Решение № 15087 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2016 г.

Решение № 15087 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК Образувано е по жалба на [фирма], представлявано от управителя П. Д. Д., депозирана чрез адв. С. В., срещу Решение № 1342/30.06.2016 г. постановено по адм. дело № 806/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, че е необосновано и е в противоречие с целта на нормативните разпоредби. От съда се иска неговата отмяна в цялост и постановяване на ново решение по същество или преписката да бъде върната на първоинстанционния съд със задължителни указания. Излагат се доводи по същество. Претендират се направените по делото разноски. Ответната по жалбата страна депозира становище, с което оспорва жалбата. От съда се иска да потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Излагат се доводи по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на [фирма] срещу Решение № РР-2623/22.10.2015 г. на Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително с № 31140036/31.07.2009 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение, жалбата е отхвърлена и дружеството е осъдено да заплати на БД "Източнобеломорски район" сумата от 300 лв., представляващи направени по делото разноски за участие на юрисконсулт. Първоинстанционният съд е приел, че твърденията на жалбоподателя за нищожност на оспореното решение № РР-2623/22.10.2015 г. на Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" са неоснователни. От приложените по делото писмени доказателства е установено, че Заповед № 292/22.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите, с която е утвърден План за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район е била отменена в частта, с която се въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ във водни тела, в които попадат инвестиционни намерения на дружества, а именно: забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел VІІ и приложенията към него от описания план – програма от мерки, забрана и ограничения за изграждане на МВЕЦ приложение М 7-15, забрани и режими, свързани със зоните за защита на водите по чл. 119, ал. 1, т. 5 от Закона за водите – от приложения раздел VІІ от ПУРБИБР. Съдът е приел, за несъстоятелно становището на дружеството-жалбоподател, че със съдебното решение с № 11154/29.07.2013 г., допълнено с Решение № 17388/20.12.2013 г. по адм. дело № 511/2013 г. на ВАС, са отменени всички забрани за изграждане и експлоатация на МВЕЦ във водното тяло, в което попада инвестиционното намерение на [фирма]. Прието е, че инвестиционното намерение на дружеството попада в защитена зона с идентификатор [номер] [наименование] под № ЗЗ в Приложение № 3-1 от ПУРБИБР и в защитена зона с идентификатор [номер] [наименование] под № 11 в Приложение № 3-2 от Плана. В тази си част актът не бил отменен с цитираното по-горе съдебно решение и представлявал част от действащо право, с което Директорът на Басейновата дирекция е длъжен да се съобрази при издаване на решенията. Прието е, че обосновано и законосъобразно административният орган се е съобразил със задължението, вменено му с § 146, ал. 2 от ПЗРЗИДЗВ /обн. ДВ бр. 61/2010 г. / за привеждане в съответствие с изискванията на закона на издадените до влизането му в сила разрешителни. В решението си първоинстанционният съд е обсъдил и приложението на нормата на чл. 78, ал. 2 от Закона за водите от страна на компетентния да се произнесе административен орган. Жалбата е подадена от лице, участвало в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от оспорването и в сроковете описани в АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят в настоящото производство [фирма], притежава Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект с № 31140036/31.07.2009 г., в което е описано, че целта на водовземането е производство на електроенергия чрез руслова МВЕЦ [наименование], с инсталирана мощност 3762 кВт. В разрешителното са посочени точни координати на мястото на водовземане и съответни коти, административно-териториалната единица, в която се намира мястото, лимит на използваната вода и други индивидуализирани обстоятелства и условия. Съобразно § 146, ал. 2 от ПЗРЗИДЗВ, обн. в ДВ бр. 61 от 2010 г., всички издадени до влизане в сила на закона разрешителни, освен посочените в ал. 1 на същия текст, следва да се приведат в съответствие с изискването на закона при първото им изменение или продължаване. Не се спори по делото, че Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е бил сезиран с искане за изменение и продължаване срока на притежаваното от жалбоподателя разрешително и във връзка с това предприел действия по привеждане на разрешителното в съответствие с настъпилите промени. Това заявление е депозирано под вх. № РЯ-01-54/01.10.2013 г. С Решение № 11154/29.07.2013 г. по адм. дело № 511/2013 г. на ВАС е отменена Заповед с № РД-292/22.