Решение № 2731 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2014 г.

Решение № 2731 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Мива -Тон" ЕООД, със седалище и адрес по чл. 8 ДОПК в гр. София против решение № 671/07.02.2014 г. по адм. д. № 4888/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2171206993/09.01.2013 г. издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /НАП/ - гр. София, в частта потвърдена с решение № 748 от 22.04.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на НАП, с която е потвърдено задължението за м. 06.2012 г. от 8215,22 лв. дължимо ДДС и лихва от 414,72 лв. и в частта, с която е изменен установения резултат за данъчен период м. 08.2012 г. и определеният размер 7 796,19 лв. ДДС за внасяне е определен - ДДС за възстановяване в размер на 1323,81 лв. Изложени са съображения, че съдът неправилно е потвърдил отказаното право на данъчен кредит от общо 29 050 лв. по 9 бр. фактури, издадени от доставчика "Вал Метал 03 " ЕООД с изводи за нереални доставки на СМР. Твърди се, че всички доводи на съда за липса на кадрова и ресурсна обезпеченост, липса на МПС, с които да се извърши доставката, командировъчни заповеди, резрешение за строеж и приемо-предавателни протокол и с фиксирани единични цени в количествените сметки са в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 2006/112 ЕО и в частност на решенията по дела С-18/13, съединени дела С-80/11 и С-142/11. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските. Ответната страна - ДД "ОДОП"-София, оспорва касационната жалба, чрез процесуалния представител юрк. Тодорова, която претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за недопустимост на първоначалната жалба, поради просрочие, но счита, че поради липсата на категоричност за съдържанието на изпращащото съобщение, а и възражение в този смисъл, съдебното решение не следва да се обезсилва. По същество, счита че решението следва да се остави в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 06. и м. 08.2012 г. по фактури с предмет "строително-монтажни работи", издадени от доставчика "Вал Метал 03 " ЕООД. Основанието за отказ е по чл. 68, ал. 1, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС - недоказани реални доставки на стоки и услуги, отразени в процесните фактури. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано право на доказване на спорните доставки, включително и с приетата съдебно-техническа експертиза, която съдът е обсъдил и е обосновал изводите си със заключението на експерта. Решението е правилно. Доколкото предмет на доставка по процесните фактури са услуги - СМР, следва да бъде съобразено, на първо място, че както в хода на ревизията, така и в съдебното производство по обжалване на РА, не е предоставен достъп до счетоводството на доставчика, като искане за допускане на съдебно-икономическата експертиза не е правено и не са ангажирани доказателства, че същият е разполагал с необходимата техника за извършване на договорените услуги и квалифициран персонал. Не е доказано съхранението и изписване на материалите, свързани с осъществените СМР, нито доказателства за транспортирането им, които материали е следвало да бъдат доставяни от ревизираното лице и фактурите за тях следва да са в негово държане. Доказването на обстоятелства, свързани с кадровата и техническа обезпеченост на доставчика на СМР не следва да се вменява изцяло в тежест на жалбоподателя, но при осъществени СМР на посочените обекти, в случая в с. Радилово, Община Пазарджик, е задължителна наличност на строителна документация, която последователно да установи етапите на строителство. Съществуването на такава документация е следвало да бъде установена още в хода на ревизията. Представени са единствено седем броя Договори, които са били анализирани, както от вещото лице, така и от съда. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза - основно и допълнително заключение, изготвени от вещото лице инж. Цветков, след проверка на място, при съпоставка с предмета на Договорите установява, че редица СМР, предимно демонтажни и ремонтни дейности, не са осъществени. При това установените с експретизата обективни факти, съдът е извел извод, че частичното неизпълнение влече цялостна нереалност на доставката, тъй като няма възможност да се установи в стойностно отношение реално извършените работи. Вещото лице е определило процентното съотношение между договорените и осъществени дейности, но с процентно съотношение по отношение на стойността на услугите, които са остойностени като цяло, а не са индивидуализирани в издадените фактури, е невъзможно разграничение на услугите по дейности, съответно - невъзможно е частично признаване на данъчен кредит. Отсъствието на двустранно подписани документи от доставчик и получател за приемане на строително-монтажните работи не позволява определянето им в стойностно изражение, още повече при липса на единична цена, а единствено общо стойностно отразяване в съответните фактури с предмет "строително-монтажни работи". Производството на строителен продукт предполага съставянето на различна документация в хода на реализирането му, която документация следва да е налице и да бъде представена при поискването й в хода на ревизията. Отсъствието и непредставянето на такава води до извод, че стопанските процеси не са били извършени от издателя на фактурата, в случая от доставчика "Вал Метал 03" ЕООД. Предвид неустановени реални доставки по процесните фактури, поради липса на строителна документация за този вид дейности към периодите м. 06 и м. 08.2012 г. не намира приложимост практиката на Съда на Европейския съюз, конкретно с решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, на което касаторът се позовава. В цитираното решение на СЕС фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, като спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Указано е в случай, че не е спорно, че стоката е доставена или услугата е осъществена, но не е установено, че тя е била извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, националните административни и съдебни органи имат задължението служебно да установят въз основа на обективни данни, че позоваването на правото на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба с право и само при наличие на такава установеност може да се отрече право на приспадане на данъчен кредит за получателя по такива доставки . В конкретния случай не е доказано СМР да са осъществени, съобразно договореностите, тъй като СТЕ безспорно установява, че голяма част от дейностите не са извършени, а липсата на доставки обосновава законосъобразност на отказа за признаване на данъчен кредит. При недоказана реалност на доставките, настоящият случай не може да се обвърже с практиката на Съда на Европейския съюз, на която се позовава касаторът и по-специално решенията по дела С-80/11 и С-142/11, и С-18/13. Решението с извод за законосъобразност на оспорения РА е правилно и следва да се остави в сила. С първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1031 лв. и същото е за цялото производство до приключване на делото пред двете съдебни инстанции, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и второ в същия размер за защита пред касационната инстанция не се дължи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение