Решение № 9371 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5341/2012 г.

Решение № 9371 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5341/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Съдебното производство е по чл. 208 АПК и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от сдружение "Федерация на кооперациите взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани", със седалище гр. София, представлявано от председателя на Управителния съвет Наско Станев Гюров, против решение № 1728 от 3.02.2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 4942 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Постановление № 343 от 30.12.2008 г. на Министерски съвет на Република България за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, обн. ДВ бр. 4 от 16.01.2009 г. В касационната жалба са изложени съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно приел, че с обжалваното ПМС не е регламентирано членство на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частните земеделски стопани, фигуриращи в Приложение към чл. 1, ал. 2 от Постановлението в кооперативен съюз, въпреки че с него се създава задължение за тези правни субекти за участие в кооперативен съюз, каквото основание за възникване на съюзи не се съдържа в Закона за кооперациите. На второ място счита, че в противоречие с материалноправните разпоредби съдът не съобразил противоречието на оспорените разпоредби с чл. 26, ал. 2 от ЗМД, явно е имал предвид Закона за международните договори на Република България, с оглед приетия Меморандум за разбирателство между Правителството на Република България и Европейската комисия от 31.03.1998 г., подписан от министъра на земеделието и аграрната реформа и от ръководителя на Делегацията на ЕК в България. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново, с което да бъде отменен оспорения административен акт. В съдебно заседание на ВАС касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответната страна - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юрк. Василев, оспорва жалбата. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба, с искане тя да бъде отхвърлена. Ответниците: Кооперация ВЗКАЧС "Устрем 96", гр. София; Кооперация ВЗКАЧС "Агрокредит", гр. София; Кооперация ВЗКАЧС "Нова Черна-96", гр. София; Кооперация ВЗКАЧС "Тракия", гр. София; Кооперация ВЗКАЧС "Агроинвест", гр. София; Кооперация ВЗКАЧС "Искра", гр. София; Кооперация ВЗКАЧС "Катуница", гр. София; Кооперация ВЗКАЧС "Фермер", гр. София; Кооперация ВЗКАЧС "Агро-фар", гр. София; ВЗКАЧС "Петрич-96", гр. София; Кооперация ВЗКАЧС "Мизия", гр. София; Кооперация ВЗКАЧС "Вит ДМ", гр. София и Кооперация ВЗКАЧС "Добруджанска спестовна каса", гр. София не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно. Излага доводи, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че с оспорените разпоредби на обжалваното ПМС не се създава членство в кооперация, а се урежда реда за осъществяване на дейността на създадени по схемата на земеделски капиталов фонд кредитни кооперации, съгласно договори между правителството и ЕК за усвояване на безвъзмездно получени финансови средства, следователно се касае за вече съществуващи кооперации, като в чл. 2 от постановлението изрично се сочи, че ВСКК е юридическо лице, регистрирано по Закона за кооперациите. Намира за правилни изводите на съда и за липса на противоречие на ПМС с чл. 26 от ЗМД, тъй като Меморандумът за разбирателство от 1998 г., на който се позовава жалбоподателят, предвижда създаването на Федерация на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частните земеделски стопани, без да включва забрани за обединяване в кооперативни съюзи. Предлага жалбата да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 и 230 АПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството по чл. 185 и сл. АПК пред първоинстанционния съд е Постановление № 343 от 30.12.2008 г. на Министерски съвет на Република България за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, обнародвано в ДВ бр. 4 от 16 януари 2009 г. Съгласно § 9 от преходните и заключителните разпоредби на оспореното постановление, то е издадено от Министерския съвет на основание законовата делегация на § 12 от преходните и заключителните разпоредби от Закона за кредитните институции /в сила от 1.01.2007 г./, съобразно който взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, създадени по схемата за земеделски капиталов фонд съгласно сключени договори между правителството на Република България и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, продължават дейността си като финансови институции по смисъла на този закон и по ред, установен от Министерския съвет. С оглед горното и по аргумент от чл. 1, ал. 1 от постановлението, в което е посочено, че с него се определя редът, по който взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, наричани "кредитни кооперации", продължават дейността си като финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, е обоснован изводът на съда, че МС е имал материалната компетентност, съгласно чл. 76, ал. 1 предл. 