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите, с която е утвърден План за управление на речните басейни в Източно беломорски район /ПУРБИБР/, т. е. за територията, върху която се простират компетенциите на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район в частта, с която се въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ във водни тела, в които попадат инвестиционни намерения на дружества, а именно: забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел VІІ и приложенията към него от описания план – програма от мерки, забрана и ограничения за изграждане на МВЕЦ приложение М 7-15, забрани и режими, свързани със зоните за защита на водите по чл. 119, ал. 1, т. 5 от Закона за водите – от приложения раздел VІІ от ПУРБИБР. С Решение № 2623/22.10.2015 г. Директор на БД "Източнобеломорски район" е отказал продължаване срока на действие и изменение на Разрешително с № 31140036/31.07.2009 г., като е приел, че визираната забрана и ограничения за изграждането на МВЕЦ, съдържащи се в раздел VІІ и приложения към него от Плана за управление на речните басейни – ИБР не следва да се приеме за относима към искането за изграждането на МВЕЦ [наименование]. Прието е, че инвестиционното намерение попада в обхват на забрана по чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ във вр. с чл. 41, ал. 2, т. 5 от Наредба за ползване на повърхностните води, според който текст реката в тази си част попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ, т. е. в защитени територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Прието е, че инвестиционното намерение попада в обхвата на забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия на по-малко от 500 м. преди и след пункт за мониторинг на повърхностните води или изградени хидротехнически съоръжения – чл. 118ж, ал. 1, т. 3 от ЗВ вр. чл. 41, ал. 2, т. 4 от НППВ. Административният орган е приел, че искането за изменени и продължаване на срока на действие на разрешителното нарушава две от забраните въведени в Закон за водите, поради което не следва да бъде уважено. При така установената на база неоспорените от страните писмени доказателства фактическа обстановка, съдът е достигнал до мотивиран и законосъобразен извод за неоснователност на депозираната пред него жалба. По делото не се спори, че с влязъл в законна сила съдебен акт са отменени част от разпоредбите в раздел VІІ и приложенията към него на план за управление на речните басейни на територията на Източнобеломорски район. При произнасянето си, извършено на основание депозираното искане за продължаване и изменение на разрешителното издадено на [фирма] за ползване на повърхностни води, административният орган е акцентирал върху това обстоятелство и го е взел предвид като релевантно за производството. Изследвайки в пълнота, съобразно вменените му със закона задължения наличието или липсата на законови пречки и изисквания за уважаване молбата на заявителя е констатирано, че са налице ограничения и забрани въведени с друг раздел на Плана, който е действащ към момента на издаване на акта. С него са въведени ограничения за водоползване в конкретно посочени защитени зони, като обектът на [фирма] попада в тях. Административният орган е бил длъжен да се съобрази с въведената забрана, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от Закона за водите, според който продължаване срока на действие на разрешително се допуска, когато са налице едновременно три предпоставки, а именно: извършено в срок сезиране, липса на данни за нарушение на нормативни разпоредби планови предвиждания или обществен интерес, както и да са изпълнени условията на издаденото разрешително. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод свързан с необходимостта от наличието на трите предвидени в закона предпоставки, а не само на някоя от тях. След като е установено, че обекта на жалбоподателя попада в зони за защита, въведени от компетентния орган в нарочен План за управление на речните басейни на територията на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район, утвърден с нарочна Заповед на Министъра на околната среда и водите, а именно че инвестиционното намерение на дружеството попада в защитена зона с идентификатор [номер] [наименование] под № ЗЗ в Приложение № 3-1 от ПУРБИБР и в защитена зона с идентификатор [номер] [наименование] под № 11 в Приложение № 3-2 от Плана, издателят на оспорения пред Административен съд Пловдив акт е бил не само в правомощията си, но е бил и длъжен да се произнесе по възможността за продължаване на издаденото в по – ранен момент разрешително след сезирането му със Заявление № РЯ-01-54 от 01.10.2013 година. При наличието на ограничения, въведени с приетия и действащ на съответната територия план за управление на речните басейни, административния орган е формулирал решение, според което искането на дружеството не може да бъде удовлетворено, поради несъвместимостта му с установените с плана правила и забрани за ползване на водния обект, насочени в защита на обществения интерес, свързан с опазване на околното среда и животинския свят в района и мониторинга на водите. Първоинстанционният съд е проявил активност и е изследвал в детайли проведената пред административния орган процедура и обосновано е констатирал липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Акта е издаден от компетентния по силата на Закона за водите орган, в необходимата писмена форма и съдържа задължителните според АПК реквизити в изискуемата форма и обем. Формулираните мотиви кореспондират с установената по преписката фактология и са съобразени с приложимите материално правни норми. При липсата на което и да е от основанията, визирани в чл. 146 от АПК, решаващия състав на Административен съд Пловдив е достигнал до обоснован и законосъобразен извод за неоснователност на депозираната срещу административния акт жалба. В хода на първоинстанционното производство не са допуснати дотолкова съществени нарушения на процесуалните правила, че да доведат до незаконосъобразност от процесуална гледна точка на атакуваното пред настоящата инстанция решение. При произнасянето си съдът е взел предвид и по приложимото материално право, съобразявайки събраните и представени пред него относими към производството доказателства. С оглед изхода на производството претенцията за присъждане на разноски в полза на [фирма] е неоснователна и не следва да се уважи. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение