Решение № 16861 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7336/2018 г.

Решение № 16861 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7336/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Е. Г. от [населено място] против решение № 57 от 21.03.2018 г., постановено по адм. д. № 486/2017 г. по описа на Административен съд – С. З., с което са отхвърлени субективно съединените искове на касатора срещу ОД на МВР – С. и Министерство на вътрешните работи за солидарното им осъждане за сумата от 450 лв, представляваща обезщетение за претърпени от Е. Г. имуществени вреди вследствие от незаконосъобразна административна дейност на служители на ОД на МВР – С. и МВР, изразяваща се в незаконосъобразното им бездействие да отразят заплащането на глобата по НП № 15-1228-002287 от 05.08.2015 г., незаконосъобразното лишаване на Е. Г. от правоуправление в резултат на неправомерни действия на служители на сектор КАТ към ОД на МВР – С., издали АУАН Д № 111080 от 13.07.2017 и Заповед № 911 от 13.07.2017 г. за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, довели до отнемане на СУМПС №[номер], контролен талон № 52839 и СРМПС част ІІ № 0055, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, Е. Г. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Министерство на вътрешните работи, редовно призован, не изпраща представител и не представя писмен отговор на касационната жалба. Ответникът, ОД на МВР- С., редовно призован, се представлява от юриск. Иванова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Видно от първоначалната искова молба и допълнително уточнената такава /л. 15 по делото /, АС- С. З. е сезиран със субективно съединени искове срещу ОД на МВР – С. и МВР с правно основание: чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът Е. Г. претендира от двамата ответници при условията на солидарност сумата от 450 лв, съставляваща обезщетение за имуществени вреди – 300 лв, платени за гориво за два курса с автомобил по маршрута С. З. – С. и таксиметрови превози в рамките на С. З. за периода 13.07.2017 г. – 19.07.2017 г. и 150 лв –неполучено трудово възнаграждение от ищеца за същия период, причинени му от незаконосъобразното бездействие на служители на ответниците да отразят своевременно в съответните информационни масиви обстоятелството, че Е. Г. е платил наложената му с НП № 15-1228-002287/05.08.2015 г. глоба от 400 лв още на 06.10.2015 г., поради което незаконосъобразно му е издаден АУАН за извършено от него нарушение по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, съответно поради това незаконосъобразно неотразяване на извършеното плащане се е стигнало до издаване на Заповед от 13.07.2017 г. за налагане на ПАМ - временно изземване на СУМПС, контролен талон и СРМПС, издадени на името на ищеца. Административният съд е отхвърлил изцяло субективно съединените искове, приемайки, на първо място, че, макар по делото да се установява наличието на първата от кумулативно предвидените материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличие на незаконосъобразно бездействие за отразяване плащането на глобата от 2015 г., искът е насочени срещу юридически лица, които не са пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по същия иск. Базирайки се на представените по делото от ответника МВР многобройни писмени доказателства по организацията на действие, достъпа и функционирането на Автоматизираната информационна система " Управление на наложени глоби по наказателни постановления и извършване на плащания по тях през Интернет", съдът е стигнал до извода, че наложените от органите на МВР глоби за нарушения по Кодекса за застраховането /какъвто е конкретният случай / не се отразяват автоматично в разработения от МВР Софтуерен инструмент /СИ/, а следва да бъдат въвеждани ръчно от съответните служители в поделението на МВР, в което нарушителят се води на отчет – в случая това са служителите при ОД на МВР – С. З.. Доколкото, макар попадащо в структурата на МВР, ОД на МВР – С. З. по смисъла на закона съставлява самостоятелно юридическо лице, то в случая МВР се явява ненадлежен от материалноправна гледна точка ответник, поради което искът срещу този ответник следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Поради липсата на пасивна материалноправна легитимация и на втория, посочен от ищеца ответник – ОД на МВР – С., АС- С. З. е заключил че предявеният от Е. Г. иск срещу този ответник също е неоснователен. Отделно от гореизложеното, АС- С. З. е приел, че твърденията на ищеца за претърпени от него имуществени вреди, резултат от незаконосъобразни действия на служители при ОД на МВР – С. по изземване на СУМПС, контролен талон и СРМПС, са неоснователни, тъй като заповедта, с която тези принудителни административни мерки са наложени / Заповед № 911 от 13.07.2017 г. от младши контрольор при ОД на МВР – С. / не е обжалвана и отменена като незаконосъобразна по съответния ред. По тези съображения съдът е приел, че искът срещу втория ответник – ОД на МВР – С. не може да бъде уважен поради липсата на първата материалноправна предпоставка по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – липса на незаконосъобразно фактическо действие и / или бездействие, от което се претендират вредите. Наред с горното, съдът е изложил съображения за липсата и на други материалноправни предпоставки за отговорността на ОД на МВР – С. - недоказаност на претендираните имуществени вреди както по основание, така и по размер. По горните съображения АС – С. З. е отхвърлил изцяло субективно съединените искове, предявени от Е. Г. срещу ОД на МВР- С. и МВР, като изцяло неоснователни с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е частично неправилно. Основателни са развитите в касационната жалба оплаквания за това, че, в противоречие със