2 АПК, да издаде оспорения акт. Първото касационно оплакване, за липса на компетентност на органа, издал подзаконовия акт с твърдения, че Министерският съвет е излязъл извън пределите на реда, по който съответните кооперации продължават дейността си" и урежда отношения, които вече са уредени в закон и в противоречие със същия закон, не намират опора в закона. Твърденията за незаконосъобразност, свързани с процедурата по издаване на акта, също обосновано са приети за неоснователни, а и в касационата жалба няма такива оплаквания. Основното оплакване в касационната жалба е за материална незаконосъобразност на административния акт изцяло, или на оспорените текстове, уточнени с допълнителна молба, именно на чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 2 и чл. 19 от процесното постановление, като противоречащи на чл. 2 и чл. 7 от Закона за кооперациите /ЗК/ и на чл. 26, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България. Съдът го намира за неоснователно. Съдът е съобразил, че съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 343 от 30.12.2008 г. по смисъла на постановлението взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани са учредените взаимоспомагателните кредитни асоциации на частни стопани, съгласно приложението /33 на брой/, създадени по схемата за замеделски капиталов фонд в съответствие със сключените меморандуми за разбирателство между правителството на Република България и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, а съгласно чл. 2, ал. 1 от него кредитната кооперация е юридическо лице, регистрирано по Закона за кооперациите. Оттук извел извод, че именно защото в конкретната хипотеза този въпрос е уреден с процесното постановление, с последното не се преуреждат отношения, уредени вече със закон. На второ място съобразил, че тъй като статутът на кредитните кооперации по схемата за земеделски капиталов фонд вече е регламентиран със сключени договори между правителството на Република България и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, както и със Закона за кооперациите, и по силата на Закона за кредитните институции, обнародван в ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., влязъл в сила от 1.01.2007 г., на тези кооперации законът придава статут на финансови институции, тъкмо в изпълнение на ЗКИ, с процесното постановление Министерският съвет е уредил реда за продължаване дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани като финансови кредитни институции. Така обосновал извод, че поради посоченото по-горе няма принципно противоречие със законови норми и няма несъответствие с изискванията за приемане на ПМС, формулирани вчл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ изискващ нормативният акт да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по- висока степен. По отношение на конкретизираните разпоредби - чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал. 2 и чл. 19 от процесното постановление на МС съдът изложил мотиви, че те не противоречат на чл. 2 и чл. 7 от Закона за кооперациите /ЗК/ и на чл. 26, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България. В тази връзка съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от оспореното постановление, в която е предвидено, че кредитната кооперация е юридическо лице, регистрирано по Закона за кооперациите и преценил този текст за напълно съобразен с нормата на чл. 1, изречение второ от Закона за кооперациите, според който кооперацията е юридическо лице. Посочил, че изискването за регистрация на кредитните кооперации по Закона за кооперациите е съобразено с нормите чл. 3 и чл. 4 от този закон, по силата на които кооперацията се вписва в търговския регистър по заявление на управителния съвет и възниква от деня на вписването в търговския регистър. По отношение на оспорения текст на чл. 2, ал. 3 от ПМС № 343 от 30.12.2008 г., регламентиращ членуване на кредитните кооперации в кооперативен съюз на кредитните кооперации съдът приел, че също не противоречи на Закона за кооперациите, тъй като в глава четвърта от ЗК законодателят е регламентирал, че кооперациите се обединяват в кооперативни съюзи, а съгласно чл. 54, ал. 3 и ал. 4 от Закона за кооперациите кооперативните съюзи са юридически лица със статут на кооперации и те могат да образуват свои съюзи и федерации. Оттук извел извод, че за оспорващото сдружение, съгласно нормата на чл. 54, ал. 4 от Закона за кооперациите, не е предвидена законова пречка да продължи да действа като обединение между кооперативни съюзи. По отношение на оспорения текст на чл. 19, ал. 1 от процесното ПМС съдът приел, че също е съобразен с изискванията на Закона за кооперациите, защото с него е осъществено препращане към закона - глава четвърта на Закона за кооперациите досежно регистрацията на кооперативните съюзи. Относно твърденията за противоречие на четирите посочени по-горе разпоредби с нормата на чл. 26, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България, съдът приел, че такова не е налице, тъй като оспорващото сдружение и присъединените жалбоподатели се позовават на Меморандум за разбирателство между Правителството на Република България и Европейската комисия от 31.03.1998 г., подписан от министъра на земеделието и аграрната реформа и от ръководителя на Делегацията на ЕК в България, който урежда създаването на Федерация на взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани, но в него няма текст, забраняващ или ограничаващ обединяването на кредитните кооперации в кооперативни съюзи. В тази връзка съобразил изискването на действащия