т. т. 15, 19, 20, 30, и 83 от Етичния кодекс, които гласят, че "държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме", "държавния служител пази доброто име на институцията, която представлява", "държавния служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, "държавния служител оказва помощ на всяко лице в опасност, като в зависимост от възможностите си съдейства за преодоляване или пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред, защита от посегателства на личната и обществена собственост и защитава гражданите и имуществото им при пожари, бедствия, аварии, извънредни ситуации", "държавния служител не прикрива доведеното до знанието му правонарушение или такова, на което е станал свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване". Административният орган е обсъдил поведението на касатора и отражението му върху обществото и институцията. При така установените релевантни за спора факти съдът обосновано е приел, че жалбоподателят виновно е извършил вменените му нарушения на посочените в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден от министъра на вътрешните работи съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗМВР. Най-тежкото дисциплинарно наказание е наложено при спазена процедура и при наличие на материалноправните предпоставки на закона. Неоснователни са твърденията, изложени в касационната жалба, че неправилно е обсъден довода за необходимостта от приложение на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Твърди се, че при наличие на висящо наказателно производство, то дисциплинарното такова би следвало да започне след приключване на наказателното и едва при влизане на евентуална осъдителна присъда да се наложи наказание чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки като не са изцяло обусловени едно от друго, поради което евентуална влязла в сила присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление или обратното на това, не засяга всички основания за реализиране на дисциплинарната отговорност. В случая фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание не са идентични с тези, който биха послужили като основание за привличане на Д. като обвиняем за престъпление по НК. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че след като е установено, че с действията си служителят е нарушил цитираните правила на Етичния кодекс, с което е уронил престижът на службата, то фактът дали спрямо него ще бъде реализирана наказателната му отговорност, е неотносим към законосъобразността на оспорената заповед. Този извод следва от разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо, че деянията им могат да са основание и за търсене и на друг вид отговорност. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че тъй като по време на провеждане на дисциплинарното производство е бил задържан в следствения арест, то той е бил лишен от правата по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. По делото безспорно е установено, че със заповед рег. № 513з-4936/16.07.2015 г. на директора на СДВР за образуване на дисциплинарното производство Д. е бил запознат на 20.07.2015 г. (същият е отказал да подпише, че е запознат с нея, обстоятелство, което е отразено на стр. 2 от заповедта). Дисциплинарното производство е било образувано по предложение рег. № 513р-21186/15.07.2015 г. на заместник-директора на СДВР. До държавния служител е била отправена покана за даване на писмени обяснения, рег. № 513р-21525/17.07.2015 г., която същият е отказал да получи, обстоятелство, удостоверено с отбелязване върху поканата. На 30.07.2015 г. Д. е получил и покана рег. № 513р-23024/29.07.2015 г. за запознаване със справката за резултатите от проведеното дисциплинарно производство и даване на допълнителни обяснения или възражения. Служителят е отказал да се запознае със справката, за което е изготвен протокол № 513р-23354/03.08.2015 г., като се е отказал и от правото си да даде допълнителни обяснения или възражения, което е отразено в протокол № 513р-23356/03.08.2015 г. След събиране на допълнителни доказателства на И. Д. е предоставена покана № 513р-31510/01.10.2015 г. за запознаване със справка рег. № 513р-31507/01.10.2015 г. и даване на допълнителни възражения или обяснения, като за отказа да получи поканата и да даде допълнителни възражения или обяснения е изготвен протокол № 513р- 32006/05.10.2015 г. по описа на СДВР. По делото е било установено от протокол рег. № 513з-31772/02.10.2015 г., че служителят е бил посетен в следствения арест в гр. П., същият е отказал да приеме поканата за запознаване с обобщената справка. С оглед гореизложеното, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че няма нарушение на процедурата по провеждането на дисциплинарно производство по отношение на И. Е. Д.. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение