Решение № 355 от 3.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 942/2011 г.

Решение № 355 от 3.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 942/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 във вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Образувано е по молба на С. И. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение по гр. д. № 146/2008 г. на Горнооряховския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу СОУ "Г. И." иск за установяване по отношение на ответника, че длъжностната характеристика за длъжността "начален учител", издадена от МОН за шифър 23326001, съдържаща се в личното й трудово досие към датата на връчването, е истинска. С решението са отхвърлени са и предявените от С. М. срещу СОУ "Г. И." искове по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ. Това решение е оставено в сила с решение от 29.10.2008 г. по гр. д. № 857/2008 г. на Окръжен съд [населено място]. Молителката се позовава на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 ГПК. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Като писмено доказателство представя писмо изх. № 642/21.02.2011 г. на Председателя на Окръжен съд [населено място]. Ответникът по молбата СОУ "Г. И.", [населено място], оспорва допустимостта и основателността на молбата в писмен отговор по делото. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. Претендира заплащане на направените в производството разноски. Върховният касационен съд, състав на 3-то гр. отделение приема следното: Досежно хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила решение е допустима, но неоснователна: Писменото доказателство, на което молителката се позовава е с дата на издаване 21.02.2011 г., а молбата за отмяна е депозирана на 20.05.2011 г. Доколкото молителката не би могла да узнае за представеното писмено доказателство преди неговото издаване, следва да се приеме, че предвидения от чл. 305, ал. 1 ГПК тримесечен срок, е спазен. За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото, които да не са били известни при решаването му или /когато става въпрос за нови писмени доказателства/ страната да не е могла да се снабди с тях своевременно. Необходимо е тези обстоятелства или писмени доказателства да са съществували към момента на разглеждане на делото, като въпреки положените усилия, по обективни причини, те да са останали неизвестни за страната или същата да не е могла да се снабди с тях. В случая молителката представя едно писмено доказателство - писмо, изхождащо от Председателя на Окръжен съд [населено място], с което се признава обстоятелството, че адв. П. Г. - А., която е била упълномощена от молителката да изготви исковата молба по която е образувано делото, завършило с влязло в сила решение, е дъщеря на съдия М. Г., която е била председател на състава, постановил въззивното решение по делото. Дори да се приеме, че това обстоятелство не е било известно и не е могло да бъде известно на молителката по време на процеса, и представлява ново обстоятелство, инкорпорирано в представеното по делото писмено доказателство, същото не обуславя отмяна на постановеното решение. Ако се приеме, че са били налице предпоставките по чл. 22, ал. 2 ГПК за отвод на съдия М. Г., макар нейната дъщеря да не е извършвала процесуално представителство, както пред първата, така и пред втората инстанция, обстоятелството че такъв отвод не е направен, сам по себе си не е от значение за решаването на делото. Това обстоятелство би имало такова значение единствено ако в резултат на това делото е решено неправилно, каквато причинно следствена връзка не се твърди от молителката. Що се отнася до втората посочена хипотеза за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, молителката не излага никакви обстоятелства, въз основа на които да се направи преценка относно нейното наличие. С оглед на това молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид изхода на делото, на ответника по молбата - СОУ "Г. И." следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.