Решение № 1660 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10348/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Русе, чрез процесуален представител, срещу Решение 7366 от 21.08.2024 г., постановено по адм. д. 1398/2023 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което по оспорване на "Марти ойл" ЕООД е отменено негово Решение 32-183262/16.05.2023 г., с което е определена нова митническа стойност за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение с митнически декларации /МД/ с MRN 21BG004205015637R2/06.08.2021 г., като са установени за доплащане задължения за мито в размер на 227,88 лв. и ДДС в размер на 501,34 лв., и с MRN 21BG004205012146R0/18.02.2021 г., като са установени за доплащане задължения за мито в размер на 641,54 лв. и ДДС в размер на 1 411,40 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че е неправилен извода на съда за липса на посочване на информация и мотиви, които митническите органи възнамеряват да използват за издаване на решение. Счита, че при погрешно тълкуване на чл. 84, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 48 от Митническия кодекс, първоинстанционният съд е достигнал до необосновани изводи досежно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила поради липсата на издадена заповед за възлагане на последващ контрол. Сочи, че с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс предвид невъзможността за прилагане на останалите вторични методи, регламентирани в чл. 74, § 1 и § 2. Счита, че основателността на съмненията на митническия орган за занижено деклариране на митническата стойност на процесните автомобили, се обосновават от предоставената официална информация от канадските митнически власти, която е с по-голяма тежест от информацията в декларациите подадени от ФЛ или ЮЛ при внос. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави още и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено от насрещната страна.

Ответникът - "Марти ойл" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, с писмени бележки по същество оспорва основателността на касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Пловдив е законосъобразността на Решение 32-183262/16.05.2023 г., издадено от Директора на ТД Митница Русе, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларираните стоки по митнически декларации с MRN 21BG004205015637R2/06.08.2021 г. и с MRN 21BG004205012146R0/18.02.2021 г. Със същия административен акт е определена нова митническа стойност (МС) на декларираните в митническите декларации стоки на основание чл. 74, пар. 3 от МКС и нова данъчна основа (ДО) на основание чл. 55 от ЗДДС. За стока, описана като употребяван лек автомобил, марка Хонда, модел CR-V, шаси: 2HKRM4H46GH110400, е определена МС в размер на 10 137,74 лв. с дата на възникване 06.08.2021 г. и нова данъчна основа в размер на 11 401,51 лв., като вносното мито е определено в размер на 10 137,74 лв., за довнасяне 227,88 лв. и ДДС 501,34 лв., и за стока, описана като употребяван лек автомобил, марка Фолксваген, модел Джета, шаси: 3VW2B7AJXHM220254, е определена МС в размер на 8 663,91 лв. с дата на възникване 18.02.2021 г. и нова данъчна основа 9 780,30 лв., като вносното мито е определено в размер на 8 663,91 лв., за довнасяне 641,54 лв. и ДДС - 1 411.40 лв.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното:

1. На 06.08.2021 г. в Митнически пункт Пристанище Лом с MRN 21BG004205015637R2 е декларирана несъюзна стока, описана в елемент от данни (ЕД) 6/ като: употребяван лек автомобил, марка Хонда, модел CR-V, първа регистрация 02.01.2016 ; тип бензин; работен обем 2 400 куб. см.; мощност на двигателя 157 HPDIN; шаси 2HKRM4H46GH110400 . Получател на превозното средство е Марти ойл ЕООД, ЕИК 201447604, с адрес: гр. Пловдив, район Северен, ул. Напредък 1. По МД са декларирани: в ЕД 5/15 Код на държава на произход - СА (Канада), в ЕД 4/11 цена на стоката 5 500 CAD (канадски долара) при курс 1.30982 лв.; в ЕД 6/14 Код на стоката по Комбинираната номенклатура 87032390; в ЕД 4/9 Добавяния и приспадания код АК (международен транспорт) 654.91 лв., код ВА (транспорт след пристигане на мястото на въвеждане) 250.00 лв.; в ЕД Статистическа стойност и митническа стойност 7 858.92 лв., заплатени задължения: - мито 785.89 лв., за ДДС 1 778.96 лв.

Към митническата декларация за "допускане за свободно обращение" са приложени: регистрационен талон на автомобила 43590835, фактура (invoice) RA-E21050102/01.05.2021 г. за покупка на стоката на стойност 5 500 CAD, packing list, кредитен превод в чужда валута (FIBank), референция HDOOVMO211100531/12.05.2021 г. в размер на 5 500 CAD, транзитна декларация (Т1) с МRN 21BG00100720303020.

1. На 18.02.2021 г. в същия пункт с MRN 21BG004205012146R0 е декларирана несъюзна стока, описана в елемент от данни (ЕД) 6/ като: употребяван лек автомобил, марка Фолксваген, модел Джета, първа регистрация 02.01.2017 ; тип бензин; работен обем 1 400 куб. см.; мощност на двигателя 150 HPDIN; шаси 3VW2B7AJXHM220254. Получател на превозното средство е Марти ойл ЕООД, ЕИК 201447604, с адрес: гр. Пловдив, район Северен, ул. Напредък 1. По МД са декларирани: в ЕД 5/15 Код на държава на произход - СА (Канада), в ЕД 4/11 цена на стоката 1 068 CAD (канадски долара) при курс 1.27175 лв.; в ЕД 6/14 Код на стоката по Комбинираната номенклатура 87032390; в ЕД 4/9 Добавяния и приспадания код АК (международен транспорт) 890.22 лв., код ВА (транспорт след пристигане на мястото на въвеждане) 250.00 лв.; в ЕД Статистическа стойност и митническа стойност 2 248.45 лв., заплатени задължения: - мито 224.85 лв., за ДДС 544.66 лв.

Към митническата декларация за "допускане за свободно обращение" са приложени: регистрационен талон на автомобила 63552897, фактура (invoice) RA-E21012101/21.01.2021 г. за покупка на стоката на стойност 1 068 CAD, packing list, и транзитна декларация (Т1) с МRN 21BG00100820058843.

След анализиран възможен риск по отношение на декларираната и приета митническа стойност, на основание чл.70 от МКС на пътни превозни средства, изнесени от Канада и допуснати за свободно обращение в Република България, е извършена последваща проверка по линията на международното сътрудничество със съдействието на канадската митническа администрация.

От канадските митнически власти е предоставена на ЦМУ информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада за България. За процесните автомобили според предоставените данни е декларирана в износната митническа декларация цена съответно за автомобил Хонда, модел CR-V в размер на 13 864 CAD, а за автомобил Фолксваген в размер на 4 315 CAD.

Въз основа на тези данни митническият орган приема, че е налице несъответствие в размерите на декларираната и установена цена на цитираните превозни средства, което е предпоставка за възникване на основателно съмнение, доколко митническата стойност е цялата сума, действително платена или подлежаща на плащане, при което е формиран извод, че на основание чл.140 §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, декларираната митническа стойност на стоките не следва да се определи въз основа на метода на договорената стойност по чл.70 от МКС.

След извършена справка в МИСЗА, при която са извлечени всички случаи на деклариране за допускане за свободно обращение на стоки по зададените критерии, държави на изпращане/износ САЩ, чието митническа стойност е декларирана на основание чл.70 от МКС и, съответно, приета от митническите власти, е формиран извода, че не може да се определи митническата стойност въз основа на идентични стоки, тъй като е невъзможно да се докаже сходност на стоката при установената амортизация, като е посочено, че за приложимостта на чл.74 §1 и §2 от МКС, са необходими данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производството, както и на допълнителните елементи, но поради липсата на такава база данни, както и липсата на информация за размера на обичайната печалба и размер на общи разходи, от страна на митническата администрация е прието, че този методи също е неприложим за остойностяване на стоките.