събраните по делото доказателства / в частност със справка на МВР изх. № 812100-2241/2 от 06.02.2018 г. на МВР / л. 87-91 по първоинстанционното дело/ АС-С. З. е приел, че вкл. в периода 05.10.2015 г. – 15.10.2015 г. погасените задължения по НП, издадени на основание КЗ, са били отразявани ръчно от съответните служители при ОД на МВР – С. З.. Съгласно представените по делото доказателства Е. Г. е погасил своето задължение от 400 лв на каса в КАТ- С. З. на 06.10.2015 г. Видно от цитираната по-горе справка, изготвена от МВР- С., в периода 05.10.2015 г. – 15.10.2015 г. плащането на глоби, наложени от органите на МВР по КЗ се е извършвало автоматично, а не ръчно от съответни служители на МВР. За този периода не се е извършвало запитване до Гаранционния фонд, а плащането по визираната сметка е следвало да се отрази автоматично в съответния СИ при МВР. Както правилно твърди касаторът, за липсата на автоматично отразяване на извършеното от Е. Г. на 06.10.2015 г. плащане, отговорност носи Министерство на вътрешните работи, което е определило правилата и администрира създадената от него информационна система за отразяване на получени плащания по влезли в сила НП. Неправилен е и крайният извод на АС-С. З. за това, че ОД на МВР – С. също не е материалноправно легитимиран ответник. Макар именно служителите на този ответник да са извършили проверката на Ганев, да са издали АУАН и Заповед № 911/13.07.2017 г., доколкото заповедта за налагане на ПАМ не е отменена по съответния ред, липсвала първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на ОДМВР-С. по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – липсва отменен като незаконосъобразен административен акт, от който да се претендират вредите. На първо място – самите действия по съставяне на АУАН и издаване на заповедта за налагане на ПАМ – изземване на СУМПС, контролен талон и СРМПС, са резултат от незаконосъобразното неотразяване на плащането на глобата от 2015 г., а на следващо място - самото връщане на СУМПС, контролния талон и СРМПС/ отразено писмено върху издадения АУАН с дата 19.07.2017 г. / следва да се разглежда като акт на оттегляне на издадената заповед. Обстоятелството, че писменото отразяване на връщането на иззетите със Заповед № 911/13.07.2017 г. документи, вместо върху административния акт, с който същите документи са иззети, е отразено върху АУАН, който по силата на установената съдебна практика съставлява начало на съвсем друго, неотносимо към наложените ПАМ, административнонаказателно производство, не следва да се тълкува в полза на административния орган, който е един и същ - по издаване на АУАН и заповедта за налагане на ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК, незаконосъобразността на оттегления административен акт, от който се претендират вредите, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Предвид гореизложеното и с оглед подробните съображения, съдържащи се в мотивите на обжалваното съдебно решение относно наличието на незаконосъобразно неотразяване на извършеното плащане на предходното административно наказание"глоба", довело от своя страна и до издаване на АУАН и Заповед № 911/13.07.2017 г., налагат безусловния извод за незаконосъобразност и на оттеглената заповед за налагане на ПАМ, от която се претендират вредите. Правилен е крайният извод на АС-С. З. за недоказаност на претенцията за имуществени вреди в размер на 150 лв, съставляваща неполучаване на трудово възнаграждение от ищеца за периода от 13.07.2017 г. до 19.07.2017 г., както и за сумата от 17, 65 лв, съставляваща сбора от общо 5 бр. фискални бонове за таксиметрови услуги от дата 13.07.2017 г. за времето: 13. 00 ч- 15. 00 ч. В тази връзка настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от административния съд правни доводи, които не намира за необходимо да приповтаря. Неправилен обаче е крайният извод на административния съд за недоказаност на останалите претендирани имуществени вреди – в размер общо на 151, 07 лв, съставляващи платени суми за гориво с цел двукратно пътуване по маршрута С. З. – С. и обратно, както и ползване на таксиметрови услуги, резултат от незаконосъобразно отнетото СУМПС и СРМПС на ищеца за исковия период. По горните съображения съдебното решение в частта му, в която субективно съединените искове на Е. Г. от [населено място] срещу Областна дирекция на МВР – гр. С. и Министерство на вътрешните работи при условията на солидарност за сумата до 151, 07 лв обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Е. Г. в резултат от незаконосъобразното бездействие на служители на МВР да отразят заплащането на глобата по НП № 15-1228-002287//05.08.2015 г., довело до незаконосъобразното отнемане от Е. Г. на СУМПС, контролен талон и СРМПС със Заповед № 911/13.07.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него ВАС, трето отделение следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди Областна дирекция на МВР – гр. С. и Министерство на вътрешните работи да заплатят при условията на солидарност на Е. Г. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата от 151, 07 лв обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Е. Г. в резултат от незаконосъобразното бездействие на служители на МВР да отразят заплащането на глобата по НП № 15-1228-002287//05.08.2015 г., довело до незаконосъобразното отнемане от Е. Г. на СУМПС, контролен талон и СРМПС със Заповед № 911/13.07.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба- 26.09.2017 г. до окончателното й изплащане. Съдебното решение в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора ОД на МВР – С. и МВР – С. следва да бъдат осъдени да заплатят на Е. Г. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 250 / двеста и петдесет/ лв съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение