Решение № 4253 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11492/2011 г.

Решение № 4253 от 23.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11492/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2776 от 8.06.2011 г., постановено по административно дело № 7304/2010 г., Административен съд София - град (АССГ) е: 1) отменил постановление от 11.09.2010 г., издадено от главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - София при Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Тинка Матева Димова и ЕТ "Прима - текстил - Мария Барбалова", и предписание за сключване на трудов договор в срок до 27.09.2010 г.; 2) осъдил е Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да заплати на ЕТ "Прима - текстил - Мария Барбалова" сумата 550 лв. - разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба, подписана от издалия отменения административен акт главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" - София и от процесуалния представител на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" и Дирекция "Инспекция по труда" - София. Постановеният съдебен акт е атакуван с доводи, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението и решаване на делото по същество, като се претендира и присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Аргументи в подкрепа на възведените от касаторите искания са развити от повереника им юрк. Стоянова и в съдебно заседание. Ответникът по касация - ЕТ "Прима - текстил - Мария Барбалова" гр. София, ЕИК 121909215, чрез пълномощника адв. Миленкова, в писмени отговор и бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, като претендира присъждане и на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното постановление, предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски административен съд, е обявено съществуването на трудово правоотношение между ЕТ "Прима - текстил - Мария Барбалова" и Тинка Матева Димова, и е предписано едноличния търговец като работодател да сключи трудов договор с нея. Постановлението е издадено въз основа на протокол от извършена проверка от двама главни инспектори на 11.09.2010 г. в магазин за дрехи "Модена", намиращ се в гр. София, стопанисван от ЕТ "Прима - текстил - Мария Барбалова". При проверката е прието за установено, че Тинка Димова работи като продавач-консултант в посочения обект без сключен трудов договор. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, съдът е намерил, че не е установено фактическото основание за обявяване на съществуването на трудово правоотношение и съответно за даване на предписание, задължаващо едноличния търговец да сключи трудов договор с Тинка Димова. В мотивите на проверяваното решение надлежно са обсъдени не само показанията на разпитаните свидетели Тинка Матева Димова и Петя Стойкова Брайнова, а и протокола от извършената проверка и подадената декларация от Тинка Димова (противно на твърдяното в касационната жалба). Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - то е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесното постановление (който се възприема изцяло от ВАС), като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за законосъобразност на постановлението. За да отмени оспорения административен акт, съдът обосновано се е мотивирал със съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Лицето, представляващо едноличния търговец, не е изслушано, и не е дадена възможност на обявения като работодател да се запознае с данните от проверката и да вземе отношение по тях преди главният инспектор да издаде същия ден документ по чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ. Административният орган е допуснал нарушение на правилата по чл. 34, ал. 1 от АПК, според който - административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка. Съгласно ал. 3 от същата норма - административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни, като страните могат да правят писмени искания и възражения. Не са изпълнени условията по чл. 35 от АПК, който гласи, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Извън горното, съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ, инспекцията по труда има право да обяви съществуването на трудово правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. За да се установи съществуването на трудово правоотношение, към момента на установяването то трябва да съществува, т. е. към този момент трябва да е налице изпълнение на трудови задължения и предоставяне на работна сила от страна на работника на определено работно място и с определено работно време. В конкретният случай тези условия не са налице, следователно трудово правоотношение не е възникнало и поради тази причина е нямало сключен трудов договор. От данните по делото явства, че Тинка Матева Димова към момента на проверката на 11.09.2010 г. не е полагала труд в магазина на едноличния търговец, а е дошла за интервю с него с оглед евентуалното й бъдещо назначаване на работа на обявено свободно работно място (което категорично се установява от обективните, безпротиворечиви и съответстващи на обстоятелствата по делото свидетелски показания). Индиция в тая насока е и представения трудов договор с друг работодател. Фактът, че Тинка Димова се е намирала в магазина и е видяна да сгъва дреха, не е следвало да стимулира извършилите проверката длъжностни лица й да диктуват как да попълни декларацията по чл. 402 от КТ и да обявят наличие на трудово правоотношение между нея като и едноличния търговец. Сгъването на дреха в магазина само по себе си не означава, че лицето работи като продавач-консултант в него, още повече, че Димова не е била облечена в задължителната за магазина униформа. Връчената от проверяващите инспектори на Тинка Димова декларация не случайно не е попълнена от подписалото я лице в графите за работно време и възнаграждение, защото такива не са били уговорени. Изложеното налага извода, че фактическите констатации в постановлението са опровергани. Тинка Матева Димова не е изпълнявала за ЕТ "Прима - текстил - Мария Барбалова" работа с определени трудови функции, място на работа и дневно работно време, срещу което едноличния търговец да й дължи трудово възнаграждение в определен размер, поради което административния орган неправилно е приел, че е възникнало трудово правоотношение между тях. Горното изключва наличието на приложното поле на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, което обуславя противоречие на издадения индивидуален административен акт с приложимите материалноправни разпоредби (по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК). Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, изключващи в случая правото на контролния орган на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, и да предпише на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор. Доказано е по делото, че процесното постановление е издадено при отсъствие на всички белези на реално възникнало трудово правоотношение. На базата на това като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган без налични фактически основания е преценил съществуване на трудово правоотношение и незаконосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Инвокираните възражения, че липсват доказателства за реално заплатено от едноличния търговец адвокатско възнаграждение, и за неговата прекомерност, също са неоснователни. В номерирания като лист 26 от първоначалното дело договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че договорения адвокатски хонорар в размер на 500 лв. е заплатен на упълномощения да представлява в съдебното производство търговеца адвокат. Заплатеният адвокатски хонорар е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото и кореспондира с Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и в този смисъл не е прекомерен. Когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая в първоинстанционното производство е установено наличието на приложното поле на чл. 143, ал. 1 от АПК, поради което сторените от първоначалния жалбоподател деловодни разноски, общо в размер на 550 лв. (50 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение), правилно е било наредено да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. На последно място, административният орган не е направил в хода на съдебното производство пред АССГ възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от едноличния търговец възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. С даване ход по същество на делото в първата инстанция възможността за подобно възражение е преклудирана. При този изход на спора по делото акцесорното касаторово искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а доколкото ответника по касация не е доказал извършването на деловодни разноски в касационното производство, възстановяването на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,