С оглед горното, с възлагателно писмо 32-79683/28.02.2023 г. е изискано от лицензиран оценител да изготви експерти справедливи пазарни оценки на процесните два автомобила, декларирани за режим допускане за свободно обращение от Марти ойл ЕООД.

С писмо вх. 32-110587/22.03.2023 г. са предоставени експерти пазарни оценки, изготвени по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и по метода на амортизирана възстановителна стойност и пазарни сравнение, включващи: - разходите за международен транспорт до мястото на въвеждане на митническата територия на ЕС, мито, разходи за транспорт (вътрешен) на територията на ЕС, ДДС и нормална търговска надценка за отрасъла (10%), като данните са съобразени с датите на деклариране на стоките: 06.08.2021 г. и 18.02.2021 г., при което е определено мито за доплащане: - 277.88 лв. и ДДС 501.34 лв. за лек автомобил Хонда CV-R и мито за доплащане в размер на 641.54 лв. и ДДС в размер на 1 411.40 лв. за лек автомобил Фолксваген Джета. Митническата стойност на стоките е определена на база данните от експертната оценка, от която са приспаднати разходите за ДДС, мито, вътрешен транспорт и търговска надценка, а при формирането на данъчната основа по чл.55 ал.1 от ЗДДС, към митническата стойност са прибавени новите размери на митото и вътрешния транспорт, деклариран в ЕД 4/9 (код ВА) на МД.

Вносителят е уведомен по реда на чл. 22, § 6 от МКС за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на нова митническа стойност. Представил е писмено становище.

В хода на съдебното производство е проведена съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, чието заключение е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата се писмена форма, съдържаща фактическите и правните основания за издаването му, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон.

Първоинстанционният съд е подчертал, че редът за осъществяване на извършената от митническия орган последваща проверка е регламентиран с разпоредбите на чл. 84 и сл. от Закона за митниците (ЗМ). Съобразил е, че съгласно разпоредбата на чл. 84в ЗМ проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, каквато не е издавана. Поради това е приел, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на чл. 84 ЗМ и е формирал извод за наличието на самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

Приел е още, че по аргумент от чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ и на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Митническия кодекс и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение), съдът е посочил, че митническите органи не са се справили с тежестта да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесената стока. Счел е, че приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесните МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. В случая според съда не е установено на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази, посочена при деклариране на износа. Наред с това според решаващия състав липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Посочил е, че макар канадските митнически власти да определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална, то това обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоките. Поради това е достигнал до извода, че при наличието на валидни документи за стойността на внесените автомобили, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава.

На следващо място съдът е приел, че митническият орган не е изпълнил изискването да изчерпи установените в чл. 74, § 2 вторични методи по букви от а) до г), преди да прибегне към определяне на митническата стойност по реда на 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. В случая, митническият орган е изложил твърде общи съображения относно липсата на данни, годни да доведат до приложението на метода на б. "а", което е в нарушение на изискванията за определяне справедлива стойност на внесения автомобил. Според съда липсата на каквито и да било данни относно щетите по автомобила, които според органа съществено го отличават от другите автомобили от същата марка и модел, води до необоснованост на така формирания извод. Отбелязал е, че с проверката в системата МИС3А не се изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи, а за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е необходимо да бъде събрана информация, касаеща цялата митническата територия на Съюза. По тези съображения решаващият състав е възприел като необоснован изводът на митническия орган, че вторичните методи се явяват неприложими и са налице предпоставките за определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Подчертал е, че резервният метод по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е неправилно приложен, тъй като митническият орган е определил стойността на автомобилите въз основа на информация от експертна пазарна оценка, изготвянето на която е възложено от митническата администрация, при прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и по методите на амортизираната възстановителна стойност и пазарни сравнения за територията на Р. България. Според съда подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл.144 §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и по-конкретно б. а), според който митническата стойност не може да се определя въз основа на продажната цена в рамките на митническата територия на Съюза на стоките, произведени на митническата територия на Съюза.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Въз основа на безспорната между страните фактическа обстановка по делото първоинстанционният съд обосновано е приел, че спорът се концентрира върху определената нова митническа стойност и установеното допълнително задължение за мито и ДДС за внесените от Канада употребяван лек автомобил марка Хонда, модел CR-V, шаси 2HKRM4H46GH110400, и употребяван лек автомобил, марка Фолксваген, модел Джета, шаси 3VW2B7AJXHM220254.