Закон за кооперациите, влязъл в сила на 1.01.2001 г., тоест след подписването на посочения меморандум, за който закон преценил, че следва да се прилага като нов, уреждащ посочените правоотношения. По тези съображения съдът отхвърлил като неоснователна жалбата Решението е правилно. Не са налице твърдяните нарушения на материалния закон, предвид следното: По доводите в т. 1 от касационната жалба: Правилно съдът е преценил, че правното основание за издаване на оспорения подзаконов нормативен акт е § 9 от ПЗР ПМС 343/2008 г. на МС, и че постановлението е прието на основание § 12 от преходните и заключителните разпоредби от Закона за кредитните институции, в който се предвижда, че взаимоспомагателните кредитни кооперации осъществяват дейност като финансова институция по смисъла на този закон и по ред, установен от Министерския съвет. Противно на твърдяното в настоящата жалба, налице е изрично оправомощаване на Министерския съвет да уреди реда, по който следва да действат взаимоспомагателните кредитни кооперации, откъдето следва, че приемането на постановлението е въз основа на посочената делегация и в обхвата на компетентността на Министерския съвет. Наведеното в тази връзка твърдение, че е предвидено основание за членство, неуредено в закона, е неоснователно, тъй като с оспореното ПМС не се създава задължение за членство в кооперация, а се урежда реда за осъществяване на дейността на вече създадени съгласно договори между правителството и ЕК за усвояване на безвъзмездно получени финансови средства по схемата на земеделски капиталов фонд кредитни кооперации. Оттук и изводът, че се касае за вече съществуващи кооперации, още повече, че в чл. 2 от постановлението изрично е предвидено, че кредитната кооперация е юридическо лице, регистрирано по Закона за кооперациите. Горното обосновава и втори извод, а именно, че в настоящата хипотеза не се касае и за "създадени норми относно учредяване на кооперативни съюзи" нито за предвидени "нови основания за възникване на членство", поради което няма основание за извод и за твърдяната нищожност на оспорения акт. По доводите в т. 2 от касационната жалба: Правилни са и изводите на съда за липса на противоречие на оспореното ПМС с чл. 26, ал. 2 от Закон за международните договори на Република България обн. дв. бр. 97 от 13 ноември 2001г, съгласно който държавен орган не може да се позовава на разпоредби на вътрешното право като основание за неизпълнение на международен договор, по който Република България е страна. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 1 от ЗМД този закон определя реда за подготовка и сключване на международни договори от Република България, както и реда за изпълнение, изменение, спиране на действието, прекратяване, съхраняване и регистриране на международните договори, по които Република България е страна. Посочената разпоредба е в глава пета, наименована "Изпълнение на международните договори", а Меморандумът за разбирателство от 1998 г., на който касаторът основава твърдението си, предвижда създаването на Федерация на взаимоспомагателните кредитни асоциации на частни земеделски стопани по схемата за земеделски капиталов фонд, регламентиран от Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и комисията на Европейския съюз относно Финансовия меморандум BG 103, подписан на 17 юли 1991 г. във връзка с програмата "Преструктуриране на селското стопанство", без да включва забрани за обединяване в кооперативни съюзи. Затова не е налице твърдяното неизпълнение. На следващо място съдът правилно е преценил, че не е налице противоречие на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ПМС, определяща, че кредитната кооперация членува в кооперативен съюз на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани, с тази на чл. 7, ал. 2 от Закона за кооперациите, регламентираща, че едно лице може да членува в повече от една кооперация, тъй като оспорената разпоредбата има предвид членство в кредитна кооперация по смисъла й на финансова инструкция по специалния ЗКИ, а не участие в кооперация по смисъла на Закона за кооперациите, който в случая е общ закон. Твърденията в настоящата жалба се опровергават и от разпоредбата на чл. 26 ал. 3 от Закон за международните договори на Република България, съгласно която действието във вътрешния правов ред на разпоредбите на международен договор се определя в зависимост от характера на тези разпоредби, пряко приложими или не, и от йерархическото място на акта за обвързване във вътрешния правов ред съобразно Конституцията и законите на страната. Най-сетне, в разпоредбата на чл. 19 от процесното постановление на МС е уреден начинът на регистрация на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани като кооперативен съюз. Правилно първоинстанционният съд е приел, че и тук не е налице противоречие със Закона за кооперациите, тъй като препращането към глава четвърта от посочения закон, т. е. осъществяването на регистрация изисква спазване на чл. 54 от от Закона за кооперациите именно с оглед възможността за обединяване в кооперативни съюзи. По тези съображения съдът намира доводите в касационната жалба за изцяло неоснователни. Не е налице неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. Изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни, не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия