Решение № 14964 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9021/2020 г.

Решение № 14964 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9021/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалба на "Юрмал" ЕООД, гр. Бургас против решение № 585 от 02.06.2020 г. по адм. дело № 526/2020 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против извършено от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Бургас изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Каблешково, изразяващо се във вписване на "ДКД" ЕООД, гр. Бургас като собственик на поземлен имот с идентификатор 35033.412.65 по КККР на гр. Каблешково заедно с жалбоподателя "Юрмал" ЕООД (уведомление № 24-4212/14.02.2020 г.). Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, като излага съображения в този смисъл. Моли решението да бъде отменено, включително в частта, в която е осъден да заплати на "ДКД" ЕООД разноски в размер на 300. 00 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. Претендира и направените разноски пред касационната инстанция. Ответникът – началникът на СГКК- Бургас не изразява становище по касационната жалба. Ответникът "ДКД" ЕООД, гр. Бургас оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания посочени в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на действието на началника на СГКК- Бургас по изменение на КРНИ на гр. Каблешково по отношение на данните за собствеността на ПИ с идентификатор 35033.412.65, изразяващо се във вписване на ответника по касация - "ДКД" ЕООД като собственик на имота наред с жалбоподателя пред първата инстанция и касатор в настоящото производство "Юрмал" ЕООД, са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. По делото е установено, че административното производство е образувано по заявление с вх. № 01-40357-24.01.2020 г., подадено от "ДКД" ЕООД, за извършване на изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Каблешково, общ. Поморие по отношение на ПИ с идентификатор № 35033.412.65 по КККР на гр. Каблешково, изразяващо се в промяна на данните за собствеността, като заявителят бъде вписан като собственик на поземлен имот на основание постановление за възлагане от 21.05.2008 г. на частен съдебен изпълнител Т. Колев, издадено по изпълнително дело № 52/2007 г. по неговия опис и вписано в Служба по вписванията при Поморийски районен съд с акт № 242/24.07.2008 г. До този момент в КРНИ като собственик на процесния имот въз основа на постановление на съдия-изпълнител, вписано с рег. № 108, т. 7/04.09.2017 г. на Служба по вписванията при Поморийски районен съд е записан жалбоподателят пред първата съдебна инстанция и касатор в настоящото производство "Юрмал" ЕООД. Последният оспорва правата на "ДКД" ЕООД върху имота, както и постановлението за възлагане. В този смисъл е представено определение на Върховния касационен съд, постановено по т. д. № 1771/2019 г. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че извършеното от административния орган изменение на КРНИ чрез вписване на ответника по касация "ДКД" ЕООД наред с вече вписания "Юрмал" ЕООД като собственик на ПИ с идентификатор 35033.412.65 по КККР на град Каблешково, е в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. В случая изискванията на разпоредбата са изпълнени. По делото е установено наличието на два валидни от външна страна титула за собственост за имота, предмет на изменението. От една страна касаторът се легитимира като собственик по вече вписани данни за собственост от кадастралния регистър, съгласно постановлението на съдия-изпълнител, вписано с рег. № 108, т. 7/04.09.2017 г. на Служба по вписванията при Поморийски районен съд, а от друга – ответникът "ДКД" ЕООД установява, че е собственик на същия имот съгласно постановление за възлагане от 21.05.2008 г. на частен съдебен изпълнител, издадено по изпълнително дело № 52/2007 г. и вписано в Служба по вписванията при Поморийски районен съд с акт № 242/24.07.2008 г. Това мотивира административният орган да одобри изменението в кадастралните регистри, при което като собственик на процесния имот да нанесе и заявителя "ДКД" ЕООД, заедно с дружеството- касационен жалбоподател, което вече е вписано като такъв в КРНИ. Административният орган не разполага с правомощия да проверява валидността на документите, както и да разрешава спора за собственост. Спорът за материалното право следва да се разреши от гражданския съд, което би било предпоставка да се извърши последваща промяна в кадастралните регистри, като останат отразени само правата на действителния собственик на имота – чл. 53а, т. 1 от ЗКИР. До настъпването на този юридически факт регистрирането на данните за противопоставимите права на собственост е в съответствие с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, както правилно приема и първоинстанционният съд. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата на "Юрмал" ЕООД против административния акт съставът на Административен съд – Бургас постановява решение в съответствие с материалния закон. В частта за разноските касационната жалба също е неоснователна. Отговорността за разноски е определена от първоинстанционния съд съгласно изхода на спора и изискванията на чл. 143, ал. 3 АПК. Разноските, претендирани от "ДКД" ЕООД, са присъдени в пълен размер с оглед доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред първата инстанция и обстоятелството, че заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е под минималния размер, предвиден за дела с такъв характер в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Оспореното решение на Административен съд – Бургас е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника "ДКД" ЕООД направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500, 00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,