Решение № 11868 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6632/2009 г.

Решение № 11868 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6632/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационни жалби на Йонко Стоянов Петков, Иванка Маринова Петкова и Стоян Йонков Петков, тримата от гр. Сливен, и на Комисия за защита от дискриминация гр. София, срещу решение № 3016/06.03.2009 г., по адм. д. № 14284/2008 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Министъра на вътрешните работи срещу решение № 212/14.10.2008 г., по преписка № 86/2007 г. на Комисията за защита от дискриминация или делото се върне за ново разглеждане от друг състав. Ответниците министъра на МВР, директорът на Областната дирекция "Полиция" - гр. Сливен и Христо Панайотов Григоров от гр. Сливен не са изразили становища по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отменил по жалба на министъра на МВР решение № 212/14.10.2008 г., по преписка № 86/2007 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което комисията е установила по отношение на Йонко Стоянов Петков, Иванка Маринова Петкова, Стоян Йонков Петков, министъра на вътрешните работи, Областна дирекция на полицията (ОДП) гр. Сливен и Христо Панайотов Григоров, че спрямо тях е допусната пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) на основата на признака "етническа принадлежност", като по отношение на Стоян Петков същата е по повод участието му в конкурсна процедура за заемане на длъжност в ОДП гр. Сливен през 2004 г., както и по отношение на Йонко Стоянов Петков, Иванка Маринова Петкова и Стоян Йонков Петков е извършен тормоз по признак "етническа принадлежност" чрез многократни призовавания в полицията на Иванка Петкова и Стоян Петков, извършване на проверки в дома им, снемане на пръстови отпечатъци и фотографиране на Иванка Петкова по полицейските производства, започнати по време на участието на Стоян Йонков Петков в конкурсната процедура за заемане на длъжност в Министерството на вътрешните работи, представляващи нарушения на чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 5, предл. първо ЗЗДискр. и § 1, т. 1 ДР ЗЗДискр, като е наложила на министъра на вътрешните работи принудителни административни мерки за отстраняване на установената дискриминация и недопускане на такава в работата на МВР. За да постанови решението си тричленният състав приел, че не е установена пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. на основата на признака "етническа принадлежност" по отношение на посочените физически лица, тъй като не е налице различно третиране на Стоян Петков в сравнение с останалите участвували в конкурса, че не е налице и установена дискриминация на същия признак и по отношение на Йонко Петков и Иванка Петкова, поради което приел, че решението на комисията е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Тричленният състав е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, поотделно и съвкупно като правните му изводи кореспондират със събрания доказателствен материал по административната преписка и делото, правилно е стигнал до извода, че решението на КЗД е незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалноправни норми. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените мотиви в обжалваното решение, както и изведените правни изводи. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране, съгласно изброените в чл. 4, ал. 1 от него няколко хипотези. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на специалната правна норма. В конкретния случай не са налице белезите за допусната пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., на основата на признака "етническа принадлежност" по отношение на Стоян Петков при участието му в конкурсната процедура за постъпване на работа в системата на МВР. Не са налице данни за различно третиране на жалбоподателя в сравнение с останалите участвували и назначени служители при сравними сходни обстоятелства при провеждане на същия, а установената практика на подбор в МВР почива на обективни критерии прилагани спрямо всички участници. С оглед на това тричленният състав, обсъждайки поотделно и съвкупно доказателствения материал, обосновано и при правилно прилагане на материалния закон е приел, че изводите на административния орган за по-неблагоприятно третиране на Стоян Петков е недоказан и че не кореспондира с доказателствата по преписката. В подкрепа на този извод на съда е обстоятелството за даден достъп на същия до класифицирана информация и допускането му до психологическия тест. В съответствие с доказателствата е и извода на тричленния състав, че не е налице причинноследствена връзка между образуваното дознание и прокурорско постановление за прекратяване на досъдебно производство срещу Стоян Петков по прокурорска преписка в Районна прокуратура, гр. Сливен и проявено дискриминационно отношение спрямо него. В тази насока съдът правилно е обосновал извод, че за претърпените неимуществени вреди от неоснователното наказателно преследване той може предяви правата си по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), поради което не могат да бъдат определени като дискриминация по признака по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Недопустимо е по този признак да се търси защита от формирано от жалбоподателя и неговите родители, негативно субективно възприятие, обида или засягане на чест и достойнство. Използването на думите "циганин" или "цигански" не следва да се приемат като признак на неравно третиране, тъй като Стоян Петков и членовете на семейството му, ако се чувстват обидени също биха могли да търсят защита по друг ред в друго производство. Не могат да се приемат като категорични данни за наличие на различно отношение към Стоян Петков във връзка с произхода му, негови интерпретирани възприятия и предположения, както и съмнения във връзка с кандидатстването му за работа в ОДП гр. Сливен, които да обуславят наличие на признаците очертани в чл. 4 от ЗЗДискр. И чл. 5 от ЗЗДискр. Законосъобразно и обосновано тричленният състав е приел, че съгласно § 22 от ПР на действащата Наредба № Iз-1009/04.07.2006 г. за условията и реда за постъпване на държавна служба в МВР се назначават кандидати, които следва да покриват обективни критерии и условия, които не са били налице за жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че е налице дискриминация по чл. 4, ал. 1, във връзка с чл. 5 и § 1, т. 1 от ЗЗДискр. по признака "етническа принадлежност". Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и що се касае до довода, наведен в жалбата на КЗД, във връзка с приложението на чл. 173 от АПК, съдът е изложил мотиви и се произнесъл по същество на спора, правилно е упражнил контрола по чл. 168, ал. 1 от АПК, като не се е ограничил само с обсъждане на основанията посочени от жалбоподателя, но е обсъдил всички фактически твърдения на страните. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК