Решение № 7274 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13864/2015 г.

Решение № 7274 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13864/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М. Д., от гр. Айтос, подадена чрез пълномощника адвокат Валентина Стоянова срещу решение № 1463 от 13.10.2015 г. по адм. дело № 322/2015 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РД - 3/12.01.2015 г. на директора на Териториално поделение-Бургас на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане № 022-00-617-3/26.11.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП - Бургас на НОИ. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че с оглед на събраните по делото доказателства и представената клетвена декларация са налице предпоставките за отпускане на обезщетение за безработица. Иска се отмяна на обжалваното решение и административния акт и връщане на административната преписка на административния орган за уважаване на искането. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-Бургас не е взел становище по оплакванията. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на П. М. Д. срещу решение № РД - 3/12.01.2015 г. на директора на Териториално поделение-Бургас на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане № 022-00-617-3/26.11.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП - Бургас на НОИ, с което на основание чл. 54ж ал. 1 във връзка с чл. 54а ал. 1 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. За да постанови решението си административният съд е приел, че в случая не Д. не е доказала твърдението си, че през девет от последните петнадесет месеца преди подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица за нея са внасяни или са били дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица". Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. № 022-00-617/03.09.2014 г. П. Д. е поискала отпускане парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е декларирала, че правоотношението й с "IKA" Гърция е прекратено, считано от 12.08.2014 г. Към заявлението е приложено и заявление до дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ за удостоверяване на осигурителни периоди и доход от друга държава - членка на Европейския съюз. С разпореждане № 022-00-617-1/05.09.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП-Бургас на НОИ производството е спряно до получаване на информация за периодите на заетост на заявителя в Република Гърция, където е декларирано полагането на труд за времето, предшестващо искането за отпускане на паричното обезщетение за безработица. С писмо вх. № ПОБГВ - 1139#1/21.11.2014 г. от дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ до ТП - Бургас на НОИ е изложена получената информация от компетентните служби в Република Гърция относно периодите на осигуряване на Д. във връзка с положен труд. По получения в НОИ "преносим документ U1" и писмо от Агенцията по заетостта на работната сила - Гърция е установен период на осигурена заетост за времето от 01.06.2009 г. до 30.09.2009 г. -общо 158 дни. С разпореждане № 022-00-617-2/26.11.2014 г. административното производство е възобновено. Извършена е съпоставка на получената информация по документа "U1" и писмото от дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ с приложимото материално право, като ръководителят на осигуряването за безработица в ТП - Бургас на НОИ е издал разпореждане № 022-00-617-3/26.11.2014 г., с което е отказал отпускане на ПОБ. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че Д. няма осигуряване във фонд "Безработица" за девет месеца от последните петнадесет месеца - преди прекратяване на осигуряването. В хода на административното обжалване Д. е представила клетвена декларация от А. Б., от гр. Янина, Република Гърция от 25.08.2014 г. и копие от "платежно нареждане за клиента" с дата 25.08.2014 г. В клетвената декларация е заявено, че Д. е била наета като домашна помощница на Х. Б., от град Янина от 27.01.2011 г. до "12.08.2/не се чете/, денят в който той почина". С представеното платежно нареждане от името на работодателя Х. Б. е наредено плащането на сумата от 557,25 евро на работника П. Д. В платежното нареждане са посочени незаплатени осигуровки в размер на 185,75 евро. С решение № РД - 3/12.01.2015 г. директорът на ТП- Бургас на НОИ е потвърдил разпореждане № 022-00-617-3/26.11.2014 г. на длъжностното лице по чл. 54ж ал. 1 от КСО, с което на Д. е отказано отпускане на ПОБ. С оглед на така установеното от фактическа страна касационният довод за неправилност на съдебното решение е неоснователен. Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и отговарят на условията по чл. 54а, ал. 1, т. 1-3 от КСО. Съгласно чл. 54л, ал. 1 от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица сочи, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по образец, утвърден от управителя на НОИ. Осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има сключен международен договор в областта на социалното осигуряване, се удостоверява с документ, предвиден в съответния договор. Съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от същата наредба документът, доказващ периода на осигурена заетост на П. Д. в Гърция е преносимия документ U1. В този документ е посочено, че Д. е имала трудова заетост от 01.06.2009 г. до 30.09.2009 г., без да е посочен претендирания от нея период 27.01.2011 г. -12.08.2014 г., през който е работила като домашна помощница. От приложеното платежно нареждане се установява, че в него Д. е посочена като "работник", а като "работодател" е посочен Х. Б. - починал на 12.08.2014 г., т. е. осигурителните вноски са били дължими, но липсват доказателства за заплащането им. Освен това приложеното платежно нареждане не установява за какъв период е плащането на работника, за кои периоди се дължат "осигурителните вноски" и за кои осигурителни рискове е била предвидена дължимата сума от 185,75 евро, наредена на 25.08.2014 г., т. е. дали в тях е бил включен и риска "безработица", за който да бъде отредена част от посочената вноска, съобразно изискването на чл. 54а ал. 1 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че представената клетвена декларация от А. Б. не може да бъде ценена като доказателство и същата не може да даде отговор на посочените по-горе въпроси. В случая не може да се направи категоричен извод, че Д. е полагала труд в Република Гърция като домашен помощник на Х. Б. и за това от работодателя й са дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Не може да се направи и извода, че Д. отговаря на изискването да е осигурена във фонд "Безработица" за девет месеца от последните петнадесет месеца преди прекратяване на осигуряването. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,