Основателни са доводите на касатора относно изложените от първоинстанционния съд мотиви за проведения последващ контрол по смисъла на чл. 48 от Митническия кодекс, но същите не променят правилността на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения акт. Необосновано съдът е приел, че при извършването на последващ контрол чрез проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, приложение следва да намери нормата на чл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане. Изрично в разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ се сочи, че проверката по, ал. 1, т. 2 на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки, се извършва по реда на чл. 84а и 84м от ЗМ, т.е. при извършването на проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ неиздаването на заповед по чл. 84в ЗМ не опорочава проведената в административното производство проверка - последващ контрол на декларацията и придружаващите я документи. В тази връзка относимо е представеното по делото съобщение 32-113881/24.03.2023 г. от Директора на ТД Митница Русе до "Марти ойл" ЕООД, с което на основание чл. 22, § 6 от Регламент 953/2013 г. адресата е уведомен, че предстои издаването на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на процесните стоки. Визираната общностна норма изисква от митническите органи преди да вземат решение да съобщят на лицето мотивите, на които се основава решението, както и да му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок. Именно това е приложимата процедура при проверката по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и тя е спазена от митническите органи, поради което не са накърнени правата на "Марти ойл" ЕООД и то е уведомено за обстоятелствата, поради които митническият орган не е приел декларираната митническа стойност на процесните автомобили.

Противно на приетото от първостепенния съд, събраните по делото доказателства формират извод за обоснованост на възникването на основателни съмнения в митническия орган досежно декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение. Според мотивите за издаване на оспореното решение, наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени от канадските митнически власти, за превозни средства, декларирани за износ в Канада с дестинация Р. България. От данните, събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че за автомобил Хонда, модел CR-V и шаси 2HKRM4H46GH110400, е декларирана износна цена в размер на 13 864 CAD, при декларирана договорна стойност на стоката според фактура от 01.05.2021 г. в размер на 5 500 CAD, а за автомобил Фолксваген, модел Джета и шаси 3VW2B7AJXHM220254, е декларирана износна цена в размер на 4 315 CAD, при декларирана договорна стойност на стоката според фактура от 21.01.2021 г. в размер на 1 068 CAD. При тези противоречиви данни за автомобили с идентични характеристики, настоящият състав намира, че законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и на основание чл. 74, § 1 от Митническия кодекс остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и § 3 от същия кодекс, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките.

В този аспект, първоинстанционният съд правомерно е приел, че не са налице предпоставките митническата стойност на стоката да бъде определена по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Този метод е приложим, когато митническата стойност на стоките не може да се определи последователно по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и то след като се изложат достатъчно аргументирани мотиви, с които се обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение - арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, § 1 от Митническия кодекс.

В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИС-3А по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове тяхното изключване.

В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

Цитираното тълкуване на СЕС, съотнесено към конкретната фактическа установеност налага извод, че определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно "употребявани", "катастрофирали" или "с повреди" и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. "а" до "ж" от Регламента за изпълнение. Експертизата не следва обаче да се назначава, за да се определи пазарна цена, която да бъде използвана за определяне на митническата стойност, а за да коригира евентуално по-рано определените митнически стойности при внос с оглед конкретните повреди на автомобилите. В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на определени от оценител пазарни оценки на двата автомобила, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс и директно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс.

Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспореното решение, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от заявения касационен порок и следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация - "Марти ойл" ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 870 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Не са налице основания за неговото намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед фактическата и правна сложност на спора и предоставената правна защита.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение